Connect with us

ПОЛИТИКА

Кеворк не прощава: Всеки е готов да се „с$урви”

Ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш – тази поговорка не е българска, но идеално приляга на онова, което преживява от доста време клетият ни Народ. Ако не друго, за годините на Прехода той се научи да понася всевъзможни идиоти. В това отношение е направо безподобен.

Напоследък дори взеха да му ги сервират в насипно състояние. Власт в насипно състояние – каква сладост само: трима-четирима авантюристи, които се чувстват най-добре в тила на Закона, опаковани заедно с още десетина несъстояли се все още хора – те пък в ролята на ония, стиропорените снежинки, които предпазват от поражения пратката.

И всичко това изпратено с наложен платеж на същия Народ който вече е наясно, че ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш – браво на ученолюбието му, браво и три пъти ура. Сега остава да видите, как след години ще опишат това новите ураджии-летописци, за които всичко започва от 1997 година – на нас, по-възрастните, ще ни бъде спестен поне този позор.

Обаче днес – сега, остана ли поне един нормален човек, който да не смята, че „демокрацията“ (нашата, тукашната) се оказа един урод, нещо сакато, което едва се влачи. И, въпреки недъга му, са го лишили и от тъй нужните му патерици – едни най-евтини дървени патерици. На кого му се досвидяха пък те?

Тия дни ровех из архивите си и се натъкнах на нещо любопитно: разговарял съм със Стефан Цанев – през далечната вече 2002-а година – и той казва, че „Демокрацията е дете-идиотче“.

Всъщност, цитира фраза от есето на едно съвсем младо момиче от някакъв конкурс. Сега се питам, откъде такова провидчество у един млад човек, как се е формирало това негово убеждение, какво го е смутило, още тогава, в действията на „Идиотчето“? Разбира се, възможно е да е попило внушения от семейната си среда – но това се случва преди повече от 20 години, днес почти не останаха хора, които могат да обгледат честно „Идиотчето“, те все повече намаляват. Обективните свидетели след още някоя и друга година съвсем няма да ги има – и тогава?

Какво тогава? Като не си успял да се пребориш или поне промениш в някаква степен „Идиотчето“, ще го търпиш и толкова – приятни сънища в обятията му. Ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш – член първи от неписаната конституция на волската – животинската – българска търпеливост.

В онзи разговор Стефан Цанев казва и друго: „Не можеш да си свободен, ако не уважаваш свободата на другия“. Повечето от днешните ни властници, ако сте забелязали, вече изобщо не говорят за „свободи“ – това се отнася най-вече за кирчовци, които са по-безцеремонни дори от кърджалийска орда. Пуснаха ги тук през някаква тайна задна врата на несретната българска политика – и ги оставиха напълно свободно да тършуват, все в своя полза, разбира се.

Такива типове изобщо не се сещат, че и други имат право да са свободни. И вижте за какво: да са свободни поне нормално да се хранят. Поне това. Използвачите на „Идиотчето“ обаче дори не знаят, че става дума за милиони българи, които трябваше да се научат да гладуват. Е, научиха се.

И това е само началото. Днешна Европа съкруши собствения си разум, остави се да й прекършат врата заради насила натрапени й решения, урсулите са във вихъра си – и все се усмихват. Спасението й е да затръшне и залости здраво вратите си, задълго. Капсуловането може би ще й върне разума.

И тогава ще настъпи същинският Български Апокалипсис – когато милион и половина българи ще бъдат натирени обратно, от тамошния въображаем рай – в тукашния съвсем реален ад, от който си мислеха, че са се спасили завинаги.

И това фъфлеше Идиотчето: че нашите късни гастарбайтери вече не са наша, българска грижа – но и това ще се окаже ослюнчена лъжа. Ще се върнат обратно – и в една кървава битка за оцеляване ще се изправят срещу собствените си родители и близки, така излиза. А Българските Свободи, отново, както винаги, кротко ще чакат реда си. Ако няма как да се отървеш, мирувай на опашката.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