„Да ги натикаме в ъгъла“: в „световното правителство“ ще влезнат велики цивилизации

Заявявайки днес, че „светът е повече от петима“, ние се изправяме срещу несправедливостта на глобалната система. Вярваме, че съдбата на човечеството не може и не трябва да бъде оставена на милостта на шепа страни, спечелили Втората световна война“, – с тези думи турският президент Реджеп Ердоган призова за реформа на Съвета за сигурност на ООН и дори каза, че той има някаква пътна карта за „натикване в ъгъла“ на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.

Ердоган отдавна се бори с „несправедливостта“ на глобалната политическа система, установена след края на Втората световна война. Въпросът тук не е в конкретната реторика, а в същността на проблема. Думите за „шепа държави“ са наистина неуместни и Кремъл с основание отговори, че победителите на фашизма не трябва да се наричат така, а обещанието „да натикаме в ъгъла“ ядрените сили е напълно нелепо.

Но необходимостта от реформа на Съвета за сигурност на ООН наистина е назряла: светът сега изобщо не е като този през 1945 г. Основният проблем обаче е, че в момента световният ред е в процес на дълбока трансформация – и едва ли е необходимо (и всъщност невъзможно) да се коригира бързо променящата се картина.
Необходимо е да се договорим за формула за бъдещето – нещо, което ще работи много десетилетия. Тоест работата по състава на Съвета за сигурност на ООН всъщност не е просто следствие от глобалните промени – тя става част от работата за изграждане на нов световен ред, за намиране на нов баланс на силите и интересите на света, на световните държави и цивилизации.
Не е изненадващо, че Сергей Лавров по същество подкрепя Ердоган, като прави важна резерва – и не само относно факта, че „петимата“ носят специална отговорност за състоянието на нещата в света „:
„Има необходимост от адаптиране на ООН и Съвета за сигурност към новите реалности. Вече няма 50 държави в света, както беше при създаването на организацията, а и не 70, както беше, когато Съветът за сигурност на ООН се разшири. от 12 на 15 членове. Днес са много повече – 193 членки на световната организация и страните абсолютно правилно настояват представителството им в основния орган на ООН да бъде увеличено.

Ако сега погледнем състава на Съвета за сигурност, Западът има поне шест от 15 членове. Когато Япония е избрана в Съвета за сигурност от Азия, това е седмият вот в касичката на западната политика, която преминава през Съвета за сигурност на ООН. Западът вече няма нужда да добавя места в този орган, но развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка определено трябва да добавят.“

Всъщност сега от петнадесет членки на Съвета за сигурност Западът е представен от шест (три постоянни членове плюс трима от Европа). И като се има предвид, че Япония най-често се избира за непостоянен член на Съвета за сигурност, се оказва, че атлантистите (при цялото си тихоокеанско местоположение Япония несъмнено е в тяхната сфера на влияние) контролират почти половината от местата в „световното правителство“. Това отговаря ли на глобалния баланс на силите и на идеите на повечето държави за справедливо представителство? Не – и всяка година разликата ще става все по-голяма.
Въпреки че се говори за разширяване на членството в Съвета за сигурност от над двадесет години, това изглежда неизбежно през 2020-те – въпросът е назрял и презрял. Но в същото време е необходимо незабавно да се уговори едно основно нещо – не говорим за разширяване на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност с право на вето. Защото съставът на „Голямата петорка“ е сформиран по една причина – това са великите сили, които създадоха ООН.
Ясно е, че Франция попадна сред тях сравнително случайно. Ясно е, че за три четвърти век са се появили други велики сили, но нито една от петте няма да се откаже доброволно от правото на вето. Както и да не желаем да предоставим същото право на други държави (и тук е необходимо съгласието и на петте) – и да ги наложим, според същия Устав на ООН, няма как.

Разбира се, в бъдеще в Съвета за сигурност ще се появят други правомощия (или съюзи) с право на вето. Но този въпрос може да бъде разрешен само след като се формира нов световен ред и се създаде нова архитектура на международната сигурност. И по пътя към това тъкмо е нужна тази справедлива реформа на Съвета за сигурност – разширяване на състава му, но без промяна на списъка на страните с право на вето.

