Борисов грабил, грабил, грабил …

Разкриха огромен теч от хазната, държавата дала 3,4 млрд. лева на 7 частни фирми за година.

От гледна точка на състоянието на бюджета приходите вървят по план. Има малко изоставяне на приходите от акцизи в Агенция „Митници“, които се надяват да наваксат. От гледна точка на разходната част на бюджета в момента също се движим по план. Като една голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета, за да се използват разходи за цели, които не са залегнали в оригиналния бюджет, който е приет в Народното събрание, са изхабени първите четири месеца на годината. Както знаете и мярката „60/40“, и парите за пенсиите за април и май не бяха направени чрез актуализация на разходите, а чрез преструктуриране. Ние успяхме да намерим резерви, така че 50-те лева за пенсионерите продължават. Следващата седмица ще объде обявена информация относно мерките за бизнеса. Това каза на пресконференция министърът на финансите Асен Василев. На пресконференцията присъстваха и изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов, и директорът на Агенция „Митници“ Павел Тонев, предаде репортер.

Започнахме преглед на това как се събират данъците и как работи Агенция „Митници“. Оказа се, че в Агенцията през 2019 г. е махнато Бюрото за последващ контрол. Това от една страна затруднява проверките по границата, затруднява и Митниците да проверяват какво се случва. С г-н Тонев в доста бърз порядък се изработи нов правилник, в който се възстановява последващият контрол. Също така всички служители ще минават ежегодно проверка, при която ще се сравняват техните доходи и техните влогове. За целта те ще подписват декларация, с която се отказват от банкова тайна в български и в чужди банкови институции и позволяват на НАП да достъпва информация от имотни и търговски регистри. Този проект ще бъде пуснат на обществено обсъждане и се надявам да бъде приет с решение на Министерски съвет, за да вкараме прозрачност и доверие в работата на Агенция „Митници“, заяви Асен Василев.

На база на проверките в Националната агенция за приходите (НАП) на фирмите, които са получили публични средства от държавата и държавните предприятия – обществени поръчки, плащания по програми, излезе информация, че има една доста силна концентрация на публичните средства. През 2020 г. държавата е платила директно на частни фирми 15,8 млрд. лева, от които 3,4 млрд. лева са платени седем фирми. Тази година три фирми са получили 1,3 млрд. лева публичен ресурс. Говорихме с г-н Спецов проверките да започнат от тези фирми – да се провери дали всичко е изрядно. Изискваме разрешения от всички министерства и държавни администрации, за да направим публичен списъкът на тези фирми, обяви Василев.

Установихме, че за периода 2017-2020 г. са отписани 10 млрд. лева задължения, които НАП не са успели да съберат. Публикуваме преструктуриран списък на фирми на длъжниците към фиска, които дължат над 5000 лева към НАП. Общо сумите, които се дължат и които НАП трябва да събере, са 9,9 млрд. лева. Най-големият длъжник дължи над 160 млн. лева, а доста от длъжниците – над 50 млн. лева. Част от тези дългове са на работещи предприятия и те трябва да бъдат събрани. Първите 100 фирми в този списък дължат над 2 млрд. лева, отбеляза министърът на финансите.

Дотук очертахме една силно притеснителна картина на системно несъбиране на данъчни постъпления, картина на премахване на последващ контрол над фирмите в страната и картина, която е позволила да се натрупват огромни дефицити в системата – било чрез измами, било чрез избягване на плащане. От днес започваме системна работа по решаване на тези проблеми, защото ако държавата не си събере постъпленията, няма как да има пари нито за пенсии, нито за здравеопазване, каза Асен Василев.

Започваме проект по електронно фактуриране, ДДС контрол още при регистрацията, публичен контрол на получателите на пари от обществени поръчки, включително проверка от НАП на големите получатели, за да се уверим, че сумите се харчат за това, за което са получени. Нашата основна задача през следващите два месеца е да подобрим работата на приходните агенции така, че да има повече средства в бюджета. И доколкото е възможно без законодателна власт, да променим практиките, по които приходните агенции работят с фирмите, така че да пресечем този теч от 2 до 3 млрд. лева на година, заяви финансовият министър.

Той уточни, че засега не се налага поемането на нов държавен дълг.