ПУК, ПУК, пук…

Спомням си една сцена от „На западния фронт нищо ново“ на Ремарк.

Група войници се пощят взаимно от въшки. Всеки преглежда главата на другия косъм по косъм и хвърля намерените въшки в канче сложено над огъня- пук, пук, пук… Така пукат въшките, като изгарят в канчето.

Цаката е да се изпукат всичките до последната въшка.

Иначе се развъждат отново и спасение няма.

Точно този звук чувам в главата си след обявяването на оставката или уволнението на поредната гербаджийска калинка – пук, пук, пук…

Не трябва да се спира нито за ден.

До последната калинка и последното корумпе.

БОЕЦ водим тази битка.

Продължаваме, бой до дупка.

БОЕЦ