Е, постигна го… Живееш в Драгалевци, в триетажна къща с куличка на покрива, 5 тоалетни, летен и зимен басейн, джакузи, 3-метрова бетонна ограда, 5 дка двор и собствен ловен парк. Имаш най-последни модели джип и спортна кола, но винаги избираш джипа, защото на 100 м. от вас асфалтът свършва. На джипа прозорците са тъмни – хем ти не гледаш хората, хем те не те виждат. Не се смесваш с простолюдието – нито в града, нито по тротоарите, нито в градския транспорт, никъде, никога.
Е, постигна го…
Живееш в Драгалевци, в триетажна къща с куличка на покрива, 5 тоалетни, летен и зимен басейн, джакузи, 3-метрова бетонна ограда, 5 дка двор и собствен ловен парк.
Имаш най-последни модели джип и спортна кола, но винаги избираш джипа, защото на 100 м. от вас асфалтът свършва.
На джипа прозорците са тъмни – хем ти не гледаш хората, хем те не те виждат.
Не се смесваш с простолюдието – нито в града, нито по тротоарите, нито в градския транспорт, никъде, никога.
Почиваш си в баровете и заведенията на „Маринела“, където всички те поздравяват и уважават, а ти винаги им се радваш и поръчваш от любимия си коняк Хенеси Ришар за 9799 лв./бр.
На почивка ходиш единствено на остров Мавриций, остров Бали и на Малдивите (също са острови) и летиш единствено в първа класа, въпреки досадата да я делиш с още 10 души.
Имаш два развода и три деца – две от първата и едно от втората, а отскоро имаш ново гадже, което хареса дълбоката ти душевност от пръв поглед, докато танцуваше на новия кавър на Криско и Сашка Васева.
Знаеш си, че никой и никога не те е обичал освен нея и затова ѝ подари букет с бонбони, но без захар и нискомаслени, че да не вземе да надебелее.
Всички хора, които те видят се страхуват от теб (или поне от охраната ти) и всички тайно се надяват да си на кеф, затова старателно ти лижат задн… ти угаждат.
От време на време се разболяваш, но за теб се грижат само лекари в чужбина.
Имаш две сметки на Каймановите острови и три в Швейцария.
Никой не знае с какво точно се занимаваш, но всички знаят, че си много зает, защото като се събудиш на обяд, цял ден обикаляш напред-назад.
Имаш поне петима верни приятели, с които заедно въртите бизнеса и си сигурен, че никога не биха те предали, дори да нямаш вече пари, защото ги познаваш още от малък.
И един ден умираш.
Скоро жените ти започват да се борят коя да вземе къщата, но само втората успява, след като се жени за втория ти най-добър приятел, който поема бизнеса ти и започва да обикаля напред-назад с твоя джип, докато не идва кръщенето на новото им бебе в „Александър Невски“, когато третият ти най-добър приятел, който вече е гадже с бившето ти ново гадже, помага на всички да дойдат при теб и да те видят лично.
След атентата се вдига шум по медиите и заговарят и за теб.
Всички се сещат и те помнят с добро – дарявал си средства на дома за сираци по Коледа (има ТВ репортажи за доказателство), в приюта за кучета и два пъти в парка за танцуващи мечки.
Раздавал си кебапчета с вкусен и пресен хляб, винаги веднъж на две години и си помагал на млади гимназистки да се развият професионално в модния бранш и в конкурса „Мис мокра фланелка“, където беше почетен гост.
Най-голямото ти дете се бори с хероина, средното с алкохола, а най-малкото си разглезил дотолкова, че не яде нищо друго, освен скариди алангле със сос Уорчестър и мелба от диво алое.
Нямаше време за тях, затова и бързо ги научи как да се справят с живота.
Винаги си бил в близки връзки с управляващата партия – която и да е, винаги беше твоята – затова и оставиха къщата ти цели два месеца след като се спомина, след което я събориха и построиха Mall Dragalevtsi – първият мол с такса вход и денонощен поп-фолк клуб (някои казват, че било в твоя чест).
След две седмици медиите си намериха по-нова новина и единствено два клипа във Vbox напомнят за твоите постижения на младини.
Нямаш си национален празник, нито къща-музей, а единственият паметник, който са издигнали в твоя чест, е над теб, в реален ръст, до джипа ти, от гранит, триизмерен, със светещи диодни очи и фарове.
Вярно е, служи на разни интереси, но винаги си знаел, че служиш за собствената си изгода.
Постигна много и остави много, което ще се помни от поколенията занапред – струваше си.
