Абсурд, живеем в абсурд.
Опраскване, прасета, опръскване, пръскачки, микровълнови печки и микромилиметрови чела, тераси и балкони, алчности и ламтежи, еднокнижници и многокалинки.
Не, половината живот ми мина при соца, другата половина – след соца, но такава идиотщина и толкова идиоти никога не съм виждал. То не може да се помисли, камо ли да се опише.
И не е нужно даже да се разрови. То и така мирише, че вече не се трае.
Вчера един мой студент си взе дипломата. Днес вече ми поиска препоръка за заминаване в чужбина.
– Знаете ли – пита ме, – защо съм още тук? Защото едва днес си взех дипломата, половин година след защитата. Майка ми искаше да се запознае с Вас, за да Ви попита дали постъпвам правилно. Но днес се отказа. Каза ми – правилно постъпваш, не се колебай, тук бъдеще за такива като теб няма!!
Представяте ли си докъде я докарахме? Майката на едно чудесно, умно и разумно момче му казва – Заминавай, сине, тук няма бъдеще за теб! Майката къса живо месо от себе си.
Става страшно, щом майките казват на децата си – заминавайте, тук няма бъдеще за вас!
Страшно става и ме е страх за България!
Николай Слатински
