„Международното положение“

От времето на соца си спомням един израз, който от безкрайно повтаряне беше омръзнал на всички нормални хора – „международното положение“.

Съзнанието ми моментално изкючваше, щом някой по телевизията почваше да говори за „международното положение“.

В толкова много клишета беше овъргаляно това „международно положение“, че нямаше друго спасение от него освен изключването.

Струва ми се, че съвсем същото става с един също толкова често повтарян израз – „домашно насилие“.

Разбира се, че има такова насилие. Негови жертви са жени, деца, възрастни хора.

Да, и мъже също, колкото и на някои да не им се вярва.

Също така има насилие по улиците. Когато се спречкат двама шофьори например.

Има насилие по стадионите.

В училищата. И на още много други места има насилие.

Само че за това никой не говори.

Всички днес говорят за „домашното насилие“.

Първият половин час от всички новинарски емисия е запазен за тази тема.

Ето така се стига до досадата. Когато непрекъснато ти пилят мозъка с едно и също нещо, ти преставаш да му обръщаш внимание.

Едно скоба.

Това повторение не е само папагалски похват.

В темата има много интереси. Участват много НПО.

А значи има и много пари. Които трябва да бъдат усвоени от въпросните НПО.

И това е една от причините постоянно да се върти, и върти, и върти, и върти темата „домашно насилие“.

И в резултат на това повтарение на все повече хора ще им става досадно и безразлично.

Независимо от факта, че проблемът съществува.

Само дето постоянното дърдорене банализира този проблем. Струва ми се, че дърдорещите никак не се вълнуват от банализирането.

За тях основното е усвояването на парите.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА