„Когато порасна, искам да стана онлайн трол!“ Едва ли някое дете е изричало тези думи някога някъде. Не е много сигурно, че и въобще някое ще го направи. И все пак факт е, че това е една все по-често срещана професия.
Виктор е един от тези тролове. Това всъщност не е истинското му име, но той предпочита да го крие. Все пак не говорим за нещо престижно, а за работа, в която стоиш в интернет и пишеш коментари с цел да насочиш общественото мнение в една или в друга посока.
Колкото до избраното име, то е толкова универсално, че Виктор може да е типичен българин, британец, американец или дори по-млад жител на някоя от азиатските държави. Неговият образ е също толкова универсален, колкото и това име (макар самият той да работи във Филипините).
Самият той е обикновен нает служител в пиар агенция и работата му е да движи онлайн кампаниите на клиентите на фирмата, за която работи. Разбира се, в служебната му характеристика не пише „трол“. Позицията му носи сложното наименование „консултант по маркетинг в социалните медии“.
И все пак голяма част от работата му включва именно „тролски“ ангажименти. Това не е единственото оръжие в арсенала му, но определено се е доказало като полезно.
В какво се изразява работата му като трол? До голяма степен в способността да се кара с хората онлайн в различни форуми, да прокарва дадени тези (политически или не съвсем), да критикува остро някого, да сипе похвали за други, да насочва темите към определени опорни точки или като цяло да налага важни (за този, който му плаща) въпроси като обществен дебат.
С прости думи – невидим контрол над публичния дневен ред.
През последните няколко години тролингът отдавна вече е пуснал пипалата си в интернет и се е превърнал в нещо обичайно и дори очаквано, поне що се отнася до социалните медии.
Само влезте онлайн и няма как да избягате от публичното „плюене на отрова“ между различни „смъртни врагове“ в мрежата. Никой вече не си и помисля да пренебрегне решаващата роля на социалните медии за изхода от изборите, особено след президентските избори в САЩ и вота за Brexit. Това, за което не се говори обаче, е, че дори след края на изборния ден, в интернет войните продължават.
И тези битки се пренасят на различни бойни полета – от обикновени групи, посветени на отделни градове, до големите форуми и в коментарните секции на новинарските сайтове.
Социалните медии и форумите се превръщат в едно безкрайно токсично място, където злоба и омраза се леят широко, а често и за пари.
Понякога и двете страни, които виждате в разразилия се тежък спор в коментарите под дадена публикация, всъщност са организирани симпатизанти на дадена политическа сила, или подобно на Виктор са платени служители на различни PR агенции, чиято работа е да „управляват онлайн присъствието“ на клиента си.
И ако ефектът на тези онлайн караници беше ограничен единствено между симпатизантите на политическите формации X и Y, нещата щяха да са в рамките на нормалното и дори приемливото. По-големият въпрос е, че всичко това влияе на самото общество.
Комбинирайте различните ефекти на социалните мрежи – чувството за добавена стойност към собственото мнение (което задължителни трябва да бъде изказано, независимо от познанията на дадения човек по темата на спора), създаването на социални балони, с които да се заобикаляме, склонността другият, човекът от отсрещната страна на екрана, да бъде дехуманизиран в нашите собствени очи… – и цялата тази свободно рееща се омраза намира благодатна почва, в която да покълне и да превърне интернет в място за размяна на обиди и прилагане на тормоз.
Както от години показват анализите, социалните мрежи са новото бойно поле за сърцата и умовете на хората. И както във всяка война, първата жертва винаги е истината.
В цялата тази какафония от гласове, в която се е превърнал интернет става все по-трудно да се пресее фактът от изфабрикуваната информация. Троловете и тяхната пропаганда стават все по-добри, все по-деликатни в работата и въздействието си. А в дивата среда на социалните медии, всяко твърдение, независимо колко пресилено или странно звучащо е то, ще си намери хора, които да повярват, да се вържат и най-вече – да се ядосат.
А оттам започва и „храненето на троловете“ – харесвания, реакции, коментари, споделяния, разпространяване.
Отдавна вече има дори акроним за съдържанието, което все повече навлиза в социалните медии: DRUMS (от drums – барабани, тъпани) – Disinformation, Rumors, Untruths, Myths and Smears (дезинформация, слухове, неистини, митове и клевети). Повтаряни достатъчно и ретуитвани още толкова пъти, DRUMS могат да повлияят дори и на най-интелигентните и аналитични умове. Тогава вече целият този негативизъм прелива и извън интернет.
