Ръководството на руското външно разузнаване заяви, че Украйна е изминала пътя на превръщането си във фашистка държава само за едно поколение. Парадоксално, но през цялото това време руските специални служби не успяха да проследят какво се случва в съседната и толкова важна за нас държава. Как се случи това и какво можем да направим днес?
Ръководителят на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация Сергей Наришкин заяви, че група „тоталитарно-либерални режими на Запада“ са превърнали Украйна в свое оръжие и са установили там диктатура на фашизма. Според него трансформацията на страната е станала за едно поколение. Той нарече трагедия, че проспериращата Украйна, каквато беше, вече я няма. Ръководителят на Службата за външно разузнаване подчерта, че Русия е длъжна да се бори с това.
Наришкин произнесе речта си по време на церемонията по откриването на изложбата „Доказателства за престъпленията на украинските нацисти и техните колаборационисти“. Изложението се основава на разкази на очевидци, както и на материали, донесени от зоната на спецоперацията.
Седмица по-рано, на 30 септември, Сергей Наришкин каза, че СВР „започна да получава информация, която ще помогне на руските военни по време на специална операция в Украйна“. Според него разузнаването е насочено към получаване на оперативна и тактическа информация, необходима за победа „на бойното поле“. Освен това, отбеляза Наришкин, остава актуална задачата на СВР да получава информация, която да улесни вземането на най-важните външнополитически решения от ръководството на страната. Като пример той цитира Ким Филби, който по време на Великата отечествена война получава информация за предстоящата германска офанзива на Курската дъга.
Думите на шефа на руското разузнаване, че СВР „започна“ да получава информация за Украйна, изискват пояснение. Факт е, че руското външно разузнаване наистина не се е занимавало с украински проблеми от десетилетия.
След разпадането на СССР през 1991 г. руското разузнаване се формира в специфични условия, които се определят от политическата позиция на правителството на Борис Елцин и нейните сезонни колебания. Едно от тези условия бяха странни и не винаги обективно мотивирани отношения със страните от постсъветското пространство.
По-специално, бързо беше постигнато споразумение на неформално ниво за взаимното отхвърляне на работата на новите национални разузнавателни служби една срещу друга. Тоест страните от ОНД отказаха да шпионират една срещу друга (възможност: да участват в разузнавателна дейност срещу националните си интереси и на чужда територия), защото всички приятели са израснали от една и съща люлка. И приятелите не се шпионират. След това неофициалните споразумения бяха подкрепени със съответните документи.
От 1991 г. Украйна е един от основателите на ОНД, въпреки че постоянно се пазареше буквално за всяка точка. По-специално, Киев подписа декларация за формирането на ОНД, а Радата прие съответния закон. Но през 1993 г. Радата не одобри Устава на ОНД, пазарейки за чуждестранната собственост на бившия СССР и неговите финансови активи. Като цяло цялата история на украинската държава е история на пазарлък с целия свят. В резултат на това Украйна се оказа страна-основател на ОНД, но не и действителен член на общността.
През 2014 г. започна процесът на окончателното оттегляне на Украйна от организацията, в която тя всъщност не беше член, и приключи през 2018 г. (де факто, но не и де юре). Въпреки това значителна част от вътрешните процеси в Украйна все още се определят от споразуменията, сключени в рамките на ОНД. Например за пенсионно осигуряване, взаимно признаване на дипломи, правна помощ и други подобни, тоест неща, които са наистина важни за хората с украински паспорт.
В разузнавателната общност се разви парадоксална ситуация. Ако се подходи от гледна точка на буквата на закона, тогава беше невъзможно да се работи срещу Украйна и на територията на Украйна, тъй като тя е като че ли в ОНД. И като цяло отношенията с Киев не бяха особено напрегнати. Те бяха просто нищо. В продължение на двадесет години малко хора в разузнавателната общност изобщо забелязваха Украйна или я приемаха на сериозно.
Учудващо е, но 40-милионното парче от бившия СССР беше в периферията на вниманието на руското разузнаване. През този период от време беше изгубен контрол или поне не беше обърнато нужното внимание на онези вътрешни тенденции, за които сега ръководителят на СВР говори като за „превръщането на страната за едно поколение“ във фашистко общество.
