САЩ са си поставили за задача да унищожат Русия. Подобно мнение изказа Джулието Киеза – италиански журналист и политически деец – бивш депутат от Европарламента. Той отбеляза, че засилването на Русия в началото на века става неприятна изненада за Вашингтон. Според бившия депутат властите в САЩ са взели решение да „премахнат“ Русия.
Първоначално американската администрация възнамерява да противостои на Москва с класически военни методи, но след това промени плановете си, опасявайки се от ответен руски удар, смята политикът. Той заяви, че САЩ са приели на въоръжени методите на „хибридната война“, използвайки своето преимущество в информационната и икономическата сфери.
Според Киеза в момента „хибридния конфликт“ между двете страни е в пълен разгар. При това той смята, че в бъдеще Вашингтон все пак ще „премине към истинска война“. Това трябва да се случи след пълното изграждане на американската глобална система за ПРО, отбелязва бившият депутат.
В последно време тези планове на САЩ стават толкова очевидни, че дори и на Запад за тях мнозина пишат. „САЩ готвят война, за да унищожат Русия и Китай“, под такова заглавие на темата пише Том Водрен от френското издание „Агора Вокс“. САЩ искат първо да унищожат Русия, а след това и Китай в страшна война, за да запазят своята хегемония и своето господство на планетата! Възниква въпросът: но защо Вашингтон и досега не е започнал тази война? Защото той първо иска да се представи за принудена да се защитава жертва“, смята той.
Да, Вашингтон си търси предлог за нападение над Русия, предлог, който да представи САЩ като жертви на агресията на Русия, за да оправдае стотиците милиони загинали, до които ще доведе тази война, защото тя, за жалост, е неизбежна!
Именно заради това, както бе в случая с Донбас – Вашингтон използва своите пешки и съучастници за извършване на провокации срещу Москва, за да може в крайна сметка тя да излезе от себе си и за прибегне към ответни действия, от което Вашингтон да се възползва незабавно, за да оправдае своето нападение над Русия. И така в действие да влязат всички подли уловки, за да бъде принудена Русия да извърши тази грешка!. Скорошният епизод със свалянето на руския флаг от покрива на консулството в Сан Франсиско, дипломатическият имунитет който и без това бе нарушен от ФБР, са пример за провокация на САЩ срещу Русия. Реакцията на Русия за сговора между терористите от „Ислямска държава“ и американците в Сирия е един от признаците на силното раздразнение срещу вероломството на Вашингтон. Но Вашингтон не крие това особено, защото е част от провокациите, които да тласнат Русия към „грешката“, прави си извод автора на статията във френското издание.
За подобна вашингтонска стратегия говори и президентът на Русия Владимир Путин по време на интервюто си във филма на американския режисьор Оливър Стоун, допуснал възможността, че САЩ искат да унищожат икономиката на Русия и да сменят ръководството на страната. „Подобен начин на мисъл, подобен вариант на политика е възможен“, заяви Путин. Ако е така, мисля, че това е погрешна политика именно, защото подобен възглед на отношенията с Русия не е насочен към бъдещето. Хората, които мислят така, не гледат на 25-50 години напред. А ако бяха погледнали, то, навярно, биха изградили отношенията с Русия в друг тон и не биха се старали да превърнат Русия в свой васал“.
Но фактите си остават факти: всички последни действия на САЩ на международната арена убедително показват, че именно това днес е тяхната цел. И в това няма нищо ново-. Западната цивилизация в течение на последните няколко века се опитва да отслаби или изобщо да унищожи своя геополитически противник, за какъвто смята Русия. Именно за това срещу нас са предприети два грандиозни „кръстоносни“ похода: нахлуването на пълчищата на Наполеон, а след това на Хитлер. И в двата случая това не е просто нападение срещу нашата страна от Франция и Германия, а фактически на цяла Европа. Армиите на Бонапарт и на фюрера не се състоят само от французи и немци, а от войници от целия европейски континент. И в двата случая срещу нашата страна е задействан икономическият потенциал на цяла Европа.
За това глобално противопоставяне отдавна предупреждават и великите руски философи. „Ние знаем, че западните народи не разбират и не търпят руското своеобразие“, пише Иван Илин. Според него те смятат единната руска държава като преграда за тяхното търговско, езиково и завоевателно разпространение. „Те възнамеряват да разделят единния руски венец на китки, да ги смачкат една по една и да разпалят с тях помръкващия огън на тяхната цивилизация. Те трябва да разчленят Русия, за да я преведат през западното уравнение така да я погубят“.
Но печалният опит с военните нападения срещу Русия показва, че по въоръжен начин не е възможно тя да се погуби и унищожи. Дори и временно получавайки преимущество в областта на ядреното оръжие, САЩ ние се решават през 40-те и 50-те години да направят това, осъзнавайки, че без съдбовни за самите тях последствия, няма как да успеят да разгромят нашата страна. И тогава е избрана друга стратегия – Русия да бъде разложена отвътре. През 90-те години по най-блестящ начин Западът с помощта на вътрешната „пета колона“ успява да направи това.
