Проблемът на съвременните оръжия днес се състои в това, че техните действителни възможности в повечето случаи остават неизвестни.
Налага се да се съди по цифрите в рекламните издания, където те попадат от заключенията на полигонните изпитания, а там техниката се проверява в такива условия, каквито ги виждат инженерите. Затова истинските военни конфликти толкова често водят до неочаквани изводи. Както показаха сраженията на турската армия в северозападна Сирия в рамките на операция „Маслинова клонка”, немските танкове „Леопард-2А6”, разбира се, са добри и модерни, но въпреки това те твърде добре горят от ударите на руските ПТРК „Корнет-Е” (ПТРК – противотанков ракетен комплекс), приети на въоръжение преди двадесет години. Въпреки че може да се спори с много от претенциите и изводите в турската статистика, остава фактът, че от десет загубени танка в Сирия шест са поразени именно от „корнетите”. Особено силна вълна на обсъждания това предизвика в Полша, където от 892 намиращи се на въоръжение танка около 240 са именно немските „Леопарди”. В това число 128 „Леопард 2А4”, получени безплатно от Германия в 2001-2003 г. и 105 „Леопард 2А5”, купени също там в 2014-2015 г. Останалите са или съветските Т-72, или модернизираните от поляците на тяхната основа РТ-91 Twardy. Тъй като Варшава вижда като свой основен и единствен военен противник само Русия, въпросът за „открилата се уязвимост” на нейния ключов танков коз стана едва ли не национална заплаха. Министерството на отбраната подписа контракт за дълбока модернизация на 142 танка „Леопард” (в това число всички 2А4 и 14 машини 2А5) на сума 530 млн. евро. В течение на 2018-2019 г. те трябва да бъдат доведени до нивото на „Леопард 2РL”. Предвижда се поставянето на допълнителна модулна броня и противоосколочно вътрешно покритие на купола, смяна на хидравликата с електросистеми за неговото въртене и стабилизиране на оръдието. Обещана е и смяна на прицелно-навигационния комплекс, но по редица причини тя отсъства в контракта. Източници очакват, че тя ще бъде записана в допълнение към него, но не съобщават за сроковете. Още повече, че подобна стъпка ще изисква допълнителни средства, с които полската армия в момента не разполага. По същата причина в програмата „Леопард 2РL” не намери място и подобряването на защитата на самоходната част, допълнителната противоминна защита на дъното, а също анонсираната в Германия за последната модификация на „Леопард” система за активна защита от прилитащи ракети. Така или иначе, в Полша нивото 2РL се смята за близко до характеристиките на най-добрата в момента модификация „Леопард 2А7+ (съществуваща само в 20 екземпляра в света) и М1 Abrams във вариант M1A2 SEP v.3, и М2, производството на които трябваше да започне в 2017 г., но досега се намира на подготвителен етап. Ще станат ли тези полски „Леопард 2РL по-устойчиви на ударите на руските ПТРК „Корнет-Е” е доста нееднозначен въпрос. Технически, навярно, в някаква степен да. Но степента на тази мярка днес, макар и приблизително, никой не може да измери. Освен това, даже самите полски източници посочват наличието не само на технически, но и на тактически проблем.Доброто оръжие изисква и добре обучени екипажи, а така също пехота, умееща да взаимодейства грамотно с танковете. Ще могат ли поляците да постигнат необходимото ниво на тактическа подготовка на личния състав – това съвсем не е излишен въпрос. Всичко зависи от това как те си представят съвременното сражение с армията на промишлено развита страна. То много силно се различава от конфликтите с ниска интензивност, характерни за Близкия изток днес. В действителност турците губеха своите танкове не в активни боеве, където заедно с пехотата щурмуваха укрепленията на кюрдите. Противникът изваждаше машините от строя тогава, когато армията се намираше в отбрана. При това проблемът се прояви в еднаква степен не само при турците в Сирия, но и при американците в Афганистан и Ирак, а също при арабската коалиция в Йемен. Всъщност с него се сблъскаха даже въоръжените сили на Украйна в Донбас. Практически е невъзможно да се осигури абсолютна защита на танк, намиращ се в отбрана от същия „Корнет”, позволяващ да се стреля по целта от разстояние 10 километра. Но главното е друго. В съвременните механизирани армии на промишлено развитите страни, към които принадлежи и Русия, главно противотанково средство се явяват не пехотните ПТРК, а армейската авиация, тоест противотанковите вертолети, ударните дронове, щурмовиците и изтребителите-бомбардировачи, против които цялото това допълнително брониране е твърде слабо ефективно. А за доминиране във въздуха полските ПВО и ВВС могат само да мечтаят.
[su_youtube url=“https://www.youtube.com/watch?v=NxnC0Ketw9c“]