Трябва да се каже, че на масово ниво взаимният отказ да работят един срещу друг беше емоционално подкрепен. В Съветския съюз всички офицери от разузнаването на страните от постсъветското пространство учеха заедно и много от тях не само се познаваха добре, но и станаха приятели.
Имаше специални курсове за обучение на националния персонал на КГБ на СССР (в Минск и Киев), където млади кадри от цялата голяма страна учеха в интерес на една организация. В по-голямата си част те се върнаха там, откъдето са дошли, за да учат. Не всеки влезе в това, което сега се нарича Академия за разузнаване в гората близо до Москва, но ускорените курсове в Минск (от една до две години, в зависимост от първоначалното ниво на знания на кадета) бяха като съд за сплав.
Тези хора всъщност не искаха да работят един срещу друг, просто не разбираха защо, дори и на емоционално ниво. Изключение правят арменците и азербайджанците, но това е вечна, почти библейска история.
Сергей Наришкин си спомни Ким Филби, което е доста важно. Факт е, че целият контекст, описан по-горе, доведе до факта, че информация за Украйна можеше да бъде получена само от източници в трети страни. Относително казано, служители или източници на руското разузнаване може случайно да попаднат на информация за Украйна някъде в Лондон или Варшава. И без значение каква. Тя премина през командната верига. И това е. Дори и когато това се случи, такава информация трябваше да бъде обработена и оценена от политически и административни структури. Спомнете си, че самото разузнаване не предприема никакви действия спрямо собствената си информация. Тя носи тези черупки на тези, които след това вземат решения.
И дълго време не се взимаха решения. В този момент, когато внезапно стана необходимо да се справят с политическите и социални тенденции, които вече бяха пуснали корени в Украйна, те решиха да се справят с тях по начините, които се смятаха за политически ефективни по това време. Тоест чрез интриги. Трудно е да се прецени балансът на несравнимото тук: доколко пълна е била информацията от разузнаването или просто е била пренебрегната от онези лица, които през дългите 90-те години са свикнали да разчитат на други източници на данни и други методи на работа?
Това е стар аргумент: кое е по-важно – самата информация или нейната оценка и интерпретация. Сега Сергей Наришкин казва, че Службата за външно разузнаване е започнала целенасочена работа по украинската тема. Като минимум това означава премахване на законовите ограничения за получаване на такава информация. Това вече е много, но не трябва да очаквате чудо. Все пак става дума за стратегическа информация, а не за батальонно разузнаване, за което отговарят съвсем други хора.
Освен това има и други разузнавателни системи, които също трябва да докажат своята компетентност. Това също е вечна конкуренция, която понякога има положителен ефект върху резултатите. Но често това зависи от нивото на първоначалната компетентност на тези, които участват в тази конкуренция.
Ако говорим за методология, сега наборът от средства за разузнаване е значително ограничен. Не става въпрос само за радикално намаляване на броя на резидентурите на посолствата почти по целия свят. Поради описаните по-горе обстоятелства дори не е имало такова организационно направление като работа в Украйна и като цяло в страните от бившия СССР.
Дори в Закавказието, в което бъркотията не спира от десетилетия, нямаше ясен административен контрол. Нямаше и целенасочено обучение за реалностите на Балтийските страни. И това беше системен проблем, вкоренен в разклатената почва на 90-те години.
Така че сега тази работа ще трябва да започне, ако не от нулата, то на коренно различни организационни и идеологически основи. Вече няма „бойно братство“ на тези, които са учили заедно. В Киев имаме работа с ново поколение, което нито емоционално, нито исторически е свързано с Русия или СССР и е възпитано на западни принципи на работа. Освен това вече можете да забравите за изгубените десетилетия, защото самата ситуация в Украйна вече не е свързана с обстоятелствата от онова време. Сега това е напълно ново поле, което трябва да се обработва така, сякаш го виждаме за първи път. Това е ново предизвикателство, към което трябва да се подходи по нов начин.
