Нито е хоум, нито е офис – чисто депутатска идиотия

Всичко, навсякъде, наведнъж – така с три думи ще се обърка с работата от вкъщи в най-скоро време. Новите текстове в Кодекса на труда вече са почти в кърпа вързани, въпреки че в социалната комисия на парламента безусловно ги хареса само Георги Гьоков от БСП, а той смята за екзотика човек да работи от вилата на морето. „Очаквахме по-революционен текст“, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Но след критиките и тя, и останалите дружно подкрепиха промените, за да се пуска текстът да върви, пък после да се оправя (депутатите му казват прецизиране). Както обикновено, това законодателно безобразие се прави като имитация на изисквани от България реформи, в случая за парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

С промените в Кодекса на труда се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор. Това автоматично означава, че когато отидем в друг град, ще трябва да подписваме допълнително споразумение към трудовия договор. Това пък автоматично означава, че всяка наша стъпка извън уговореното в договора ще трябва да се обявява пред НАП вместо да е просто въпрос на разбиране между работодател и служител. Отделно всяко конкретно работно място извън офиса ще трябва да се опише писмено на работодателя и той да го съхранява в определен срок.

Сегашната свободия, твърдят вносителите,

пречи и кара хората да се страхуват от дистанционната работа.

Работодателят не знаел къде е подчиненият му, а подчиненият нямал сигурност, защото нямал обособено работно място. Затова сме били последни в Европа по работещи от разстояние. С допълнителна регулация министерството смята, че ще отпуши работата от разстояние, по която – каква изненада – сме най-зле в ЕС. Ефектът обаче поразително ще се размине със замисъла – хоум офисът ще стане толкова невъзможен, че сигурно и пандемия няма да може да го възстанови.

Между първо и второ четене на законопроекта Божидар Божанов направи опит да спести „един тон уведомления към НАП“ на хората, но отвсякъде го парираха депутати, които по тези въпроси явно са още във времето на Флинтстоун

По силата на съвременните политически перверзии,

в ПГ на ГЕРБ-СДС решили Деница Сачева знаково да го подкрепи, но останалите да се въздържат – така хем са за революцията, хем за статуквото. Облекченията – далеч от съвършени, се подкрепяха от всички бизнес организации поради липса на алтернатива, но социалното министерство ги разби на пух и прах. Понеже у нас не законите се адаптират към реалността, а обратното.

Божанов предлагаше смяната на мястото в рамките на 6 месеца да не се считат за промени в трудовия договор, а в комисията беше готов да се откаже от шест месеца и да ги замени с 30 дни. Освен това предлагаше мястото на работата от разстояние да не влиза в трудовия договор. Третата му поправка беше всяка промяна да се заявява от служителя и да получава съгласие от работодателя в писмена форма, което може да стане и по имейл без е-подпис. Тези промени поне отчитаха факта, че населеното място не може да бъде важен критерий за работата от разстояние.

Идеята, че на един частен бизнес може да се придаде тласък с допълнителна регулация и административна тежест, сама по себе си е много тревожна диагноза за дефектите в мисленето на нашата администрация и

откъснатостта й от реалността

Всички идеи за облекчения бяха „разбити“ от зам.-министъра на труда Николай Найденов с удивителна „аргументация“. Той заяви, че облекченията, предложени от Божанов, всъщност са затруднения – „вместо един, ще има два документа за обмяна“. Според зам.-министъра, от юридическа гледна точка размяната на документи се счита за сделка, тъй че на практика два разменени имейла представляват промяна в договора. Подгласяха му представителите на КНСБ, според които да се правят промени за по шест месеца с размяна на обикновен мейл „води до голяма несигурност“. Защото как ще се контролира целият този произвол?!

Противниците ораторстваха, че облекченията ще променят фатално духа на Кодекса, сякаш този дух не е от допотопната 1987 г. и няма въпиюща нужда от здраво разтърсване. Бяха повдигнати въпроси, които не стъпват на никаква реална почва. Без място на работа, изтъкнаха например от ДПС, трудовият договор можело да се окаже граждански. Мястото на работа било неотменим атрибут на трудовия договор, казаха и от КНСБ. Така е, но има малък „нюанс“ – според кодекса въпросният неотменим атрибут в договора е седалището на работодателя, а не всяка паланка, откъдето реши да поработи за няколко дни неговият подчинен, поради което сега няма изискване да се посочва всяко движение на служителя. Нямало да се знае как човек ще се завръща в офиса при необходимост и как ще се осигуряват защитени интернет връзки, твърдеше МТСП (сякаш в бизнеса малки деца управляват други малки деца).

Оказа се, че всички тези колизии всъщност идват от факта, че пишещите правилата и ползващите ги се разминават с 30-40 години във времето. От дума на дума в дискусията в комисията беше изплюто

едно старателно укривано от публиката камъче

Авторите на законопроекта се занимават само с хипотезите, в които работното място е фиксирано. Защо, след като уж отговарят на новите реалности – само те си знаят. Този факт е добре замаскиран в мотивите, където няколко пъти се споменава за „различни работни места“, гъвкавост и пр. Всъщност истинската мобилна работа – иначе казано реалността на хиляди хора, е нещо трето, което тепърва ще се урежда законодателно. „Действително си заслужава идеята да помислим да регламентираме по по-обмислен начин мобилната работа“, каза Найденов. Което

от неговата уста прозвуча направо като заплаха.

Що за птица е работата от разстояние, ако не е мобилна работа? Представете си 80-те години на миналия век и тогавашните технологии, и ще сте пристигнали в това, което нашето социално министерство разбира под работа от разстояние – иначе казано, това е работа от вкъщи на служител, който по принцип има служебно работно място. Тази фиксирана работа от разстояние в голяма степен бе уредена с промени в КТ преди 13 години, които отразяваха общите европейски правила. Новите промени на практика са отстъпление от тези текстове, т.е. връщане в миналото отпреди 2011 г.

Най-удивителното нахалство на тези промени

е, че те трябва да развиват високотехнологичния сектор. По-точно казано, те трябва да хвърлят прах в очите на Брюксел, че правим нещо по този въпрос. В реформа 11 на ПВУ четем следното: „Дистанционната работа се прилага все повече в съвременните форми на заетост. Съществуващият Кодекс на труда не отговаря на съвременните взаимоотношения между работодател и служител в условия на дистанционна работа“. Резултатът подсказва, че авторите от МТСП са разбрали превратно задачата и са отдалечили още повече кодекса от съвремието. При това очевидно знаят това, защото ни обещават истинска реформа. Ама друг път. И като си затварят очите по правилото „дайте да върви“, депутатите стават съучастници в тази измама.

Невероятно е, че според социалното министерство това е пътят България „да се превърне в едно от местата, където „дигитални номади“ да предпочитат да живеят и инвестират своите средства“. Разбира се, че ще стане точно обратното – всички дигитални номади ще се разбягат при първото съчинение „моят хоум офис“.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?