„Градусите“ съсипаха най-големия проект за птицеферма за заплодени яйца по мярка 121 в рамките на ЕС. „Не казвам само Иван Ангелов, защото не той сам, а изградената мрежа около него ме уби ”. Това каза специално за БАНКЕРЪ Нела Калъчева, собственик на фалиралото предприятие в с. Малина, Община Средец, Бургаска област.
Птицефермата за разплодни яйца (такива, от които се излюпват бройлерите, а не яйца за консумация”) беше създадена по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по Програмата за развитие на селските райони на Европейския съюз. Обектът, след дълго мотаене на комисията по Акт 16, е пуснат в експлоатация на 11.08.2014 година. За създаването му е ползаван и грант от 1.5 млн. лева Брюксел. Останалите 6.5 млн. лв. са осигурени от Калъчева, неин съдружник и чрез банкови заеми. Пълната автоматизация в предприятието „Ети-81” ООД позволява то да се обслужва с персонал само от 12 души. Птицефермата работеше изцяло за износ, като оборотът й през първата година достигна 5.5 млн. лева.
За зла участ тя просъществува само 3 години. Този уникален за целия ЕС проект, единствен за времето си и със специална биозащита, всъщност беше затворен заради труповете на няколко диви птици заразени с птичи грип, подхвърлени на 7 километра от предприятието.
Номерът тук е, че когато заразата е вътре във фермата,
се плаща обезщетение за ликвидиране на птиците. А когато е в 10-километровата зона около предприятието, птиците се унищожават за сметка на собственика. Как при свръхбиозащита някой реши, че трябва да опразня помещенията, чуди се още Калъчева.
След това кредитиращата банка направили заема й предсрочно изискуем. Има ли връзка Ангелов с това злодеяние е трудно да се докаже, но Калъчева разказва историята на отношенията си с него, които я навяват на мисълта, че той може да е замесен.
„Търканията ни с Ангелов започнаха доста отдавна заради общи клиенти в чужбина. И аз, и той изнасяхме за Азербайджан, Сирия и Ирак. Ангелов настоятелно ме караше да пътуваме заедно, за да влезе в контактите ми. Но аз му отказвах. Веднъж дори ми се изнерви за една сделка и повиши тон: „Къде си отишла, защо не питаш?”.
Това разказа Калъчева и допълни, че той е изисквал безпрекословно спазване на неговите правила.
Във връзка с финансирането на птицефермата си Калъчева била на форум в Стара Загора. Тя и Ангелов седели дето се казва един до друг. Тя споделила, че ще търси допълващо финансиране от банки. „Последва обрат в заключителните преговори за заем в няколко банки. Абсолютно изнедващо парите ми бяха отказани”, спомня си тя. Дори и ББР, където нещата били напреднали, се отдръпнали с мотива: „Абе, има на този пазар един монополист”.
Поради трудности с финансирането проектът се забавя. „Лично Томислав Дончев, тогава министър по евросредствата, се зае с моя случай и направи необходимото да се удължи срока за изпълнението на проекта от 24 на 36 месеца”, казва предприемачката.
„След това сянката на Ангелов продължи да ме преследва. Преподавателят от „Тракийския университет” в Стара Загора и бивш служебен зам. министър на земеделието в кабинета „Герджиков” проф. Георги Желязков ми стана доставчик на оборудването. По-късно разбрах, че Желязков и Ангелов са съдружници във фирмата”Агроконсулт инженеринг”. Разбира се, Ангелов непряко”, обясни Калъчева.
„Бях потресена тия дни, след като разбрах, че същият Георги Желязков го гласят за зам. земеделски министър и в това служебно правителство на президента Радев”, обяви бизнес дамата. Неговите ресори при предишното му участие във властта бяха животновъдство, растениевъдство, държавни помощи и регулации, политики по агрохранителната верига, анализ и стратегическо планиране.
Ангелов натискал Калъчева да продава и фуража й. Тя отново му отказала. Накрая става „като не щеш мира, на ти секира”, убедена е тя.
Според Калъчева Ангелов е овладял пазара на пилешко месо почти напълно. „Никога в негов камион не е открита салмонела, което често се случва на конкурентите му. Той е човекът, който пречи на конкуренцията да внася пилешко от Полша например, което е много по-евтино и би ударило неговите цени”, казва тя.
„Моите камиони през Турция за Сирия и Ирак минаваха безпрепятствено през Турция. А защо Ангелов е искал от експремиера Бойко Борисов да му ходатайства за това?”, пита Калъчева.
И още въпроси без отговор: „Защо птицефермите на Ангелов в Стара Загора, Русе и Ямбол бяха „защитени” от птичи грип, а останалите страдаха? Та той нямаше и идея за биозащита?“
Калъчева твърди, че 80% от зърното и слънчогледа, произведени у нас се изнасят от Ангелов. Целта е да има недостиг на вътрешния пазар и високи цени. Как иначе си обяснявате рекордната цена на олиото от 4 лева за бутилка, пита тя.
Публична тайна са връзките на Ангелов с висшите ешелони на властта. Искров, Първанов, Борисов… Каза го гласно и Владислав Панев от „Демократична България”: „Очевидна е подкрепата за „Градус” от държавата. Не само фурмите, но и фермите за норки и биогаз инсталацията в Нова Загора са покровителствани. Хората протестират от години срещу тях при пълно мълчание от страна на институциите”, заяви той.
И добави, че неслучайно земеделието е сред най-скандалните сектори. Десетки милиарди се изляха от еврофондове, а внасяме все повече плодове и зеленчуци. Сегашната система толерира едрите зърнари, ниската добавена стойност и обезлюдява селата.
Нужна е бърза проверка на сделките на „Градус“ от 2017 г., за които Илчовски твърди, че са фиктивни, защото всяко забавяне удря по и без това накърнената репутация на капиталовия пазар. Това е въпрос за 65 милиона. Много повече от кюлчета и чекмеджета, каза още Панев.
Това е голямата тема на българската икономика. Не можем да я направим динамична и успешна без развит фондов пазар. А той е неглижиран поне от 10 години, че и повече.
Хората на Байдън може да започнат световна война до встъпването на Тръмп. В голям риск са Европа и Близкият изток
ОБРАТ: Пентагонът нямал доказателства за севернокорейски войници в Русия, но чели за такива в сайтвете
ИТН искат частично касиране на изборите, ще събират подписи за внасяне на жалба в КС
Изпратете рекламен текст и снимка на нашият месинджър и ще бъде публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!