Пазарът на горива – проблеми и очаквания

Влияние на цената на горивата върху инфлацията Цените на горивата имат огромно влияние върху икономическото развитие на една държава. Тяхната цена се включва в себестойността на почти всеки продукт.

Ето защо увеличението на цената на горивата, освен че се отразява директно в инфлацията, затруднява икономическия оборот в страната поради свиване на търсенето на стоките и намаляване на маржа на печалба на фирмите, което дава отражение върху заплащането в икономиката, стойността на валутния курс и фискалните приходи на държавата.

За месец септември инфлацията в България достигна 3.6%, което е най-високата й стойност за последните 5 години и половина. Основна причина за този ценови скок се дължи на цените на транспорта, които се увеличават с 8.4% на годишна база, като това е най-големият ценови ръст в инфлационния индекс. Около половината от ръста на транспортните цени се дължи на ръста цените на горивата и смазочните материали, чието увеличение е 14,3%. Същевременно, цената на природния газ, която се определя на базата на изменението на цената на петрола, е директно свързана с цените на топлофикационните услуги за населението – парно и топла вода, които също отбелязват сериозно повишение през септември в рамките на 4,6%.

Какво движи цените на горивата

В основата на увеличените цени на всички горива, продаващи се на пазара, стои международната цена на петрола, който се търгува на специализираните световни борси. От средата на месец август международните цени на различните марки петрол сериозно се увеличи, като може да се твърди, че причината за това са обявените от президента на САЩ Доналд Тръмп намерения за налагане на санкции върху Иран, което беше обявено на 7 август. Към тази дата цената на петрола следваше колеблива тенденция за намаляване и достигна цена от 70,76 долара за барел за сорт Брент спрямо пика от 22 май от 79,80 долара. Тази тенденция рязко се обърна след посочено изявление и на 1 октомври сорт Брент се търгуваше на цена от 86,29 долара за барел, което представлява повишение от 22% за периода.

След този пик на цената обаче, фундаменталните фактори на петролния пазар започнаха да оказват своето влияние и преобладаващите цени започнаха отново да се понижават, като на 1 ноември цената на петрол Брент беше 72,89 долара за барел, докато американския лек петрол WTI се търгуваше за 63,69долара за барел. В момента се наблюдава задържане и хоризонтално изменение на цените на петрола.

Фундаменталните фактори, които ще определят движението на цените на петрола в краткосрочен и средносрочен план са няколко:

Съгласно прогнозите на Американската енергийна служба, до края на 2018 г. се очаква запасите (излишъкът от предлагането надвишаващо търсенето) на петрол на глобално ниво да се увеличат с около 200,000 барела на ден, докато за 2019 г. прогнозата е нивото да достигне до 280,000 барела на ден.
Същевременно санкциите върху Иран ще доведат до намаляване на неговото производство на петрол с около 1 милион барела на ден от достигнатия пик през април тази година от 3,8 милиона барела на ден. Трябва да се има предвид, че Индия, Китай и Турция почти сигурно ще продължат да купуват ирански петрол дори и след влизането на санкциите в сила.

Не е ясно как страните от ОПЕК+ ще реагират на намалелите доставки от Иран, като очакванията са, че Саудитска Арабия и Русия ще покрият липсващите количества с увеличение на собственото си производство.

Очаква се също така през следващата година производството на петрол в САЩ да се увеличи с около 1 милион барела на ден.

Важно значение върху цената на петрола играят очакванията на пазарните играчи за забавяне на световната икономика Това е видно от цената на петролните фючърси, които паднаха през последните две седмици значително, а отворените дълги позиции се свиха драстично за сметка на увеличението на късите такива, което е ясен признак, че борсовите играчи залагат на бъдещо понижение на цената на петрола.

И накрая, трябва да се има предвид, че цените на пазара на петрол изостават с няколко тримесечия, средно около 4 или приблизително с една година спрямо данните за наличие на излишък или недостиг на добив на петрол. От началото на 2018 г. светът се намира в състояние на превишение на добива на петрол спрямо потреблението, което означава, че започналото наскоро намаление на международната цена на петрола ще продължи и през 2019 г.

