Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за творчески допир до други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Възможно ли е у нас да бъде осъден журналист, защото се е възпротивил на вътрешната цензура в медията, в която работи?
Може!
Мартин Карбовски е нагледен пример за това.
Историята е достойна за трилър.
През август 2010 година той сключва договор с „ТЕЛЕМАН“ ЕООД/ Нова телевизия за подготовка, създаване и заснемане на седмичното предаване с работно заглавие „Конферентна връзка“. Излъчването му е всяка събота от 16.00 часа с продължителност 120 минути
Карбовски е автор на предаването, за което получава възнаграждение в размер на 350 лева за всяко седмично издание.
Договорът е железен по отношение на съгласуваност, поведение и отношение към сродни медии.
За всяко неизпълнение на многобройните клаузи, които превръщат Автора почти като роб на Продуцента, неустойката е 2 000 лева.
Ако пък по някакви причини, извън болест, бедствие или война, Авторът не успее да предаде брой на предаването, неустойката е 20 000 лева. Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за недопускане на творчески допир с други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Няма грешка – плащащ 300 000 лева неустойка по договор, който ти осигурява заплата от 350 лева!
(притежаваме копие от договора – б.а.)
Пренебрегнал несъзамера на наказанието спрямо заплащането, Карбовски се колебае, но от Нова телевизия му казват, че те ще станат гарант по този договор, защото имат реципрочни договори – такава била практиката.
И Карбовски подписва.
Предаването се завърта на екран. Първите едва-две години всичко е о’кей.
Постепенно обаче Продуцентите започват да се месят повече от допустимото в работата на автора. Отначало Карбовски приема добронамерено „забележките“, докато вмешателстовото не се превръща в открита цензура, която би взривила всеки журналист, който държи на позицията си, независимо дали се харесва или не. А Карбовски е точно такъв и затова е рейтингов.
„През 2012-2013 година отношенията автор-продуцент започнаха да се развиват по начин, различен от журналистическите стандарти“, разказва пестеливо Карбовски, без да влиза в подробности, заради „прангите“ в договора.
Продуцентите започнали да му редят гостите, да му казват: „този може, онзи-не“. Отначало той се бунтува: „Така не може да се работи!“ – „Не, така ще се работи!“, нареждат му продуцентите. Стигат до абсурда да му посочват дори „забранени“ теми, да му редят предаването.
Идва и „капката“, след която той скъсва договора, отказва да прави политическо предаване в Нова тв и през 2013 си взима шапката и напуска.
Да, ама договорът е железен. И не е един, а три – с неустойки всеки по 300 000 лева.
Това е омагьосаният кръг, в който ако влязат, журналистите се оказват принуждавани да се съобразяват с политики, с практики на работа, които не одобряват, но са длъжни да следват. А ако решат да надигнат глава – следват непосилните последствия от тези договори.
Вероятно Карбовски не е единственият случай на „бял роб в медия“, който в един момент се изправя пред огромното изпитание да откупи свободата си като физическо лице и да плати, заради нежеланието си да се съобразява с порядки, несъвместими с журналистическите норми.
Продуцентите на предаването завеждат дело срещу Непокорника с мълчаливата подкрепа на Нова тв.
Искът срещу Карбовски е на стойност повече от един милион лева – 600 000 (шестотин хиляди) евро!
На предпоследна инстанция адвокатите успяват да се преборят и съдът намалява тази сума на 310 000 лева.
Кой обикновен журналист обаче ги има? Никой!
Съдът не държи сметка за това. Нито за „веригите“, които това решение слага върху един представител на свободата на словото.
Впечатляващо е, че неустойките по трите договора са хиляда пъти по-големи от заплащането на журналиста. Съдът обаче не се съобразява с идеята за прекомерност и нищожност на тези неустойки, които противоречат на всяка логика и на добрите практики.
След съдебното решение имуществото и банковите сметки на Карбовски са запорирани.
Така минават пет години.
В които той успява да се държи на крака, продължава да бъде журналист с позиция и да не занимава никого със съдебните си дела.
Продуцентите обаче явно разполагат със силни адвокати и неограничени средства и не спират да гонят „жертвата“ си, а телевизията отдавна се е отметнала от обещанието си за „гарант по договора“.
През декември 2018 година съдът постановява оглед на негов имот с цел продажбата му на търг.
Малко по-късно търгът е спрян. Карбовски тегли заем и внася като депозит част от присъдената му дума, за да освободи апартамента си.
Тормозът обаче не спира.
С настървение, достойно за нравите в джунглата, ЧСИ продължава да запорира жилището му, въпреки депозита, с което блокира развитието на процеса.
И делото е върнато в изходната си фаза. Първоинстанционният съд чрез различни процедурни хватки не взима решение по запорираните имоти.
И сагата продължава
В момента и трите дела са на последна инстанция и всички зависи от ВКС.
Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват.
И докато се мълчи, ще има дела за по 300 000 лева срещу осмелилите се да се противопоставят на това „убийство“ на журналистиката.
Каквито и да са причините за решението на Карбовски, той има право да напусне която и да е медия и да му бъде присъдена неустойка, съотнесена към заплащането му. Нормалната практика е неустойките да бъдат в рамките на едно предаване, на две, на три най-много. Но 1000 пъти е невиждано по размер наказание за такова „провинение“. Карбовски нито е убил, нито е откраднал, нито е продал Родината.
Той просто е отстоявал позицията си на журналист- да пише и да говори свободно!
…
Казусът „Карбовски“ тепърва ще има своето развитие. От него ще се поинтересуват и в Страсбург. След като случаят се раздуха, ще е любопитно да разберем какво ли място ще ни отредят догодина в класацията за свободата на словото.
Какво да правиш в такъв момент?! Ами откачаш, грабваш автомата и ги чалкаш наред! После нека те изкарат изперкал вследствие натиска и тормоза!
Шибана мафия!
„…Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват….“
