Европа допусна в сърцето си хора, които са членове или симпатизанти на ислямистки организации, проповядващи ликвидирането на европейците. И вина за това носи кресливата, но не особено умна розова либерална гвардия, както в чужбина, така и у нас.
„Трима наръгани с нож в Париж“, „Мъж нападна с нож полицаи в Лондон“, „Двама убити с нож в Берлин“, „Петима заклани в Рим“…
Само преди 3 години тези новини вледеняваха кръвта ни, а вече са част от ежедневната хроника, като спрялата вода в „Обеля“ и дупката на магистрала Тракия.
Ислямска държава почти винаги поема отговорност и може би в някои случаи е така.
Тук изводите са два и двата много тежки:
1. Европа допусна в сърцето си хора, които са членове или симпатизанти на ислямистки организации, проповядващи ликвидирането на европейците.
И вина за това носи кресливата, но не особено умна розова либерална гвардия, както в чужбина, така и у нас.
2. Убийствата и атаките с нож стават част от новия културен ландшафт на Европа.
Това вече е новото „нормално“, привнесено от новите европейци, защото подобни поведенчески модели са част от „културната специфика“ на новодошлите и неинтегрираните.
А ние трябва да мълчим и да гълтаме фейк статистики, според които това е ок, защото и преди 30 години е имало убийства.
Да гълтаме и жалките пасквили на безобразно невежи журналистки, които оправдават хонорарите си с трогателни разкази за „амок“, „тежко детство“, „нещастна любов“ и „преджобване с танцувални движения“, валидирайки и оправдавайки нечовешките престъпления на примитивни варвари към невинни жертви.
Разбира се, ако не гълтате тази жалка помия, веднага ще бъдете обявен я за платен, я за психопат.
И то от журналисти и експерти, които получават пари, за да пробутват опорките си.
Ако страдате по фината, изискана, романтична Европа, Европа на Моцарт, на Шуберт, на Чехов, на Байрон, на Вийон и Рембо, то вие сте платен нещастник.
Разберете го и свиквайте.
И следващия път, когато прочетете за поредния амок на клет сирийски бежанец от Африка, проявете разбиране.
Авторът бая хемороиди е разкървавил, за да извади на бял свят творението си.