Разширяването има два компонента: включване на нови постоянни членове на Съвета за сигурност и разширяване на цялостния му състав. С втората точка е по-лесно – да се увеличат от 15 на 24 или 25, като в същото време се преразгледат регионалните квоти.

Тоест това, за което говори Лавров: добавете Юг и Изток – днес Азия, Африка и Латинска Америка имат осем места в Съвета за сигурност, но като се има предвид, че едно от тях (от Азия) много често заема „западната“ Япония, се оказва, че има седем места за третия свят срещу седем места на Запада (15-тата е Евразийска Русия).

И въпросът е не само в това, че центърът на тежестта на геополитиката се измества към Азия, – по отношение на населението дори само Африка отдавна е надминала целия западен „златен милиард“. Въпросът е н непредставеността в ООН на най-важни цивилизации.

Няма го милиарда и половина на ислямския свят, както и пак толкова многобройната Индия – тоест отделни мюсюлмански страни, както и Индия, могат да бъдат избрани за непостоянни членове, а може и да не са сред тях. Тоест простото разширяване на регионалните квоти и общия брой членове на Съвета за сигурност не могат да решат проблема – необходими са нови постоянни членове. И тук започва най -големият проблем.
Кой трябва да представлява Африка и кой да представлява Латинска Америка? Кой да бъде от мюсюлманите? Как ще бъдат представени арабите? В продължение на почти две десетилетия съществува „групатана четиримата“, състояща се от Индия, Германия, Бразилия и Япония, страни, които кандидатстват за постоянни места в Съвета за сигурност и се ангажират да се подкрепят взаимно в тази борба.

Но срещу всеки от тях се изгражда коалиция: Мексико и Аржентина не искат да виждат Бразилия като представител на Латинска Америка (те самите претендират за това място), Индия не я харесват пакистанците (зад които стои ислямският свят), Япония е неприемлива за Китай и Русия. Освен това тя, подобно на Германия, като цяло беше виновникът за Втората световна война – тоест ООН беше създадена от онези, които победиха тези страни.

Да, минаха 75 години, да, сега Япония и Германия са сред основните вносители в бюджета на ООН, но защо точно на тях трябва да им бъде дадено място за постоянен член? Германия като цяло вижда бъдещето си като член на Европейския съюз – може би тогава би било по-добре на ЕС да се предостави постоянно място в Съвета за сигурност? И то за сметка на Франция – тя също е част от „обединена Европа“.

Като цяло, щом се стигне до конкретен списък с кандидати за нови постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, всичко спира. Индия сега има най-добри шансове – но само заради нея никой няма да започне толкова сложна операция. А да се спори дали Нигерия или Южна Африка трябва да представляват Африка, кой ще е от арабите – Саудитска Арабия или Египет, защо са забравили Индонезия и къде е Турция, – тези спорове може да продължат до края на века.

В същото време има много по-правилен вариант за повишаване на представителността на Съвета за сигурност – той трябва да бъде допълнен с регионални интеграционни сдружения. Тоест от онези организации, които набират все по-голяма тежест в света.

Африкански съюз, Лига на арабските държави, Общността на Латинска Америка и Карибите, АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия) – поне тези организации трябва да бъдат представени на постоянна основа в Съвета за сигурност на ООН. С цялата сложност и непълнота на тези съюзи, бъдещето им принадлежи. Те несъмнено ще станат по-силни и във всеки случай вече могат да представляват интересите на няколко световни цивилизации наведнъж.

Към тях трябва да се добави и Индия (която сама по себе си е държава-цивилизация) и дори Европейският съюз (тоест всъщност Германия), защото в този случай няма да има пристрастия към Запада.

Важно е такава реформа да може да се извърши достатъчно бързо. В такъв Съвет за сигурност Югът ще бъде много по-добре представен – и въпреки че ветото ще остане основно за държавите на Севера, новият състав ще бъде много по-близо до реалността, отколкото е сега.

И следователно по-нататъшните сложни търсения за нов баланс на силите и интересите, работата по картата на бъдещия световен ред може да се извърши в наистина представителна композиция. И справедливо – което е много важно за легитимността на всякакви бъдещи проекти.