Тракийският цар Резос

От множеството споменати тракийски предводители в “Илиада”, най-силно впечатление създава образът на тракийския цар Резос. Той е представен в X песен на произведението, когато троянеца Долон, изпратен от Хектор на разузнаване в ахейския лагер, е заловен от Диомед и Одисей. Пленникът им дава информация за положението в троянския лагер, след което е убит от Диомед. Именно при разказа на Долон е споменат и въпросния тракийски базилевс. Резос е син на Ейоней и пристига наскоро със своята войска в защита на Приамовия град. Омир обръща силно внимание на неговото въоръжение – царят разполага с огромни и бързи коне, с колесница от злато и сребро, както и със златни доспехи, достойни за богове.

Божествените оръжия и броня обаче не съумяват да спасят живота на Резос. След като се сдобиват с нужната информация, която им предоставя Долон, Диомед и Одисей се насочват към троянския лагер. Когато достигат до него те виждат, че Резос и войниците му спят. Възползвайки се от ситуацията, Диомед и Одисей се разбират един от тях да се заеме с избиването на траките, докато другия отвлича техните коне. В резултат на това настъпва сеч, при която Диомед избива 13 тракийски воини, сред които и самият Резос, след което се изтеглят с откраднатите коне.

След като двамата ахейци се връщат в ахейския лагер с богатата плячка, Нестор веднага ги пита дали доведените от тях коне не са им дар от боговете, тъй като казва, че “такива коне не съм никъде виждал до днеска”. С този момент Омир недвусмислено ни показава, че елините високо ценят качествата на тракийските коне. Връзката между Тракия и конете става още по-силна, когато добавим и сведението, че два от впрегнатите в колесницата на Ахил коне – Ксанта и Балия – са родени от харпията Подарга и тракийският вятър Зефир.

С всичко казано около Резос може да направим извода, че Омир представя тракийският цар, респективно траките, като народ, който е изключително опитен във военното дело и разчитащ много на конете, чието опитомяване е усвоено до съвършенство. В полза на последната мисъл са и думите на аеда, който нарича траките изобщо “коневъдци”, докато конкретно за конете на Резос казва, че са най-едри, а оръжията и колесницата му са направени от злато и сребро. Естествено, че подобен род нападателно снаряжение не е ефикасно във военни условия, с тяхното описание по-скоро се цели да ни се покаже огромното богатство на този владетел, както и на неговата страна, а определянето на доспехите като достойни за богове, говори за тяхното високо качество.

Отново във връзка с траките представлява интерес и едно наименование на река в близост до Троя, която се нарича Резос. Сходството между името на реката и това на тракийския цар може да се тълкува като пример за силно тракийско присъствие в хинтерланда на Троя, където поне хидронимията е с тракийски характер.