Българският пазар на петролни продукти

За пазара на горива в България е говорено много. Направени са десетки изследвания, включително Комисията за защита на конкуренцията се занима неколкократно с казуса дали има картел на този пазар в България, но така и не стигна до заключение за неговото наличие, а по-скоро използва започналите процедури в политическото противопоставяне.

Съгласно данните на Европейската комисия, цената на бензина без данъци в България е сравнително висока, като държавата ни се намира на шесто място в момента сред страните с най-скъп бензин. Това е по-добро от първите места, които България заемаше преди известно време, но все пак въпросът защо цената в България без данъци не е най-ниска, след като разходите и заплатите в държавата са най-ниските в ЕС остава с пълна сила. По отношение на дизела нещата са относително по-добри, като България е деветнадесета в класацията, но въпреки това след нея има още 9 страни с по-ниски цени, сред които Франция, Ирландия, Белгия, Великобритания, Полша. Трябва да се има предвид все пак, че когато се вземе цената на горивата с начислени върху тях данъци, България е държавата в ЕС с най-ниски цени, като само по отношение на дизела се конкурира за най-евтина дестинация с Люксембург.

Все пак масово задаваният въпрос е защо цената на горивата в България са високи? Този въпрос има сериозно основание, когато се пречупва през финансовите възможности на населението. Както стана ясно наскоро от информация, изготвена от НАП и огласена от министъра на финансите, три-четвърти от българите получават доходи до 1000 лв. Ниската покупателна способност е сериозен аргумент в спора за нивото на ценовото равнище в страната.

И все пак има ли изкривяване на цените на горивата в България и как може то да бъде оценено?

Съгласно данните, събирани от ЕК за цените на петролните продукти в държавите-членки, може да се видят следните зависимости. Ако се проследи изменението на цената на бензина без данъци във всички страни от ЕС спрямо началото на 2008 г., откогато има данни за България, то може да се установи, че до 22 октомври 2018 г. България е държавата с най-голямо поскъпване на цената на бензина в ЕС, като увеличението е близо 30% (по-точно 28,5%). Следващата най-близка държава със сериозно увеличение на вътрешните цени на бензина е Швеция, но там ръстът е значително по-малък, а именно 21,4%. Средното увеличение на цената на бензина в ЕС е 12,9%, а има държави, като Малта и Нидерландия, където за посочения период бензинът е поевтинял. На базата на подобни изчисления може да се стигне до заключението, че в България явно пазарните механизми не работят и има сериозно изкривяване на пазара за горива, срещу което държавата стои безучастна. В края на краищата няма как увеличението на международната цена на петрола да доведе до поскъпване на бензина в България с повече от 30% спрямо поскъпването, отчетено във всички останали страни в ЕС.

Когато за същия период обаче се направи изчисление с колко се е увеличила цената на бензина в европейските държави, но не от една конкретна дата, а от най-ниската до най-високата регистрирана за съответната държава цена на бензина се вижда, че според този критерий България се нарежда на 9-то място по ръст на цената от 193%, изпреварена от държави като Швеция с ръст от 259%, Германия (233%),

Великобритания (214%), Австрия (212%), Франция (193%). Подобни изчисления имат смисъл, тъй като цените на бензина в държавите-членки не следват в синхрон изменението на световните цени на петрола. Ако в една държава цените на бензина остават високи дълго, след като цената на петрола на международните борси е започнала да намалява, а в други понижението започва в кратък период след нейния спад, то тогава изборът на начална дата може да изкриви изчисленията.

В тази връзка е интересно колко е увеличението на цената на бензина измерено между най-ниската цена във всяка конкретна държава за периода след началото на световната финансова криза спрямо най-актуалната цена в базата данни на ЕК. Съгласно този подход, увеличението на цената на бензина в България е с 134%, което нарежда България на 6-то място по ръст на поскъпването, като на по-предни позиции са отново Швеция (162%), Австрия (152%), Германия (149%), Великобритания (147%)и Естония (134%).

Време за реакция на цената на бензина при промяна на цената на петрола

Във всяка от държавите-членки на ЕС се наблюдава ясна тенденция за изоставане на намалението на цените на бензина спрямо международното понижение на цената на суровия петрол, като средното изоставане е 7,22 седмици, а медианното (т.е. най-често срещаното) е точно 7. За България изоставането е 8 седмици[i], което означава, че намалението на цената на бензина в България при понижение на международната цена на петрола изостава с една седмица от средното за останалите държави в ЕС.

