ИСТОРИЯ
„Кървавото хоро“
В средата на месец май 1876 г. башибозуци предвождани от Шефкет паша извършват Бояджишкото клане известно още като „Кървавото хоро“.
Това събитие e едно от най-масовите кланета над българския народ по време на османското владичество.
На 11 май 1876 г. селяните от ямболското село Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на Светите равноапостоли Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните поставили въоръжена стража в края на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана с артилерия, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца. Хванатите живи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото клане е известно в историята и като ”кървавото хоро”.
Цялото имущество на населението станало плячка на башибозуците. Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото. В него загиват над 170 души мъже, жени, деца..
В селото има и двама свещеници – Желязко Колев и Господин Иванов, които също не са пожалени. Сред убитите е и дядото на изобретателят на компютъра—Джон Атанасов, а неговият баща Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви.
Поклон, бояджичани!
