Със сделката за газ с Азербайджан ЕС повтаря грешката, която допусна с Русия

Критичната инфраструктура, необходима за добива и транспортирането на газ от Каспийско море до Европа, е съсобственост на руския гигант „Лукойл“, пише анализатор

Като част от мисията на Европейския съюз (ЕС) да се отърве от руския природен газ в средата на юли председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписаха меморандум за удвояване на износа на газ от Азербайджан за блока.
Според документа до 2027 г. каспийската страна ще доставя на Европа най-малко 20 млрд. куб.м природен газ годишно чрез Южния газов коридор (SGC) – 3000-километрова верига от тръбопроводи, които доставят газ до ЕС.
Това споразумение обаче е в противоречие с целите на ЕС в областта на климата и неговите стандарти за правата на човека, пише за Politico Глигор Радечич от CEE Bankwatch Network.
Подкрепата за разширяването на добива на газ само ще обогати автократичния режим в Азербайджан, известен с ширещата се корупция и репресиите срещу цялата опозиция в страната, допълва Радечич.
Това, което не се обсъжда, е, че критичната инфраструктура, необходима за добива и транспортирането на газ от Каспийско море до Европа, е съсобственост на руския гигант „Лукойл“, тясно свързан с режима на руския президент Владимир Путин.

„Лукойл“ е една от най-големите петролни и газови компании в света и твърди, че е един от трите най-големи данъкоплатци в Русия, с над 200 млрд. долара данъци, платени само през 2019 г. Компанията е в санкционния списък на САЩ.
Вагит Алекперов, бивш главен изпълнителен директор на „Лукойл“ и някогашен заместник-министър на петрола и газа на Съветския съюз, дори открито изказваше, че смята целите на компанията за тясно свързани с тези на руското правителство. По-късно обаче той се оттегли, след като Обединеното кралство и Австралия наложиха санкции на група руски олигарси, близки до Путин.
„Лукойл“ оперира в азербайджанския петролен и газов сектор от 1994 г. В началото на 2000 г. дружеството съсредоточи усилията си в Азербайджан върху разработването на находищата „Шах Дениз“, които са сред най-големите в света.

Само няколко дни преди инвазията на Русия в Украйна „Лукойл“ завърши придобиването на дела на малайзийската Petronas в „Шах Дениз“ за 1,45 млрд. долара. Така компанията повиши дела си в проекта от 10 процента на 19,99 процента и стана вторият по големина акционер след British Petroleum (ВР).
Освен „Шах Дениз“, което ще бъде основното поле за износ през следващите десетилетия, „Лукойл“ преследва и други проекти в Азербайджан. През 2021 г. компанията купи 25 процента дял в проекта Shallow Water Absheron (SWAP) от BP.

След 30-годишен спор през януари същата година, когато Азербайджан и Туркменистан се споразумяха за съвместно разработване на находището „Достлук“, разположено на границата на съответните им сектори на Каспийско море, Алекперов обсъждаше инвестиционни възможности за „Лукойл“ в същия проект с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов.

„Лукойл“ е акционер и в Южнокавказкия газопровод, най-източната част на SGC. Компанията има и почти 16% дял в Азербайджанската компания за доставка на газ, спедитор и продавач на азербайджанския газ, предназначен за Европа чрез SGC.
Междувременно, насърчаван от Комисията под прикритието на смекчаване на зависимостта на Европа от руския газ, самият SGC се сблъска със сериозна опозиция от гражданското общество за нарушаване на редица политики на ЕС. Както Bankwatch вече предупреди през 2015 г., Москва е замесена в тях от самото начало.
SGC е единственият маршрут, свързващ газовите находища в Каспийско море с ЕС, и Азербайджан започна да изнася газ за Европа по тръбопроводите през 2020 г. Коридорът минава през Грузия, Турция, Гърция, Албания и Италия към други пазари на ЕС и се състои от газопроводите Кавказ, Трансанадолският тръбопровод, Трансадриатическият тръбопровод и други разклонения.
Основното активно газово находище за коридора е „Шах Дениз“ в каспийския басейн.
С приблизителна стойност от 45 млрд. долара SGC беше подкрепен с публични средства чрез Механизма за свързване на Европа на ЕС, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Според Урсула фон дер Лайен Азербайджан е „решаващ и надежден партньор за нашата сигурност на доставките“. Все пак руското участие в ключови части от азербайджанската газова верига по пътя към Европа поставя под съмнение твърденията за енергийна сигурност.
„Лукойл“ не само е основен данъкоплатец в Русия, който може да използва печалбите си от газ от Азербайджан, за да финансира военната машина на Путин, но и позицията му в толкова много азербайджански проекти дава на компанията достъп до информация, която може да се използва в подкрепа на суровинната война на Русия на пазара на изкопаеми горива.

Според Радичич тази сделка не може да помогне на ЕС да се справи с потенциалния недостиг на газ сега. Увеличаването на капацитета за производство и транспортиране на газ е технически невъзможно за по-малко от пет години и ЕС вече трябва да започне да намалява значително търсенето на газ, за ​​да постигне собствените си цели в областта на климата.
Крайно време е Комисията да започне да се учи от миналите си грешки по отношение на енергийната диверсификация и енергийната сигурност въз основа на сделките, сключени с автократични режими. Те служат само за увековечаване на фиксацията на изкопаемите горива в Европа, точно когато това най-отчаяно трябва да приключи, пише Глигор Радечич.