Същевременно се наблюдава и обратната тенденция в период на покачване на международната цена на петрола, а именно много по-бърза реакция на вътрешната цена на бензина спрямо изменението на международната. Средният период за държавите от ЕС за покачване на вътрешните цени на бензина е 1,67 седмици, докато медианният е 2 седмици[ii]. В България реакцията е в рамките на 1 седмица, като по-бързи в реакциите си от България са 5 държави-членки, в които вътрешната цена на бензина се покачва почти едновременно с международните.

По-скъпи ли са горивата в България спрямо останалите държави в ЕС

Съгласно изложените по-горе факти е трудно да бъде защитавана тезата, че цените на горивата в България са неадекватно по-високи от тези в останалите страни в ЕС. По отношение на крайната цена на бензина и дизела в България, те са най-ниски спрямо всички останали държави на ЕС (с изключение на цената на дизела в Люксембург). Една от причините за ниските цени може да се търси в размера на данъците, които се начисляват върху производствените цени, които данъци в България са най-ниски в целия ЕС и по този начин се позволява на производителите и вносителите на горива да реализират по-високи печалби. При по-високи данъци крайните цени на горивата при равни други условия биха се оказали по-високи от тези в други държави на ЕС, което би породило недоволство сред населението. В този случай има вероятност производителите и вносителите да намалят своите производствени цени или цени на внос, като поемат това намаление чрез намаляване на своята печалба. Най-вероятно обаче подобен подход ще събуди недоволство сред населението във връзка с увеличение на данъчното облагане. Освен това не може да се счита за рационален подход вдигането на данъците с цел намаляване на печалбата на играчите в сектора, срещу които играчи има негативно обществено настроение.

Цените на горивата без данъци в България не са нито най-ниските, нито най-високите в ЕС. В това отношение България се намира в средата на сравнителната таблица и в случая основният въпрос остава защо тези цени не са най-ниските в ЕС, след като България е най-бедната държава в Съюза, с най-ниски разходи за труд. Този въпрос обаче може да бъде зададен към много и различни бизнеси, които продават своята продукция в България на цени по-високи от тези, на които същата тази продукция се продава в чужбина. В този случай въпросът не трябва да бъде задаван по отношение нивото на цените само в един бранш на икономиката, а би следвало да се повдигне въпросът изобщо за състоянието на бизнес средата в държавата. Конкретно решение за намаляване на цените на горивата би било облекчаване на режима на данъчните складове, който режим в момента е създал условия за наличие на монопол, като според различни оценки, основен владетел на такива складове е Лукойл-България, държащ директно или индиректно около 80% от наличния капацитет на тези складове в държавата. Защо този режим не се облекчава със законодателни мерки вече толкова години е въпрос, който има директна връзка със състоянието на цялата бизнес среда в България и е свързан с политическата конюнктура в страната.

Освен належащите законодателни промени във връзка с увеличаване на конкуренцията на пазара за горива, важна мярка от страна на държавната администрация и данъчните органи е контролът върху финансовите операции и манипулации на финансовите резултати на големите играчи на този пазар. В тази връзка не е ясно защо единствената рафинерия в България отчита загуби и не плаща данък печалба през последните 10 години. Този въпрос има отношение към държавните финанси, но неговият отговор дава възможност да се погледне по-отблизо на проблема с изкривената бизнес среда и да се надникне в задкулисните връзки, които управляват зависимостите между големия бизнес и политическата класа в страната. Без адекватен отговор защо тези връзки са възможни, на какво се крепят и как политическата класа гарантира печалбите на големия бизнес, който след това се отблагодарява под определена форма на своите политически покровители няма как да се даде отговор на въпроса защо икономическата среда в държавата е изкривена и защо определени цени, включително на горивата, но също така и на труда не отговарят на очакванията на потребителите и са източник на непрекъснато социално недоволство.

*Изчислението е направено на база реакция на цената на бензина в държавите-членки след като международната цена на петрол Брент достига своя минимум след началото на финансовата криза на 15 януари 2016 г.

**Изчислението е направено на база реакция на цената на бензина в държавите-членки след като международната цена на петрол Брент достига своя исторически максимум в размер на 145,29 долара за барел на 3 юли 2008 г. преди началото на финансовата криза

Юлиан Войнов