Нов световен политически център начело с Китай

Китай представя на себе си и света нов модел на глобално развитие

В Китай се състояха редица важни събития, свързани с ускоряването на модернизацията. Решението за това беше взето от 20-ия конгрес на ККП през октомври 2022 г., който обозначи 2035 г. като година на завършване на социалистическата модернизация на страната.

Приетите от конгреса кадрови решения премахнаха пречките пред ускореното възстановяване и по-нататъшното развитие на икономиката, свързани с многомесечните епидемични ограничения. По време на февруарската европейска обиколка на партийния ръководител на външната политика на Китайската народна република Ван И, хоризонтът на възможностите, породени от това, беше разяснен на събеседници от средите на водещите политици на Стария свят.

Днес става ясно, че след като получиха от КНР всъщност ексклузивно предложение да участват в промяната на формата на икономическата глобализация, европейците се завъртяха, но не можаха да надхвърлят нито своята либерално-идеологическа ограниченост, нито патологичната зависимост от САЩ.

Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия през март т.г очерта рамката за рязко и всеобхватно укрепване на руско-китайското стратегическо сътрудничество, което в условията на конфронтация със Запада се превръща в опорна структура за геополитическа стабилизация, като необходимо условие за възобновяване на спряното от Ковид глобално развитие.

Сега е дошло времето за китайски предложения вече на глобално ниво. На 21 април Шанхай беше домакин на редовна среща на форума Лантин, който беше основан през 2010 г. като авторитетна платформа за обсъждане на международни и регионални въпроси, както и външната политика на Китай.

В него традиционно участват представители на правителствени и експертни среди от различни страни, чийто брой на тазгодишния форум достигна осем дузини. Трябва да се отбележи, че форумът Лантин през април предшества третия форум на страните, участващи в проекта „Един пояс, един път“, планиран за май; следователно важна задача на изминалото събитие беше да представи възможностите на Китай, както и отношението му към промените, които се случват в света, и перспективите, които се отварят във връзка с това.

Трябва да се отбележи, че Шанхай е избран за първи път за място на форума, който преди това се проведе в Пекин; това беше направено, за да се подчертае външната отвореност на Китай, която в най-новата история се свързва с Шанхай, Хонконг, както и със свободните икономически зони (СИЗ) в южната провинция Гуандун.

Основната реч, която китайското външно министерство нарече „програмна“ (това е важно), беше изнесена от новия ръководител на външнополитическото ведомство Цин Ган. Преди това той прочете приветственото писмо на Си Дзинпин към участниците, като по този начин подчерта неразривната връзка между неговия доклад и нагласите на лидера на страната.

Това заключение би било непълно, ако не споменем, че на същия ден, 21 април, в Пекин се проведе първото заседание на Комисията за задълбочаване на реформите към ЦК на ККП след партийния конгрес. На него, в допълнение към основния доклад на Си Дзинпин, посветен именно на проблемите на социалистическата модернизация, бяха приети редица важни документи, които формират основните принципи на модернизационната политика. Е

то разпоредбите, които изглеждаха основни за автора на тези редове:

– задълбочаване на реформите като начин за геополитическа стабилизация чрез въвличане на страните по света в реализирането на нови възможности за развитие и растеж;

– разширяване на независимостта на предприятията като модератори на технологични иновации, чието условие за внедряване и критерий за полезност е приоритет на развитието на социалната сфера;

– конкретизиране на предишната разпоредба с помощта на императивът на „политическите нагласи“, които определят посоките на модернизацията, надхвърлянето на които, трябва да се разбира, противоречи на социалния ред и политическата система;

– всестранно съдействие за развитието на недържавния (частния) сектор на икономиката при безусловно запазване на определящото значение на публичния сектор, който определя правилата на играта с помощта на горепосочените „политически насоки“ (какво е това, ако не класическата ленинска формула на НЕП със запазване на държавата на „командните висоти“ в икономиката?) .

Какво следва от решенията на комисията за „реформи“ на ЦК? Следва отговорът на основния въпрос, който последователите на либерално-западните подходи много обичат да задават у нас.

По какво предложената от Китай „икономическа глобализация“ се различава от западната „неолиберална“ версия? Тя се различава, на първо място, в идеологическото съдържание, което се влага в самите тези „политически нагласи“. Разликата е най-фундаменталната.

Тя е в механизма на разпределение/присвояване на резултатите от труда – обществен или частен. Това е от класова, марксистка гледна точка. Но има и цивилизационна страна на въпроса.

Фашизмът като крайна, диктаторска форма на капиталистическия либерализъм, лишена от демокрация, противно на спекулациите по темата „тоталитаризъм“, е коренно различен от комунизма/социализма, изразяващ широки, масови интереси, по своя елитарен характер.

