Задълбочава се разривът между западните сили заради създадения миналата седмица по инициатива на американския президент Джо Байдън Индийско-тихоокеански съюз (AUKUS) между САЩ, Австралия и Великобритания. Вследствие новия пакт Франция – която не е включена и разбрала за инициативата само няколко часа преди публичното ù оповестяване – претърпява загуба от 37 милиарда долара.
На такава стойност са 12-те френски ядрени подводници, които Канбера трябваше да купи от Париж – голяма сделка от 2016 г., която новото международно позициониране в сферата на отбраната осуетява.
Днес френският министър на отбраната отмени разговори с британския си колега.
Британският министър-председател Борис Джонсън побърза заяви, че Франция няма от какво да се притеснява във връзка с новия пакт.
По време на полет за Ню Йорк, където ще участва в Общото събрание на ООН, премиерът настоя, че френско-британските отношения са „неизкореними“, че двете страни имат „много приятелски отношения“, които описа като отношения „от огромна важност“. „Нашата любов към Франция е неизкоренима“, подчертава Борис Джонсън, цитиран от Би Би Си, и уверява, че AUKUS по никакъв начин не е предназначен да бъде „игра с нулев резултат“, че съюзът не е „изключващ“, че „не е нещо, от което някой трябва да се притеснява и, в частност, нашите френски приятели“.
Срещата между Флорънс Парли (Франция) и Бен Уолъс (Великобритания) – насрочена за тази седмица в Лондон – обаче няма да се състои. Лорд Рикетс – бивш британски посланик във Франция, който трябваше да бъде съпредседател на двудневните разговори, потвърди, че тя е „отложена за по-късна дата“.
Създаването AUKUS – новинарският отзвук за което не пропусна факта, че в тържествения момент Байдън забрави как се казва австралийският премиер и нарече Скот Морисън „този приятел там долу“ – е възприемано като опит за противопоставяне на китайското влияние в района на Южнокитайско море.
Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан го определи като „нож в гърба“, който представлява „неприемливо поведение между съюзници и партньори“.
Светкавично президентът Еманюел Макрон извика посланиците си от Вашингтон и Канбера за консултации във Франция – безпрецедентен ход между съюзници. И ако до петък Франция не споменаваше името на Великобритания в публичните си остри изказвания, днес противопоставянето ù на третата голяма сила в новия съюз и съсед на европейския континент е факт.
Междувременно Австралия защити прекратяването на сделката с Франция в полза на AUKUS. Министър-председателят Скот Морисън отхвърли обвиненията, че Австралия е излъгала с твърдението, че Франция е знаела за готовността на Канбера да наруши сделката. В неделя Морисън заяви: „В крайна сметка, това беше решение за това дали подводниците, които бяха създадени на висока цена за австралийските данъкоплатци, щяха да са в състояние да свършат работата, от която се нуждаехме, когато постъпят на въоръжение.
Нашата стратегическа преценка, базирана на възможно най-добрите съвети от разузнаването и отбраната, беше, че това не би се случило“.
Споразумението превръща Австралия в седмата страна в света, която ще оперира с подводници с ядрени реактори. Останалите са САЩ (68 бр.), Русия (29 бр.), Китай (12 бр.), Великобритания (11 бр.), Франция (8 бр.) и Индия (1 бр.).
Пактът отваря вратите за споделяне на кибер възможности, изкуствен интелект и други подводни технологии.
Враждебно към него се отнася и Китай, който обвини трите сили, че носят „манталитета на Студената война“.
В понеделник Северна Корея, която има внимателно наблюдавана програма за ядрени оръжия и ракети, предупреди, че ходът може да разпали надпревара в ядреното въоръжаване.
„Това са изключително нежелани и опасни действия, които ще нарушат стратегическия баланс в Азиатско-тихоокеанския регион“, твърди държавната медия KCNA, която цитира Министерството на външните работи на Северна Корея.
