„Конфликтът“ между Константинополския и Московския патриархати много нагледно обясняват в какво се състои проблемът между Русия и останалия свят.
Разбира се, не става дума за Украйна. „Фанар“ започна да действа грубо от страх да не загуби своята тежест в православния свят, да отслаби (и загуби) своето влияние върху другите православни църкви, сред които Константинополският патриархат вече хиляда години е пръв сред равни.
И освен това той е прав, че се страхува.
РПЦ наистина стремително, пред очите ни засилва своето влияние върху световното православие, получавайки такива възможности, каквито по-рано са ексклузивен прерогатив на „Фанар“.
Проблемът е, че РПЦ право това не от душевна злоба, а не заради изострено коварство, а просто защото съществува. И то такава, каквато е.
Но по-малко от половината (повече от 100 милиона) от всички православни по света принадлежат към РПЦ. Разбира се, това по съответен образ се отразява на ресурсите и възможностите (включително и чисто –финансовите), намиращи се на разположение на руската църква.
До революцията този
Преди революцията това колосално разминаване между църквите и техните способности беше изглаждано само от тогавашното ниво на технологично развитие, което влияе на съгласуваността на териториите, скоростта на движение и комуникацията между тях. През съветския период, руската православна църква почти напълно се заключва вътре в страната.
А сега се случва абсолютно естествено нещо: РПЦ (в лицето на църквата като институция и милионното паство) рязко засили своята външна активност. При това не е съвсем вярно това да се нарича вярно. Просто външната активност бе приведена на равнище, съответстващо на мащабите на РПЦ: от поклонничество до възстановяване на руските владения в Палестина, от подкрепата на източните християни, намиращи се в много тежко положение, до финансова помощ при възстановяването и поддържането на светините.
А и руската държава оказва подкрепа на традиционните руски религии, било то сътрудничество по православие с Атон или с мюсюлманите със Саудитска Арабия.
Само че това „естествено положение на нещата“ от страни изглежда съвсем различно:
Колосален слонопотам, дотогава тихо занимаващ се със своите дела някъде на края на света на Север, внезапно се обърна, широко се усмихна и дружелюбно заяви: „Здравей свят, ето ме и мен.“
И се започна тя. Работата е там, че слонопотамът е наистина гигантски и могъщ на фона на останалите. Той, дори без зъл умисъл прикрива цялата настояща система. Защото той има твърде много пари, възможности и прочее ресурси, включително човешки.
Само да се обърне и случайно ще стъпчи този, който е стоял редом и дори няма да забележи това.
Руските поклонници запълниха Палестина. Руският бизнес засипва с пари християнските светини. Руската държава се застъпва за притеснените християни.
И такива неща винаги – ВИНАГИ се превръщат в политическо влияние. Просто защото така е устроен светът.
И основният пострадал от това влияние е именно Константинополската патриаршия, чието влияние в световното православие се гради изключително върху традициите, но не се подкрепя с ресурси, дори сравними с тези, които са на разположение на РПЦ.
Не е странно, че „Фанар“ се нервира по този повод.
Удивително е, че той реши в истерията си да наруши каноните. Не знам на какво се дължи това – на личността на патриарха или на нещо друго. Това вече ще го разберат историците.
