Откакто Борисов оповести идеята на гръцкия си колега Ципрас за съвместна кандидатура за домакинство на Мондиал 2030, спортният министър Красен Кралев всеки ден е защитник на приумицата. Неосъществима за всеки непредубеден.
ФИФА все повече залита по глобални проекти. Затова и Мондиал 2026 ще е с 48 участници, а не с 32. Но домакинството получиха САЩ, Канада и Мексико – страни с развита инфраструктура, приемали Олимпиади и световни футболни форуми. Фаворит за Мондиал 2030 е Южна Америка чрез съвместната кандидатура на Аржентина, Уругвай и Парагвай. Тогава ще се чества вековният юбилей на първия Мондиал, състоял се в Уругвай. Аржентина също е приемала световния футболен форум, а двете страни са двукратни световни шампиони.
„В края на 80-те каква щеше да е реакцията, че българин може да спечели „Златна топка“? Или България да вземе медал от Световно? Почти същата, каквато е в момента дали можем да кандидатстваме за домакинство на Световното по футбол?“ Това са (псевдо) аргументите на Кралев. Той привидно съзнава, че битката ще е трудна. Без нихилизъм, тя е невъзможна. Очаква се и Азия да издигне съвместна кандидатура на Китай, Южна и Северна Корея.
С лекота и Борисов, и Кралев хвърлиха фишеци, че са ни нужни поне 3 стадиона за по 40 000 зрители. Дори идеята за балкански Мондиал да се приеме, ще са нужни поне 3 стадиона, но в 3 различни града. Премиерът обеща, че ако „лъвовете“ се класират за финалите в Лигата на нациите, ще им построи стадион(че) за 100 млн. лв., но за 20 000 зрители. Парите ще трябва поне да се удвоят (за ново съоръжение в София) и да се прибавят още два пъти по толкова. А идеята за „бърза реализация“ на новото стадионче чрез премахване на лекоатлетическата писта на „Васил Левски“ ще ликвидира едно от малкото гнезда на „Царицата на спорта“ у нас.
И феновете вече са жертва на предизборните фишеци на ГЕРБ.
