„Ако двама съседи се карат, значи англичанин е посетил единия от тях предния ден.“

„Започваме промени, които не са виждани от 100 години“

Когато в края на визитата си в Москва китайският лидер Си Дзинпин се сбогува с Владимир Путин, фразата, казана от президента на Китайската народна република, сякаш случайно прозвуча в ефира: „Ние заедно движим промени, които не са се случвали 100 години. Пази се, скъпи приятелю“

И наистина, знаците за промяна, след която светът ще бъде различен, стават все по-ясни.

В Близкия изток отношенията между двама стари противници, шиитския Иран и сунитската Саудитска Арабия, се нормализираха. Резултатът е край на продължилата десет години война в Йемен. В същото време отношенията между Саудитска Арабия и Сирия са нормализирани и процесът на възстановяване на отношенията между Сирия и Турция е в ход. А турците и саудитците бяха тези, които решително се стремяха към свалянето на правителството на Асад.

По някакъв начин се потвърждава арабската поговорка (от обратната посока): „Ако двама съседи се карат, значи англичанин е посетил единия от тях предния ден.“ Веднага след като американското влияние в този важен регион отслабна, дългосрочните конфликти започнаха да избледняват.

Саудитският завой е още по-важен, като се има предвид, че в продължение на много десетилетия тяхното стратегическо партньорство със САЩ се основаваше на принципа „петрол срещу защита“.

„Нефт“ в случая означаваше преди всичко ценова политика в интерес на Съединените щати. Най-малко два пъти, през 1985 г. и през 2014 г., саудитците сринаха цените, за да нанесат „нокаутиращ“ удар на СССР (Русия). Във втория случай обаче Русия издържа на удара.

И най-важното, петролът се търгуваше за долари, което беше един от най-важните фактори за статута на долара като „световни пари“!

И така саудитците (и не само те) усетиха, че Русия и Китай им дават повече увереност в бъдещето, отколкото американците. Неотдавнашното решение на ОПЕК+ да намали квотите за производство на петрол, за да запази цената му, което предизвика остро недоволство във Вашингтон, ясно показа това. И най-чувствителното за САЩ е нарастващото отхвърляне на долара като средство за международни разплащания.

От последните новини – споразумението за отказ от долара във взаимните разплащания между Китай и Бразилия (първата и осмата икономика в света). Това се случи по време на посещението на бразилския президент Лула да Силва в Китай, където на церемонията по встъпване в длъжност на новия ръководител на Банката за развитие на БРИКС Дилма Русеф (бивш президент на Бразилия) беше предложено да се създаде валута за сетълменти, която да бъде използвана вместо долара.

Специално внимание трябва да се обърне на БРИКС. Иран, Аржентина и Алжир официално кандидатстваха за присъединяване към тази асоциация, а още дузина страни, включително Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия и Египет, проявиха интерес да се присъединят.

Рязкото нарастване на интереса към участие в БРИКС показва важна тенденция – от „единствения хегемон“ (САЩ) престават да се боят. А страхът на самите американци от загубата на хегемония беше ясно изразен от най-популярния американски телевизионен водещ Тъкър Карлсън: „Ако доларът престане да бъде резервна валута, ние ще станем просяци за една нощ.“

Само седмица след като беше преизбран за китайски президент, Си Дзинпин направи историческо посещение в Москва, отбелязвайки началото на радикална промяна на прословутия „основан на правила ред“, който доскоро служеше като обосновка на международния диктат на САЩ.

И ако се съди по обстановката около посещението в Пекин на бразилския президент Лула да Силва и последвалото скоро след него посещение в Бразилия на Сергей Лавров, най-голямата икономика в Латинска Америка се присъединява към тясното руско-китайско партньорство.

Президентът Макрон също посети Китай заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя, за разлика от Макрон, беше посрещната хладно от китайците и освен протоколната тристранна среща, преговорите между лидерите на Франция и Китай преминаха без нейно участие.

В съвместно изявление след преговорите се казва за желанието на страните „да укрепят многостранната международна система в многополюсния свят под егидата на ООН“. Многополярността е термин, при който във Вашингтон скърцат със зъби.

След завръщането си от Китай Макрон каза, че Европейският съюз трябва да постигне „стратегическа автономия“ от САЩ и да стане „трета суперсила“. Разбира се, всичко това беше придружено от уверения за придържане към съюзнически отношения със Съединените щати, но американците започват да имат проблеми с „неподчинението“ дори в Европа, която е васална за тях.

Губейки икономически и политически позиции, Вашингтон прави последния си залог – на Украйна. Полският премиер Тадеуш Моравецки говори откровено по този въпрос: „Ако загубим Украйна, ще загубим света за десетилетия. Поражението в Украйна може да бъде началото на края на златния век на Запада .

Е, целта на Украйна и украинците в тази схема е изключително проста – пушечно месо, евтини консумативи за Америка в опитите й ако не да отмени, то да отложи промените, „които не са виждани от 100 години“.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