Connect with us

ПОЛИТИКА

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НОВИНАТА Е ИСТИНСКА…

ПРЕДАТЕЛСТВО: ЗАРАДИ „ЗАПЛАХИТЕ“ ОТ РУСИЯ ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ ПОИСКА ПОВЕЧЕ НАТО В ИЗТОЧНА ЕВРОПА!!!

Заради „заплахата“ от Русия Радев и още 8 президенти искат повече НАТО

Румен Радев и от двете му страни президентите на Румъния Клаус Йоханис и на Полша Анджей Дуда

Президентите на девет източноевропейски страни, сред които и Румен Радев, настояват за по-силно присъствие на НАТО в източната и южната част на Европа, като се надяват на по-добра защита от тероризъм и от Русия, пише Дойче веле за провелата се в петък във Варшава среща на високо равнище на т.н. Букурещка група.

Регионалната инициатива Б9 възникна през 2015 година в Букурещ. Затова и групата държави беше наречена Б9. Тя иска да бъде единният глас на източния фланг на НАТО, както и да се погрижи за това на срещите на върха на Алианса проблемите на източноевропейския регион да бъдат чути.

„Увеличаването на бойната мощ и военната мобилност на Алианса“ има голямо значение за отбраната на източния фланг на НАТО, се казва във Варшавската декларация, в която изрично се споменават все още нерешният конфликт в Украйна и произтичащите от Русия заплахи. Под документа стои и подписът на българския президент, редом с подписите на президентите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Естония, Латвия и Литва. Чехияе изпратила на срещата парламентарен представител.

Лидерите на държавите от Б9 настояват в декларацията си за „по-стратегически насочено кохерентно присъствие на НАТО на източния фланг и за увеличаване на способността на НАТО да предвижда кризите“. Заради това те очакват „конкретни решения“ от срещата на върха на НАТО в Брюксел, планирана за юли.

Деветте страни са единодушни, че в региона на Черно море е нужно засилване на присъствието на НАТО с „военноморски и военновъздушен компонент“, заяви полският президент Анджей Дуда на съвместна пресконференция с румънския президент Клаус Йоханис.

Румънският президент Клаус Йоханис подчерта, че за него евроатлантическите връзки са много по-важни от двустранните отношения. Той очаква от НАТО подкрепа по отношение на „хибридните заплахи“, както и в борбата срещу тероризма в източната и южната част на Европа.

Йоханис заяви още, че Румъния е готова да поддържа отбранителните си разходи на изискваното от НАТО ниво от два процента от БВП. Полша изрази същата готовност и по този начин спада към малкото изключения сред страните-членки на НАТО.

Първата среща на лидерите на деветте страни се проведе през ноември 2015 година, припомня Дойче веле. Тогава те излязоха с обща декларация и настояха на фона на украинската криза за допълнителни мерки за засилване присъствието на НАТО по източния фланг на Алианса. На срещата на върха на НАТО през 2016 година беше взето решение за разполагането на натовски батальони в Полша и в трите балтийски републики. Полският президент Анджей Дуда твърди, че Б9 е допринесла за вземането на това решение.

Сега източноевропейските страни искат още повече да разширят зоната за сигурност в Източна Европа. В тазгодишната Варшавска декларация се споменават Грузия, Молдова, Украйна и страните от Западните Балкани, които могат да бъдат обвързани със сътрудничество с НАТО.