КИРЧО ТРЪГНА ЗА УКРАЙНА

КИРЧО тръгна за Украйна
с натовска любов безкрайна,
смелостта си да покаже –
скърцащата ос да смаже.
Иска пенсии, заплати
на Украйна да изпрати,
че мечтаел там Зеленски
кифли да яде виенски.
Премиер такъв, кажете,
за управник ли е цвете,
дето гащите ни сваля
и по задник ни пързаля.
Коалицията пъшка,
няма вече сила мъжка,
да размаха яка дръжка,
враговете да натръшка.
БОЙКО си байрака вее,
плещи глупости, дивее,
чака пак да дойде време,
та властта в ръце да вземе.
Неговите депутати
сякаш Господ му ги прати –
умни, дръзки, обиграни,
демагози най-отбрани.
СЛАВИ Дявола прегърна,
палачинката обърна
и от шоумен без маска
се превърна в янки с каска.
Хич не вижда суверена
как изчезва от терена.
Партията му до време
без човек ще се одреме.
На КАРАДАЙЪ достлука
като цирей пак се спука,
затова напред поглежда,
избори да произвежда.
Все за него кокал мазен
ще остане там запазен.
Партията „ала турка“
като бей да си живурка.
НИНОВА– какво да кажа,
сдава май и тя багажа,
че от нейните партньори
само злобата говори.
Кирчо, Христо, бате Слави
пред дилема тя изправи –
как оръжие да пратят,
без сами да си изпатят.
Що ще стане, аз не зная,
ала вижда му се края –
Българската политика
към отворен гроб ни тика.