Европа под обсада: Операция „спасяването на редник Меркел“
Изглежда, че крилатата фраза „Wir schaffen das“ (Можем да се справим), която Меркел използва в разгара на бежанската криза през 2015 г., вече не е на дневен ред.
Официално те трябва да подготвят почвата за постигането на европейско решение за миграцията. Но европейските лидери знаят, че залогът е нито повече, нито по-малък от спасяването на канцлера фрау Меркел, коментира колумнистката на DW Барбара Везел.
16 държави участвaха на преговорите в неделя в Брюксел. Първоначалната идея предвиждаше да се срещнат лидерите на Германия, Франция, Италия и Гърция, които да обсъдят проблема с миграцията. Но междувременно събитието прерасна до истинска среща на върха, макар и в камерен състав. Говорител на ЕК подчерта, че поканата важи за всички, очевидно визирайки с това страните от Вишеградската четворка, които заявиха, че не смятат да участват.
Няма значение, че в случая никой няма намерение да ги принуждава да приемат мигранти, срещу което те самоотвержено се съпротивляват, а по-скоро ще се обсъжда само практическото решение на някои проблеми в страните, в които основно пристигат мигранти. Но и това е вярно – колкото повече страни участват в срещата, толкова по-трудно ще бъде постигането на решение.
Обратното приемане на мигранти
Всъщност поканата на ЕК трябваше да осигури необходимата подкрепа за канцлера Меркел, за да проведе тя неформални разговори с италианското правителство относно неговата готовност да приеме обратно мигрантите от австрийско-германската граница с първоначална регистрация в Италия. За това всъщност настоява нейният коалиционен партньор – баварският ХСС. Вътрешният министър Хорст Зеехофер с цялата си арогантност действа така, сякаш е господар на положението.
А в действителност той има нужда от това да работи в тясно сътрудничество с Австрия, и най-вече с Италия. Но опитът се провали – в проекта за споразумение беше залегнал „гъвкав механизъм за обратно приемане“ на мигранти, придвижващи се на север. В пристъп на ярост италианският премиер Джузепе Конте заплаши, че няма да участва в срещата. Наложи се германската канцлера да го успокоява, оттегляйки проекто-документа. И сега става още по-неясно как при тези обстоятелства Меркел ще си реши проблема с вътрешния министър Зеехофер, който открито я изнудва.
Приемни лагери извън ЕС
Идеята за приемни бежански лагери извън ЕС не е нова – тя се обсъжда от поне 15 години. Дотук винаги е била смятана за неприложима от морална, практическа и юридическа гледна точка. Междувременно натискът от страна на десните популисти в Европа се засили до такава степен, че сега идеята за бежански лагери покрай границите на ЕС вече изглежда като спасително решение. На практика миграционният проблем трябва да бъде пренесен извън границите на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан вижда в това потвърждение на твърдата си политика на капсулиране. „Трябва да се концентрираме върху въпросите, по които можем да постигнем съгласие. Понастоящем това са две теми – подсигуряване на границите и създаването на „хот-спотс“ (т.нар. „горещи точки“ за прием на бежанци) извън границите на ЕС“, заяви той.
После научихме, че Австрия и Дания вече разговарят неофициално (например с Албания) по темата. Но също и в официалните документи от Брюксел вече се говори за „регионални външни центрове за настаняване“, т.е. за лагери извън Европа, които да поемат бежанците от Средиземноморския маршрут. По някакъв начин там трябва да бъдат решени и техните молби за предоставяне на убежище. От кого и по какви правила – никой засега не знае.
Междувременно стана известно, че италианският вътрешен министър Матео Салвини заминава идната седмица за Либия. Там той ще вербува за създаването на приемни лагери на либийска територия.
Италия клати лодката
Германия не е единствената държава, която, заради вътрешнополитическата си криза, поставя миграционната политика на първо място в дневния ред на ЕС. Новото правителство в Рим, и преди всичко вътрешният министър Салвини, допринася за ескалацията на напрежението. Миналата седмица кораб с бежанци беше отклонен към Испания, след като Италия отказа да го приеме и затвори пристанищата си също и за други два кораба. Салвини дори иска да арестува хуманитарните работници и да конфискува корабите им. Според неговите думи, „таксиметровите услуги“ през Средиземно море трябва да бъдат прекратени.
ЕС обаче също носи вина за тази ситуация – години наред той игнорира италианските искания за реформиране на Дъблинското споразумение. Новото предложение е мигрантите над определена горна граница да бъдат разпределяни измежду страните-членки на ЕС, срещу което страните от Вишеград са категорично против. Но също и Германия, както и някои други страни-членки, дълго време блокираха приемането на такова решение и сега им представят политическата сметка. Независимо от всичко това, реформата на Дъблинското споразумение отново се отлага за шест месеца.
Европейските лидери се единни само по въпроса за защитата на външните граници на общността. „Ние не трябва да спорим повече за разпределянето на бежанците, а да се концентрираме върху защитата на нашите външни граници“, заяви австрийският канцлер Себастиан Курц, чиято страна в началото на юли ще поеме от България ротационното председателство на съюза. Той подчертава, че това е начинът да бъде спасен Шенген. За целта трябва да бъде увеличена числеността на силите Фронтекс с 10 хиляди полицаи, както и на Европейската служба за предоставяне на убежище.
Такива предложения се обсъждат от години, но когато въпросът опре до финансирането на начинанието, изведнъж всички замлъкват. В този смисъл канцлера Меркел сега би могла да извади чековата книжка и да мобилизира личните си резерви, за да направи политическите си партньори по-сговорчиви.
Не в Брюксел, а в Мюнхен се решава съдбата на Европа
Наблюдателите смятат, че първоначално ще бъде подготвена почвата за двустранни, тристранни или многостранни решения по отделни проблемни точки. И едва по-късно може да се стигне до общоевропейско решение. А що се отнася до това дали в неделя може да бъде постигнат някакъв напредък, който да укроти баварския коалиционен партньор на Меркел, решението няма да бъде взето нито в Брюксел, нито в Берлин, а в Мюнхен. Доскоро никой не можеше да си представи, че в столицата на една германска провинция ще се решава бъдещето на Европа.
Миналата седмица баварската партия Християнсоциален съюз даде на Меркел срок от две седмици за постигане на споразумение с европейските съюзници по проблема с мигрантите. Това стана, след като коалиционното правителство в Германия беше пред разпадне заради скандала между Християндемократическия съюз на Меркел и сестринската партия ХСС от Бавария относно мигрантите.
Според проучване на вестник Die Welt, обхванало 5038 респонденти, 74,7 процента не вярват че преговорите на канцлера с европейските съюзници ще се увенчаят с успех, 18,1 процента са на противоположното мнение.
Лидерът на ХСС и министър на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер иска да връща мигрантите, които първоначално са били регистрирани в други държави от ЕС. Меркел обаче е против всякакви едностранни действия, които биха могли да доведат до торпилиране на нейната политика на отворени врати от 2015 година, което би подкопало личния й авторитет.
