„Немирството на парите“, но не по Милтън Фридмън, или как беше подготвена Втората революция на олигархията „избухнала“ на 10 януари 1997-ма.
Българската народна банка бе най-послушния инструмент в ръцете на криминалната общност. Нейните дилъри моделираха условията на контролирания валутен пазар, а Управителният съвет на БНБ, в лицето на агента Тодор Вълчев, Любомир Филипов и компания, поставяше необходимата им за деня котировка. Никой от “туземците” не трябваше да разбере, че тия, които поръчват музиката на „революцията“, плащат сметката с техните пари. Ако някой още не е разбрал – ето доказателствата:
- Вземаме курсовете на БНБ за американската валута, фиксирани от Управителния съвет на БНБ около четирите важни дати за началото на 1997 година.
1) Около „деня на революцията“ – 10 януари:
а) на 9 януари 1 долар се разменяше за 581,78 лв.;
б) на 10 януари 1 долар се разменяше за 642,69 лв., т. е. с 60,91 лв. или с 10% в повече. Следователно, валутният процент, възпламенил революцията, е само 10% (плюс натрупаната за 1996 г. близо 600% обезценка на лева);
в) в следващите дни до 16 януари нивото се запазва.
Изводът е – не революцията (както се приема за нормално) влияе на курса, а валутните спекуланти у нас си поръчват революцията.
2) Около деня 4 февруари, когато „политическата класа“ бе накарана да суспендира конституцията;
а) на предния ден 3 февруари доларът е вече 1021,90 лв., а натискът върху лева продължава;
б) сутринта на „историческия“ 4 февруари БНБ даде формалния повод за така нареченото „политическо споразумение“ – послушно следвайки играчите на пазара, УС обяви котировка от 1637,80 лв. Скокът на долара бе с 61% ! Предупреждението беше сериозно: „Или ще слушкате, или няма да папкате!“
И, о Боже! Въпреки споразумението, на 7 февруари доларът получи още 1000 лв. отгоре – нови 60%, или общо 120% за 4 дни. Какво искаха да кажат господарите на своите наемници? – „Подредете служебния кабинет начело със Софиянски тъй, както ние ви нареждаме!“
3) Около 10 февруари курсът е все още 2608,40 лв. Логично беше служебният кабинет да го стабилизира и дори в деня, когато встъпва в длъжност, да го свали в полза на лева. Нищо подобно обаче не се случи. На 12 февруари „валутният асансьор“ удари тавана и проби покрива на ограбената къща България. Туземното население изпадна в пълна наркоза от 3000-левовата доза.
4) На 17 и 18 април, дните за размисъл преди изборите за НС, „електоратът“ беше зарадван от криминалната общност с един голям предизборен трик – курсът падна до невероятните 1500 лв. за долар.
„Младите лица“ на Петър Младенов получиха своя „исторически шанс“ „да поуправляват“. В името на народа и в интерес на криминалната банда. Грижливо отглежданият Софиянски, най- хваленият кмет на най-мръсната столица в света, бе обявен от вестниците на мафията за „най-големия сваляч на долари в България“.
А после някой като Дайнов извика: „Да живее демокрацията! Да живее свободният валутен пазар!“ - „Кредитните милионери“ бяха назначени и благословени от така наречената „политическа класа“ от всички цветове (вж. стр. 538). Скритата приватизация на банките, (в нарушение на § 6 от ЗБКД) създаде възможност за разграбване на депозитите на гражданите и ресурсите на ДСК и БНБ чрез големите вътрешни необезпечени кредити. 1)Криминалните собственици станаха такива с помощта на Банковата консолидационна компания, оглавявана от министри, БНБ, Парламента и Съдебната система 2) Източиха парите от подарените им банки. Израз на безмерно лицемерие бе публикуваният от БНБ „Списък на кредитните милионери“, без никакви за тях последствия, след 10-годишен организиран грабеж.
Към третото издание на „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход”.
Конвергенцията на „елитите“ или кой беше заинтересован от събитията, организирани в края на 1996 и началото на 1997 година?
Студената война започна като конфронтация и завърши като конвергенция. У нас вървеше открита конвергенция между старите и новите така наречени „елити“. В интервю за в-к „Континент“ (23 май 1997 г.) бившият генерален секретар на ЦК на БКП и президент на България Петър Младенов разкри истинския смисъл на събитията – пълната конвергенция на комунистическия с посткомунистическия елит. Общите цели и задачи, които изпълняват представителите на „естествената висша класа“ в полза на чуждоземни господари, се съдържат в откровеното интервю на бившия външен министър Петър Младенов.
Въпрос: Господин Младенов, какъв според Вас е историческият шанс на СДС?
Отговор: Кадровата им политика и младите лица, които извадиха на преден план.
Въпрос: Какво е личното Ви впечатление от президента Петър Стоянов?
Отговор: Отлично, но дано не го провалите вие, журналистите… най-модерният български политик. Сега президентът ще се съобразява преди всичко с новия премиер Иван Костов – едно невероятно откритие за България… Аз лично като министър съм следил развитието на бъдещите си кадри още от езиковите гимназии, после в университетите. Когато ги назначавах, те дори не знаеха колко добре ги познавам.
Въпрос: Одобрявате ли курса на СДС към НАТО?
Отговор: Добре е да се присъединим към този съюз, в който са всичките ни съседи.
Въпрос: За или против валутния борд сте?
Отговор: За, разбира се. Не само съм привърженик на спешен паричен съвет, но мисля, че най-добре ще е в управлението му да са чужденци… Ако сами себе си не можем да опазим от изкушенията, ще пуснем в банката чуждите „сини каски“.
