В каква посока водят Америка военните интервенции

Вярно е, че „скъпите военни намеси“ и „опитите за сваляне на авторитарни режими със сила“ са дали лошо име на техните американски инициатори, въпреки че признанието на Вашингтон за това звучи неочаквано.

Доналд Тръмп се опита да се размине без скъпи военни намеси, но беше победен в сблъсъка с „дълбоката държава“, силите на която формираха настоящата администрация на САЩ. Същият Антъни Блинкен през 2003 г. подкрепи инвазията на американски войски в Ирак, през 2009 г. той се застъпи за нахлуването на американски войски в Либия, беше заместник-съветник на САЩ по националната сигурност при Барак Обама, когато неговата администрация подготвяше „Арабската пролет“ в Близкия изток и стимулирания държавен преврат в Украйна през 2014 г. Би било едновременно наивно и безразсъдно да се предположи, че след като стане 71-ви държавен секретар на САЩ, Блинкен ще продължи курс, различен от този, който следва в миналото.

За какво става дума?

Почти едновременно с речта на Блинкен Белият дом публикува преходните разпоредби на Стратегията за национална сигурност: „САЩ не трябва и няма да участват във „вечни” войни, които струват хиляди животи и трилиони долари. Ще работим отговорно, за да сложим край на най-дългата американска война в Афганистан. Въпросът не е дали ще подкрепим демокрацията, а как да го правим. Ще използваме силата на нашия пример. Ще подтикнем другите да извършат ключови реформи, да премахнат лошите закони, да се борят с корупцията (спомнете си как Хънтър Байдън и украинската компания „Бурисма“ се бориха срещу корупцията с участието на Байдън-старши) и да спрем несправедливите практики. Ще стимулираме демократично поведение. “

Страхотно! Американците винаги са били готови да „подкрепят демокрацията“ и „да стимулират демократичното поведение“. Те дори имат „хуманитарни“ намеси, както през 1999 г. по време на бомбардировките в Югославия или през 2001 г. по време на инвазията в Афганистан. И когато не можете да спечелите, трябва поне с думи да обещаете „да сложите край на най-дългата война“.

Клаузевиц казва, че „войната не е нищо повече от продължаване на политиката с други средства“. Така че САЩ продължават своята политика, привличайки „други средства“. Джо Байдън направи това много ясно, като каза онзи ден: „С моята заповед от 25 февруари 2021 г. въоръжените сили на САЩ нанесоха целенасочен удар по инфраструктурата в Източна Сирия, използвана от подкрепяните от Иран недържавни милиции“. Доналд Тръмп и Барак Обама биха могли да говорят за политиките си по същия начин.

В същото време, говорейки за „другите средства“, използвани от администрацията на Байдън, която е на власт от едва месец и половина, трябва да се отбележи, че този екип увеличава значението на информационната, идеологическата борба във външната политика (това се вижда ясно от цитираното изявление на Блинкен ).

Така наречената хибридна война придобива все по-голямо значение, където основната битка е битката за сърцата и умовете на хората, където пропагандата, превръщайки се в основно оръжие, засенчва ракетите. А Интернет и социалните мрежи дават на участниците в конфликта напълно немислими по-рано средства за война. И също така е по-евтино от класическите инвазии, които по правило предизвикват недоволството на собствените граждани. Агитационни (информационни, психологически, хибридни) войни все повече се водят не от единични блогъри, а от специални военни части.

На война, както на война. Има всички основания да вярваме, че администрацията на Байдън ще засили „подкрепата за демокрацията“. Поет е курс за установяване на тотална цензура както в американските медии, така и в глобалната мрежа.

В същото време класическите методи за водене на война не се отхвърлят от уравнението. Няма причина да се отпускаме. Човек трябва да е подготвен за удари отвъд океана от най-неочаквана страна.