Днес историята се повтаря. С ужас убедили се, особено на примера със Сирия, че военната и икономическа мощ на Русия се възраждат, Западът решава отново да разруши нашата страна отвътре: от тук и безкрайните санкции, стоварилата се на нашата страна мътна буря от русофобска пропаганда, най-чудовищните провокации с химическо оръжие и така нататък. От Русия умишлено създават чудовище, което уж заплашва Запада и затова трябва да се направи изгнаник, да се приклещи в ъгъла, да се разчлени, а след това изобщо да се унищожи.
Затова и е време да се признае, че срещу нас се води истинска озверяла и безпощадна война и въпросът сега е за самото оцеляване на Русия като самодостатъчна и независима държава. Да, днес имаме мощно оръжие, което надеждно осигурява защитата на нашите граници и в Сирия това бе убедително показано на целия свят, но дали сме готови да противостоим на опитите страната да бъде разложена отвътре, както това се случва със СССР? За жалост, трябва да признаем, че това далеч не е в пълна степен.
Последните събития в Армения, където излязлата на улицата тълпа в течение на няколко дни застави ръководството на страната да бъде сменено, въодушевиха либералната „пета колона“ в Русия, където хорово зазвучаха гласове, че и ние трябва да направим същото.
Небезизвестният Алексей Навални, например, коментирайки събитията в Армения, вече призова своите привърженици към подобни протести. „Армения трябва да стане пример за Русия“, подкрепи го опозиционера Генадий Гудков. Разбира се, днес подобни изказвания на опозицията се провалят позорно, а на изборите за президент либералите изобщо претърпяха съкрушителен разгром. Но какво ще стане утре? Нали подготовката именно за такова развитие на събитията, целящи разпада на Русия в унисон с плановете на САЩ и техните сателити тече в пълен ход при нас. Либералните медии открито призовават към разчленяването на Русия. Последен пример е заявлението на музиканта Андрей Макаревич за това, че той смята Крим за „окупиран“ или намерението на Ксения Собчак да посети полуострова с разрешение на Украйна. А във Вилнюс либералните активисти наскоро проведоха сборище, където обявиха формирането на „алтернативно правителство“ и курс за завземането на властта в страната. И за това вътре в Русия те имат и огромни пари (в това число и за сметка на финансирането отвън), и подчинени им медии, и създадени организационни структури, и имат опит при организацията на масови шествия и мобилизацията на своите привърженици чрез социалните мрежи.
Те само чакат своя час, изблиците на обществено недоволство (като пожара в Кемерево или „народния бунт“ по повод сметищата в Подмосковието), за да започнат с подкрепа от вън сценарий за „мека смяна на властта“ използвайки сега примера на Армения.
Има ли такива възможности либералната опозиция? Има! Не е нужно да се отдаваме на благодушни илюзии, че ако тя няма представители в Държавната дума, то и тя няма възможности да влияе на политическите изменения в страната. В Армения управляващата коалиция също имаше преобладаващо мнозинство в парламента, но тълпата, както вече казахме, свали избрания премиер едва за няколко дни протести. Разбира се, огромна Русия не е Армения. Но в Петербург, например, на практика всички градски медии, в това число и водещият интернет-вестник „Фонтанка“ се контролират от либералите. А и в самата Москва либералното „Ехо“ е един от най-популярните информационни ресурси. На чия страна ще бъдат задействани тези информационни ресурси, когато настъпи съдбовния час?
Изглежда ни, че властта здраво контролира централните телевизионни канали, особено новинарските емисии. Но защо всички водещи на политическите обзорни предавания постоянно канят най-озверелите либерали, които от екрана пропагандират на цялата страна своите русофобски възгледи? Защо лидерите им, хулещи Русия, получават реклама? Защо популярните програми по телевизията са водени от такива либерални гурута като собственика на американски паспорт Познер или Ургант, който с присмех показва среден пръст на властите? Защо в страната се провеждат кинофестивали, на които дават награди на филми, прославящи украинските „герои от АТО“? Да не би да искаме да демонстрираме, че при нас има свобода на медиите и пълно тържествуване на демокрацията? Но нали и на запад, а и нашите доморасли либерали в един тон да твърдят, че при нас цари диктатура и няма никаква свобода на словото! Пред кой демонстрираме тази политическа коректност? Защо даваме трибуна на тези, които открито работят за разпада на нашата страна, упорито искайки смяна на избраната от народа власт?
В момент на небивала информационна и икономическа война, обявена ни от Запада и неговата провъзгласена цел да съкруши Русия, нашата страна трябва да има здрав тил.
