Един призрак броди из Европа и това е призракът на нашата вяра отпреди 34 години, че Западът е олицетворение на хуманизма, справедливостта и социалния прогрес, с каквато представа започнахме прехода през злополучната 1989 – 1990 г.
В онези години някак много бързо забравихме Студената война и нейните страхове, най-невече големия атомен Апокалипсис, в случай на който Западът планираше да хвърли в България 5 атомни бомби и постоянно подчертаваше това по радиостанциите „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и др. Забравихме фашизма, империализма и престъпленията на Запада в колонизираните от него страни, където е натрупал своите материални богатства, за да се прави после на благороден джентълмен, какъвто всъщност никога не е бил.
Упойката от нашата вяра преди 34 години беше толкова силна, че ние дълго време не си давахме сметка, че страната ни се руши, че икономиката и културата загиват, а децата ни масово напускат родината. Не осъзнавахме, че изкуствено ни държат в полугладно състояние – в режим на ускорено измиране, при което страната ни се топи с 50-60 хиляди души на година.
И когато най-сетне си отворихме очите, осъзнахме, че ПОД КРАСИВИТЕ ДРЕХИ НА ЗАПАДА СЕ КРИЕ ЧУДОВИЩЕ. Едно хитро и лукаво създание, което „пее“ красиво, но ни носи само нещастия и изпитания. От Берлинския конгрес (1878), Първата световна война, Ньойския мирен договор (1919) и Втората световна война, та до днес. Само стопанска разруха и национални катастрофи.
Това е резултатът от намесата на Запада в нашия национален живот.
Но по всичко си личи, че наближава краят на голямата упойка, започнала в късната есен на 1989 година. И в един момент нашият народ ще се пробуди като след тежък и страшен кошмар.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