А едни от тези, които бият тъпаните, са троловете като Виктор. Неговата кариера започва сравнително невинно, когато преди няколко години той за пръв път влиза в Twitter. „Станах известен там“, споделя той. Толкова известен, че скоро е събрал толкова последователи, че вече може да нарича себе си инфлуенсър.
„Трябва да имаш много последователи, преди да станеш инфлуенсър, поне 50 000 души“, обяснява той. Днешно време вече казват, че можеш да влияеш на тенденциите в социалните мрежи и с много по-малко хора, които да те следват, но преди 2 години определено големият брой беше мерилото за ефективност и слава. Веднъж признат обаче за влиятелна фигурна онлайн, вече започваш да усещаш контрола в ръцете си.
Именно заради този си инфлуенсърски статут Виктор е нает в известна пиар агенция, където започва да работи по кампании в социалните мрежи. Постепенно се катери по стълбичката в кариерното си развитие и в крайна сметка се оказва отговорник на екипа на инфлуенсърите и маркетинга през социалните мрежи.
„Събирахме колкото се може повече известни и влиятелни потребители в Twitter, Facebook и Instagram, като целта беше да започнем да определяме ние тенденциите“, споделя той. В общи линии неговата работа е да събере достатъчно влиятелни потребители, които да се изкажат положително (или отрицателно) за даден продукт и по този начин да се заговори за него.
Днес това, което той прави е толкова широко разпространено, че се е наложило като правило – много хора, които да говорят за едно и също нещо, използвайки идентични хаштагове и лексика, за да може продуктът, идеята или човека да се избута напред в социалните мрежи и хората да видят за какво се говори толкова много.
Към тази работа обаче има и една тъмна страна – тролингът. За пръв път Виктор се сблъсква с него, когато фирмата му е наета в един от лагерите на президентските избори. Отначало всичко прилича на обичайните маркетингови кампании досега – създава се шум около кандидата, изгражда се неговата марка и образ.
„Това е организирано усилие. Прави се план за комуникационната кампания с дневен ред, цели и типове съобщения – какво искаме да кажем. И как да убедим другите да се съгласят с нас?“, обяснява той.
С разгара на кампанията обаче нещата се изострят, а кандидатите да се критикуват и обиждат, тролските тактики започват да влизат в употреба.
Подобно на колцентър, мениджърите поставят задачи и следят резултати на работещите, да отличават онези с най-добрите, най-харесвани, четени, коментирани и т.н. публикации. Съчиняват се коментари и отговори на чужди коментари, за да може в крайна сметка „клавиатурните войни да започнат да поставт отговори и да влизат в нови словестни двубои.
„Наистина работихме много здраво, 24 часа, седем дни в седмицата. Но заплащането беше много добро. Можеш да изкараш един стабилен надник само като копираш текстове и пишеш коментари по образец“, разказва още Виктор.
В социалните мрежи нещата в крайна сметка опират до числа и така всеки един от неговите колеги оперира с множество фалшиви профили, за да публикуват оттам пропагандата. За всеки един от тези профили трябва да се отдели достатъчно време и да се създаде нещо персонално, което да прикрие факта, че това всъщност не е реална личност.
„Реалните профили се претопяват сред фалшивите и тролове. Ако аз съм трол, а ти си обикновен човек в интернет, и аз все пак успея да те убедя да се бориш за моята кауза, ти също ставаш един от моите клавиатурни войни. Дори ако си истински човек с реален профил, ако те убедим в нашата кауза, ти ставаш част от общия организъм. Ставаш служител на тази идея, с която троловете са те инжектирали“, обяснява той.
„Това е промиване на умовете през социалните мрежи. Нашата агенция работи с професионални психолози, които наистина могат да ти покажат как точно да влезеш в главата на хората и как да направят така, че лъжите да звучат логично и истинно, а изфабрикуваните истории – като факти. Троловете разпространяват всичко това под формата на слухове и клюки, инжектират го в реалните потребители, а те на свой ред започват да препредават пропагандата на други“, казва Виктор.
„Това е като в „Матрицата“ – не знаеш кое е реално и кое не. Освен ако не си много добър в това да отсяваш истината“, добавя той.
А това е една вече остаряла реалност. Още догодина вероятно цялата тази система ще се е развила много повече спрямо сега, изработвайки все по-сложни и софистицирани методи за манипулация на общественото мнение. Гответе се за „прекрасния нов свят“ утре.
