И така, 66-годишният Саркози на първа съдебна инстанция получи реална присъда, от която може да излежи една година затвор. Ясно е, че резултатът в никакъв случай не е предрешен и всичко може да се промени в обжалването и по-нагоре по веригата. Самият Саркози обаче не е важен, има значение само едно: на примера на бившия президент на Франция се води целенасочена дискредитация на институцията на държавата като такава, което може да действа като катализатор за цялостно преформатиране на света към пълна денационализация. Може, но няма да стане. И ето защо.
В „демократичния“ свят това, което се случва със Саркози, е изключително рядко явление, в най-новата история се помни единствен Жак Ширак, който получи 2 години условно и това е всичко. И отново между другото във Франция, което все още може да се счита за инцидент. Ще се превърне в модел, когато Макрон бъде отведен на „ешафода“, ако продължи да се прави на Наполеон.
Тоест, използвайки примера на Франция, на света се показва, че дори такава напреднала институция като институцията на демократичната държава е безсмислена надстройка, обект на пълен демонтаж в близко бъдеще.
В казаното обаче има известна истина, чийто обем е доста труден за обхващане, въпреки че е необходимо. Най-малкото, за да се разбере накъде върви светът като цяло. И за това предлагам да погледнем на „демокрацията“ от съвсем друг ъгъл, от който никой никога не я е гледал (във всеки случай не знам такива случаи).
Като начало ще задам въпроса (и сам ще си отговоря на него): защо в света извън „златния милиард“ вкарването на демокрация от западен стил води единствено до нещастия и разрушения? Навсякъде, без изключение и тук не се изисква задълбочен анализ, тъй като това е точно така и нищо друго.
Моят отговор е: демокрацията е легитимиране на перманентните държавни преврати чрез избори.
Дешифрирам.
Работата е, че смяната на властта по същество винаги е определен модел на държавен преврат. Цялата история на човечеството, на всички държави по всяко време е придружена от смяна на властта. Независимо от това каква социална структура доминира, смяната на властта е естествен процес, причините за който са много: от естествената смърт на владетеля до насилственото сваляне и всичко останало.
В идеалния случай за „вечното“ устойчиво развитие на страната необходимо и достатъчно условие е наличието на адекватен лидер, който би живял вечно. Но това е идеално, защото човек е не само смъртен, но и обект на промени от психиката и физиологията и нищо не може да се направи по този въпрос. И така, смяната на властта, често придружена от промяна на курса (държавен преврат), е естествен процес и до известна степен необходим, докато този или онзи владетел чисто и просто изкуфее..
И така, от историята знаем, че в същата Европа смяната на властта често е придружена от гилотина, до изкореняването на всички роднини на бившия владетел. Не напразно Иван Грозни в писмата си до европейските монарси подчертава, че той просто не е в състояние да общува с тях като равни, наричайки ги едва ли не парвенюта без корен, които нямат прилично родословие. Това наистина е така, така че в един момент елитите на Европа разбират, че трябва да се направи нещо по въпроса.
Така се ражда идеята за изборите (да не се бъркат с избори в древността), които всъщност, повтарям, имат за цел да легитимират неизбежната смяна на властта, която по същество е мини преврат, но без гилотина за предшествениците.
И всичко би било наред, но паралелно се усложнява и държавната структура от вертикално интегрирана до вертикално-хоризонтална и след това напълно до хоризонтална, когато на практика нищо не се променя от смяната на главния избран служител.
Последното обстоятелство неизбежно води до там, че основният пост в страната постепенно започва да се превръща в церемониален, от който зависи малко. Поразителен пример са САЩ, където неотдавнашният президент, който се опита да „източи блатото“, беше незабавно обезвреден и в крайна сметка беше хвърлен настрани. Защото той посегна към системата, без да ѝ се противопоставя със стратегия под формата на своя контрасистема, и дори направи куп тактически грешки, за които в старите дни, в най-добрия случай, вероятно щеше да завърши с хуманно обезглавяване или дори в камерата за мъчения с нейните усъвършенствани механизми за извличане на истината.
И така, на фона на усложняването на държавната структура и преместването на лостовете в безлична хоризонтална равнина, личностите на церемониалните владетели неизбежно започнаха да се смаляват, сред които естествено започнаха да изчезват фигури с мащабите де Гол, Кол, Тачър и Рейгън (като ненужни). В резултат на това светът получи Емануел Макрон, Борис Джонсън, Джо Байдън и др., Като се различават само по нивото на безполезност и тотална тъпота. И този процес е в разгара си, което постави въпроса на дневен ред: защо изобщо са необходими?
Така това, което се случва със Саркози, е абсолютно естествено, точно както векторът на Запада е естествен за изсъхването на държавата, защото е ненужна.
Само тук има едно предупреждение: светът, който е избрал различен път, е в пъти по-голям от Запада. И този свят, по всички признаци, не е готов да отиде там, където го изпращат всякакви като Макрон. Единственото нещо, за което е готов: спокойно да наблюдава смъртта на „изключителния“ и то без особено съжаление. Защото там сами са си го пожелали.
Следователно, на фона на съвсем естественото преследване на Саркози, демонстративните поздравления на Путин към Горбачов за 90-годишнината му прозвучаха поразителен контраст и показаха на целия свят пропастта, която все повече се разширява между нормалния свят, притежаващ достойнство и морални ценности, и света на малките сиви плъхове, готови да се погълнат взаимно. приятел по първия сигнал, независимо от последиците за тях самите.
Мисля, че като се вземе предвид ускоряването на всички процеси, които бързо навлизат в своя финален етап, няма да е дълго да се чака. Също така вярвам, че не бива да съжалявате твърде много онези тези ядосани трансджендъри, които са загрижени за реванша в продължение на хилядолетия за ограничаването на техните основни пороци. Ние имаме своя собствена хилядолетна ваксина срещу такава вирусна демокрация, която се оказа 100% ефективна. В крайна сметка те застрелват изгонени коне. Между другото добре за тях.
