Китов придоби слава с това, че прави едно след друго сензационно откритие за древните Траки

През 2005 г. списание Time нарече откриването на гробницата „една от най-сензационните археологически находки през последните години“.

2008 г…..

Георги Китов, който разкопа Тракия, умира на 65 години

Снимка:
Георги Китов с 2500-годишна тракийска маска от масивно злато

от Дъглас Мартин
17 септември 2008 г

Георги Китов, български археолог, чиито открития помогнаха за осветяването на културата на древна Тракия, но чиито методи – особено с помощта на булдозери и багери – ужасиха по-внимателните му колеги, почина в неделя в Старосел, България.
Той беше на 65 години.

Причината е инфаркт, съобщи Българската академия на науките, предаде Българската държавна агенция.

Г-н Китов придоби слава с това, че прави едно след друго сензационно откритие за древните Траки и помага на учените да развият по-ясна картина на царството, конфедерация от племена около кръстовището на Южна Европа и Азия от пети век пр.н.е. до 46 г. сл. Хр. когато е завладян от Рим.

Байливикът на г-н Китов е бил десетки могили в така наречената Долината на тракийските царе, в Централна България. Открива старинни гробове в Стрелча, религиозен комплекс край Старосел и гробницата на цар Севт III, близо до град Шипка. Той събира тракийски бижута, оръжия и скулптура, включително това, което мнозина смятат за най-доброто му откритие, бронзовата глава на човек с очи от полускъпоценни камъни.

През 2004 г. той открива разчленен скелет, поставен внимателно в гробница. Наблизо имаше маска от чисто злато от килограм и половина. Имаше заплашително изражение и изящно предадени кичури коса. Г-н Китов, а скоро и археологическият свят, бяха заслепени. „Не може да е бъде“, каза г-н Китов, цитиран в няколко публикации в пресата, учуден от момента на откриването. „Не може да е възможно.“ По-късно той каза: „Златните маски с тази форма и тегло са абсолютно неизвестни.

През 2005 г. списание Time нарече откриването на гробницата „една от най-сензационните археологически находки през последните години“.

Още преди съюза на Тракия с Троя срещу Гърция в Троянската война, гърците смятат траките за варвари. Но откритите от г-н Китов реликви показват, че траките са били толкова умели в металообработката, колкото и троянците. Те също така са били военнолюбиви хора, които са участвали в сложни ритуали за пиене и са вярвали във възкресението след смъртта. Разкошните гробници очевидно са били предназначени за богатите.

„Тези открития показват, че траките са имали богатство, съперничещо с това на всяко друго велико царство от онова време“, каза Джеймс Сикингър, професор в Американското училище по класически изследвания в Атина в интервю за Archaeology News през 2005 г.

Критиките към методите на г-н Китов надхвърлят неговите тежки машини и техники за високоскоростно копаене, далеч от внимателния подход на повечето археолози с четка и мистрия. Статия в списание Archaeology през 2005 г. поставя под въпрос качеството на неговата стипендия, неговата бизнес етика, неговата самореклама и връзките му с хора, заподозрени в плячкосване и продажба на антики.

Списанието съобщава, че през 2001 г. 13-членна теренна комисия към Националния археологически институт и музей в София единодушно му отказва да води експедиции за една година. По-късно същата година комисията изхвърли г-н Китов като ръководител на секцията за траки на института, отчасти заради това, че се държи като „разглезено дете“ и нарече председателката „идиот“, се казва в състава, според списанието.

Въпреки тези порицания той продължи да работи като уредник в института и като председател на общото му събрание, съобщи българската държавна агенция.

Г-н Китов с готовност призна противоречивата си репутация. „Аз съм герой за едни и злодей за други“, каза той в интервю за българско англоезично списание Vagabond. „Има хора, които ме възхваляват, че съм направил толкова много за траките; има и хора, които смятат, че унищожавам могилите.”

Той защити използването на земекопители, заявявайки, че ги е управлявал толкова деликатно, че е извадил отделни мъниста, без да ги повреди. Булдозери са били необходими, за да бъдат в крак с грабителите, оборудвани с офроуд превозни средства и високотехнологично оборудване, каза той.

„Грабителите копаят ден и нощ“, каза г-н Китов пред Националното обществено радио през 2005 г.

За българското население, което се бори да намери пътя си, работата на г-н Китов беше извор на национална гордост. Читатели на един от най-големите ежедневници в страната го оцениха като един от 55-те най-велики българи. Правителството, което се надява да превърне тракийските съкровища в туристическа атракция, му връчи няколко награди.

Георги Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница, Западна България. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и учи история на изкуството в Русия в Ленинград, сега Санкт Петербург. Информацията за оцелелите не беше налична.

В съобщението на правителството се казва, че г-н Китов е написал повече от 200 статии. Но археологията оспори неговата наука. В него се казва, че през 2004 г. той за първи път теоретизира, че златната маска, открита близо до скелета, е принадлежала на един тракийски цар, след което решава, че е била носена от друг цар, роден с разлика от един век, преди да заключи, че е била използвана от воин.

Шест дни след Олимпийските игри през 2004 г. г-н Китов намери монета, изобразяваща това, което той каза, че е олимпийски гребец. Той каза пред Reuters, че го посвещава на гребците, които се състезават в Атина.

„Това, което той пропусна да спомене“, каза Археологията, „е, че древните игри никога не са били домакин на спорта гребане“.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.