Милиард и половина профили в Туитер били на тайните служби работещи за републиканците

Америка се разкъсва между програмата на прогресивистите и реалния свят

След като спечели междинните избори, американската десница не губи време. Битката за социалните мрежи е в разгара си – важен инструмент за глобално и вътрешно управление. „Тик-Ток“ се изтласква активно от американското информационно поле – Сенатът забрани наскоро на държавните служители да го използват на работни устройства.

Републиканците твърдят, че китайската социална мрежа шпионира американски граждани, но е ясно, че не става дума за китайците, а че те не са доволни от либералните пристрастия на социалната мрежа. Планират напълно да заменят вноса на най-популярната интернет платформа сред американската младеж.

Успоредно с това новият собственик на „Туитър“ Илон Мъск провежда чистки, съкращавайки хиляди служители. В процеса се разкриват удивителни неща. Милиард и половина профили бяха изоставени – сега те чакат на опашка за изтриване. Поне още 20 процента, според Мъск, са фалшиви потребители, просто ботове за спам. В същото време през пролетта на тази година компанията обяви, че има общо 1,3 млрд. профила. Не се събира някак си, нали? Неволно възниква въпросът колко реално живи хора има в социалната мрежа. Джоан Роулинг и Кание Уест и кой друг?

„Туитър“ беше доминиран от напълно обезумяла ляво-либерална цензура – потребителските профили бяха блокирани за всякакви глупости, въз основа на изобличения на недоброжелатели или заради прищевките на модераторите-либерали.

Черешката на тортата е последното изобличение на политиката в „Туитър“. Социалната мрежа беше толкова важен контролен инструмент за управляващата Демократическа партия на САЩ, че тя използва силите за сигурност, за да я контролира с всички сили. Агентите на ФБР директно диктуваха на служителите на „Туитър“ какво съдържание да показват и какво да блокират.

Кореспонденцията на силите за сигурност и служителите на най-демократичната социална мрежа в света стана достояние на обществеността. Оставя сюрреалистично впечатление. „Здравейте контакти в „Туитър“! Бюрото на ФБР в Сан Франциско ви предупреждава, че изброените по-долу профили изглежда нарушават правилата на „Туитър“… И така нататък.

Има странно дежавю. Докато теоретиците на конспирацията говореха за „дигитален концентрационен лагер“, който незнайни големци ще построят за нас в далечното бъдеще, той беше построен точно пред очите ни – под формата на американските социални мрежи.

В същото време на националните правителства беше забранено по някакъв начин да регулират дейността на тези социални мрежи. Такава ми ти „свобода“. Това, видите ли, са частни компании, не можете да се месите в чужд манастир със своя устав – всички помните тази реторика. И сега ясно се оказва, че „Свобода“ е концентрационен лагер, построен от Демократическата партия на САЩ, редът в който се поддържа от служители на ФБР на заплата.

Това е самата същност на борбата срещу ляво-либералния дневен ред. Това не е просто идеологическа битка между американските реднеци и градски хипстъри. Това е борба за инструменти за влияние, за политически институции, за същите служители на сигурността и, разбира се, за огромни пари. Докато ние тук се готвим да празнуваме Нова година, американците отдавна живеят в изборния цикъл – 2024 г., а сега, борейки се за власт, републиканците се опитват да приложат своя десен завой. Те трябва спешно да хванат юздите на управлението, иначе няма да могат да прокарат своя кандидат в Белия дом.

В тази връзка е много интересно да се види какви местни инициативи предприемат републиканските губернатори. Получили мандата на гласоподавателите, те на първо място се справят с ляво-либералната „загриженост“, която изтормози всички до втръсване. Става дума за правата на малцинствата и политическата коректност, за глобалното затопляне и въглеродния отпечатък. Цялата тази идеология е откровено насочена срещу масите – хората трябва да бъдат засрамвани и обвинявани, за да плащат и да се каят постоянно, да печелят по-малко, да ядат по-малко, да живеят по-зле и да живеят по-малко на този свят.

Още през лятото републиканските щати изместиха активистите, като на практика забраниха или строго ограничиха абортите. Още по-рано те забраниха преподаването на „критична расова теория“ в училищата, според която се оказа, че белите американци са длъжници на чернокожите си съграждани за цял живот. В същото време спортът беше ограничен за транссексуалните, а ЛГБТ събитията бяха забранени в училищата.

И сега властите на републиканските щати стигнаха до светая-светих. Либералната идеология в никакъв случай не процъфтява от нулата: нека да се борим за правата на нашите по-малки братя. Тази идеология има мощни спонсори и облагодетелствани. На първо място, това са транснационалните корпорации „Блекрок“ и „Вангард“. Те инвестират в различни компании по целия свят и днес контролират активи за трилиони.