Оттук и второто. Ключовият въпрос на нашето време, който е именно в контекста на модернизацията, е роботизацията на производството. Както по време на Английската индустриална революция „овцете изяждаха хората“, така днес роботът „изяжда“ служителя, защото в съответствие с основния за капитализма закон за печалбата минимизира разходите на собственика.

Роботът не изисква заплати и други социални гаранции, не се пенсионира, не боледува и т.н. Именно тук трябва да се търсят корените на човеконенавистните проекти на Запада, като „антропологичния преход“ или „петнадесетминутните градове“ (и зони в градовете) с вътрешно зониране на постоянни блокировки (това е планът, който работи по време на пандемията).

Затворете „ненужното“, изместено от роботи население у дома, като му дадете минималното „основно“ ниво на протеинова храна под формата на „насекоми“ за оцеляване от ръка на уста – и се ангажирайте с частно присвояване, предпазвайки се от недоволство с полицейски кордони на границите на зоните за блокиране.

За професионална и творческа самореализация на обикновени хора, които не принадлежат към елита, разбира се, не може да става и дума.

Алтернативата, отново в рамките на капитализма, е физическото унищожаване на „ненужните ядящи“, описана от писателите фантасти (Алексей Толстой, Иван Ефремов). Именно тя беше предложена от Римския клуб под прикритието на „регулиране на раждаемостта и населението“.

Истинската алтернатива, която предлага социализмът, макар и с китайска, макар и с някаква национална специфика, е планово развитие с постоянен баланс между производство и потребление, без изкривявания и кризи, свързани с преразпределението на собствеността.

Ключовият въпрос тук е именно приоритетът на държавното планиране, което има стратегически характер, пред пазарната тактика; оттук и стратегията на Китай за „общ просперитет“, която преразпределя неочакваните печалби на големия бизнес в обществен интерес.

При такава глобализация модернизацията на икономиката не разкъсва обществото, увеличавайки социалните диспропорции до катастрофално ниво, а напротив, създава нормални условия за развитие по формулата на „общата печалба“, а не на „играта с нулева сума“.

Китайският призив към Целите на ООН за устойчиво развитие (2015-2030) има същото значение. Самите цели са форма, която може да бъде изпълнена с едно или друго съдържание. В западния вариант глобалните елити, които споделят остатъците от трапезата си с „местните“ компрадори, остават бенефициенти от изпълнението на Целите.

В китайския мнозинството печели и само глобалистите губят шанса да реализират своя „антропологичен преход“. В крайна сметка неоколониалната „глобализация в американски стил“ е, когато страните от „Третия свят“ приемат западните ценности и прехвърлят своите природни ресурси под контрола на Запада. Китайската версия ясно отхвърля тази перспектива.

Точно за това говори министър Цин Ган на Форума в Лантинг, когато предложи на международната общност външна версия на стратегията, която във връзка с вътрешна употреба беше разгледана от комисията за „реформа“ на ЦК на ККП.

„Дълбоката историческа, практическа и теоретична логика“ на китайския модел на модернизация е опитът на световния социализъм, най-важната част от който е политиката на реформи и отвореност. Безалтернативността на „научните закони на човешкото развитие” директно ни препраща към теорията на марксизма, а споменаването на „националните условия” – към спецификата на прилагането на тези закони в конкретни държави. В И. Ленин пише за това през януари 1923 г., точно преди сто години.

Определянето на Китай като „развиваща се страна“ от Цин Ган, въпреки успешното изграждане на общество със „средни доходи“ (сяокан), е недвусмислената солидарност на Пекин с незападната общност, която Западът отдели от себе си с добре известната формула на Хънтингтън „Западът срещу останалите“.

„Хармоничната симбиоза на човека и природата“ няма нищо общо със западната „екология“, която маскира неоколониалните стремежи с демагогията на „зеления преход“. В източния прочит, който най-накрая започва да преобладава тук, в Русия, екологичната безопасност не е „изключителна“ и не е мярка за всичко, което съществува.

А е един от компонентите на националната сигурност, опериращ не с монопол върху истината от последна инстанция, а с конкретни задачи по опазване на околната среда, лишени от политическа и идеологическа основа. и т.н.

Обръщението на Цин Ган към исторически аспекти, потвърждаващи неотменната китайска принадлежност на Тайван, заслужава специално внимание. За Русия в контекста на СВО, която е пряко свързана с перспективите за реинтеграция на постсъветското пространство, този извод е изключително важен, тъй като черпи своята основа от историята, която Западът, в рамките на своя еднополюсен глобализационен модел, се опитва да ревизира, като откъсне страни и народи от корените им.

И последното. Едновременното провеждане на две стратегически събития в един и същи ден – вътрешно и външно – може да бъде надарено с перспектива в областта на политическото, не само икономическото планиране.

Това значително засилва интереса ни към фигурата на младия външен министър, чийто професионален дипломатически опит е свързан със страни с особено влияние върху световната политика. Според автора това е важно обстоятелство, с което може да се свърже много в бъдеще.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