Connect with us

БЪЛГАРИЯ

При рекордна цена на тока от 1200 лв. спиране на износа значи загуба на милиарди

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ настоява да се ограничи продажбата на електроенергия зад граница, но така централите няма да има за кого да работят

Искаме да се настоява пред ЕК да имаме право като държава да ограничим износа си на ток.“ Това обяви Ваня Григорова – икономически експерт на синдиката КТ „Подкрепа“, вчера по време на брифинга на Кризисния щаб за енергетиката на служебното правителство. Нещо повече – тя заяви, че за разлика от друг път сега искането им било чуто от управляващите. Реакция от тяхна страна по въпроса няма – нито се отрича, че са съгласни да се ограничи износът на електроенергия, нито се изказва одобрение за подобен ход.

Макар и встрани от горещата тема с газа, призивът да се спре износът на ток има огромно значение за българската икономика и може да доведе до още по-огромни последици. На първо място страната ще загуби милиарди, особено сега при рекордно високите цени, на които се продава електроенергията – за 23 август бе регистриран исторически рекорд от 1207 лв./мВтч. И второ, което е в пряко противоречие със синдикалните дейности, тецовете като „Марица-изток 2“ ще трябва да спрат работа, защото няма да има за кой да произвеждат.

Когато е скъпо, не продавай

Логиката на пазара е стоките да се продават при възможно най-високите цени, за да се реализира печалба. Според Григорова обаче точно сега, когато цените на тока са най-високи, България трябва да спре износа на електроенергия, за да задоволи вътрешните си нужди и цената да спадне.

В подобно твърдение обаче няма никаква логика, тъй като и сега, когато изнася почти на максимум, страната не изпитва проблеми със задоволяването на вътрешните си нужди, като дори има мощности, които не работят. Ако част от енергията не се продаваше зад граница, реално още повече централи трябваше да спрат работа. В случая това биха били въглищните ТЕЦ, тъй като себестойността на тяхната енергия е най-висока и при спаднало търсене ще отпаднат първи от пазара. Или казано по друг начин, синдикатите реално искат да се ограничи дейността на енергийните дружества и енергетиците, които са им членове, да останат без работа.

Но по-големия проблем е другаде – при евентуално ограничаване на износа на електроенергия държавните дружества производители като АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК ще загубят милиарди.

На 23 август средната цена на електроенергията на свободния пазар в България е 616 евро на мВтч или 1207 лв. В пиковите часове тя достига над 1500 лв./мВтч. За същия 23 август страната е изнесла около 35 хил. мегаватчаса електроенергия, което означава приходи над 42 милиона. Само за ден. При такива цени за две седмици биха се генерирали приходи от половин милиард лева.

Тези средства реално се използват за компенсиране на цената на тока, която бизнесът трябва да плаща. С одобрената при актуализацията на бюджета схема фирмите в България плащат максимум 250 лв./мВтч и всичко на това ниво се покрива от държавата. В този смисъл няма никаква логика да се иска ограничаване на износа, за да се намали цената, тъй като тя така или иначе е намалена. И освен това за понижаването ѝ плаща бизнесът в Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, към които се изнася токът.

Общият пазар

Идеята за либерализирания европейски пазар е проста – колкото повече предлагане и износ на ток има в рамките на съюза, толкова по-ниска е цената. По този начин и по-слабо развитите енергийно държави могат да поддържат конкурентна цена на тока, а другите да печелят от това. Общият пазар има и своите специфики, когато страни като България, които изнасят нетно голяма част от тока си, биват повлияни от скъпия външен пазар и това се прехвърли на вътрешния. Тогава цената започва да се вдига и в самата страна, защото всеки производител на ток иска да го продава на най-висока цена – в Румъния, Гърция или Турция.

Липсата на граница между българския и европейския пазар носи много приходи на българските енергийни производители. За първата половина на 2022 г. АЕЦ „Козлодуй“ е регистрирал приходи от 2.7 млрд. лева, което е почти четворно увеличение спрямо същия период миналата година. В подобна ситуация са българските въглищни ТЕЦ в Маришкия басейн, които основно в момента работят, за да изнасят електроенергия. Държавният ТЕЦ „Марица-изток 2“ е на оперативна печалба 368 млн. лв. за първите 6 месеца на 2022 г., като в предишни години винаги е бил на загуба. Единствената разлика в момента е, че централата изнася ток за чужбина и печели от високите цени.

Все по-скъп ток

В България средната цена на електроенергията за август до момента е почти 400 евро на мВтч. В сравнение с предходните месеци през тази година това е най-скъпият месец и по всичко изглежда, че ще регистрира най-високите дневни цени като цяло. Разликата с август миналата година е значителна – тогава токът се е търгувал за 109 евро/мВтч.
Най-големите икономики в ЕС Германия и Франция също поддържат цени около 400 евро на мВтч. А сред най-скъпите пазари е този в Унгария.

Загуба за кои ?

Къде отиват парите от износа на ток през последните 30 години ?
Тая, доколкото помня, заема някаква сериозна позиция в един от профсъюзите.
Всички знаем, че профсъюзи в България НЯМА.

Колко пъти сте чули някой от профсъюзите да защити уволнен работник.

България е единствената държава в света, чийто профсъюзи застанаха зад държавата, когато трябваше да бъдат увеличени заплатите на група работници. Тая мисля, че е точно от този профсъюз.
ОТНОВО ЗАДАВАМ ВЪПРОСА КЪМ ТАЯ.

– Къде отиват парите от продадения ток ?

– Някой контролира ли къде са отишли парите от продадения ток за последните 30 г. ?

Въпросът ми е риторичен. Никой няма да отговори.

Отговорът е:

Абсолютно всички пари /а те са милиарди/ от продажбата на ток извън България изчезват като в черна дупка.
Делят се между около 15 души, всички до един са бивши политици, с изключение на един.
Питате защо цената на тока през последните 15-16 г постоянно растеше ли ?

Сами си отговорете.



ПОСЛЕДНИ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимка на нашият месинджър и ще бъде публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Списание Зора

195812