Границите на тяхната власт са трудни за определяне. Ако перифразираме Бабел, някой може да попита: къде свършва „Блекрок“ и започва режимът във Вашингтон? Но няма отговор. Нека не се впускаме в спекулации за корупционни връзки, но обективно погледнато, собствениците на „Блекрок“ имат достатъчно пари, за да купят всички политици от двете Америки и Европа.

Като инвестира в различни фирми, „Блекрок“ ги изнудва да изхвърлят акциите си, ако не следват установения дневен ред. Именно тези мултинационални корпорации са разработили политика на „устойчиво развитие“ и са декларирали, че няма да инвестират в бизнеси, които не отговарят на показателите ЕСУ (екологично, социално и корпоративно управление). Според тези показатели компаниите трябва да минимизират въглеродния си отпечатък – каквото и да означава това, както и да включат представители на различни видове малцинства, включително сексуални, в управлението.

Тоест, ако една компания е супер печеливша, но в нейния борд няма например гей, тогава тя не отговаря на критериите на ЕСУ. И ако има гей, но не може да свие въглеродния отпечатък, отново – сбогом, инвестиции. „Блекрок“ се опитва да наложи същата политика не само на частни компании или банки, но и на отделни страни, както и например на пенсионните фондове на САЩ.

Много бързо обаче обикновените американци, които масово пренасят спестяванията си в пенсионни фондове, забелязаха, че ЕСУ инвестициите са дяволски нерентабилни. Много по-изгодно е да купувате акции, например, на американската петролна индустрия, пренебрегвайки нейния въглероден отпечатък. Политиците републиканци подхванаха тази тема и изровиха много интересни неща.

„Ако една компания се опита да изпълни всички изисквания по ЕСУ, тогава растежът на нейните акции ще бъде изключително слаб, на ниво от два или три процента. За всеки американец, който инвестира в продължение на 40-50 години, инвестирайки в това означава загуба на милиони долари и рязък спад в стандарта на живот“, каза главният прокурор на Тексас Кен Пакстън.

Политическият анализатор Майкъл Рейгън, между другото, син на президента Рейгън, забелязва смешно нещо: най-високото ниво на съответствие със стандартите ЕСУ днес – знаете ли кои държави? Не, не САЩ, не Швейцария. Например Шри Ланка получи 98,1 от 100, а Хаити 99 от 100. Тоест шампионите по устойчиво развитие са абсолютно обеднели държави, хем задлъжнели, хем с гладуващото население, което редовно организира бунтове.

И сега Джон Шрьодер, ковчежник на дълбоко консервативната Луизиана, изтегля близо един милиард долара от държавната инвестиция от портфолиото на „Блекрок“. „Червеният“ Мисури изтегля инвестиции за половин милиард. И емблематичният губернатор на Флорида Рон ДеСантис взема 2 милиарда долара от „Блекрок“ и направо забранява на държавни пари да инвестират в бизнеса на „Блекрок“ и да следват политиките на ЕСУ. „Нашият приоритет е максимизиране на печалбите за данъкоплатците и пенсионерите във Флорида, без оглед на идеологическия дневен ред на ЕСУ“, каза ръководството на щата в резолюция.

Разбира се, „ястребите“ на Демократическата партия наричат републиканците изостанали консерватори, които нищо не разбират от прогрес. Ясно обаче виждаме благоразумието на „червените“ политици отвъд Океана. Всъщност техният традиционализъм изглежда доста иновативен. Като изчистват своите щати от либералния дневен ред и категорично забраняват нерентабилните инвестиции, те създават изключително привлекателни територии за чуждия бизнес.

Разоряването на Европа с помощта на антируските санкции доведе до там, че много европейски компании сега са замразени на нисък старт, подготвяйки се да се преместят в Съединените щати. Но въпросът е в кои щати ще отидат?

От една страна, демократичните Калифорния и Ню Йорк са традиционни места на сила за новите технологии. От друга страна, ако собственикът на бизнеса и неговите служители имат деца, те вероятно ще искат да ги отглеждат в по-познатата и здравословна среда на републиканските щати, без риск в училище да се появи мъж в женска рокля и да започне да обяснява за правата на ЛГБТ.

И ако ръководството на републиканските щати им обещае свобода от тежестта на ЕСУ, тогава, усещайки печалба, европейският капитал ще се втурне там. Тогава демократичните Ню Йорк, Вашингтон и Калифорния ще останат със своите ЕСУ и „Фейсбук“, но без пари. Преплетената с либералната идеология икономика не работи: демократичният „Туитър“ с неговите несъществуващи профили е пример за това. И как тогава демократите ще се борят за Белия дом?

Всичко това допълнително подхранва разделението между „червените“ и „сините“ щати – те не само имат идеологическо разделение, но вече имат и напълно различни икономики. Републиканците имат класически капитализъм, демократите имат глобалната диктатура на „Блекрок“ и „Вангард“. Да видим кой ще спечели. И ще се опитаме да се поучим от грешките на другите.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