ТАЙНАТА НА ПАРИТЕ И ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ

Правителството на САЩ решава, че има нужда от пари. Обажда се на Федералния Резерв и изисква например 10 милиарда долара. ФР отговаря: „разбира се, ще купим 10 млрд. в държавни бонове от вас“. Правителството взима някакви хартийки, печата на тях определени официално изглеждащи символи, и ги нарича касови бонове. След това определя цена на тези бонове на стойност 10 млрд. долара и ги изпраща на Федералния Резерв. ФР на свой ред рисува някакви добре изглеждащи парчета хартия. Но този път ги нарича банкноти на федералния резерв. И също им определя цена от 10 млрд. долара. След това ФР разменя тези банкноти за боновете. Щом трансфера приключи, правителството взима тези 10 млрд. във федерални банкноти и ги депозира в банкова сметка. При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в пари и добавят 10 млрд. към паричния фонд на САЩ.

И това е!

10 млрд. нови пари са създадени. Разбира се, този пример е обобщение.

В действителност транзакцията би станала по електронен път. Без никаква хартия. Всъщност само 3% от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута. Останалите 97% съществуват само в компютрите. Правителствените бонове, по дизайн, са инструмент на дълг. И когато ФР изкупува тези бонове с пари, реално взети от въздуха, правителството в действителност обещава да изплати обратно тези пари на ФР. С други думи парите се създават на базата на дълг. Умопомрачителният парадокс, как пари или стойност могат да се създават на базата на дълг или задължение ще се изясни като продължим нашето упражнение. И така, размяната е направена, и сега $10 млрд. седят на влог в търговска банка.

Тук става наистина интересно. Базирано на практиката за частичния резерв, този $10 млрд. депозит автоматично става част от резерва на банката. Както всички останали депозити. И съгласно изискванията за резервите, публикувани в „Механика на модерните пари“: равен на предписан процент от своите депозити“. След това се изразява количествено това изискване: изисквания резерв при болшинството транзакции е 10 процента. Тоест, при $10 млрд. депозит, 10 процента, или 1 милиард, се съханява като изисквания резерв. Останалите 9 млрд. се считат за допълнителен резерв, и могат да бъдат използвани като база за нови заеми. Логично е да предположим, че тези 9 млрд. буквално се взимат от съществуващия $10 млрд. депозит. Но всъщност не става така. Това, което наистина става е, че тези $9 млрд.просто се създават „от въздуха“ върху вече съществуващите $10 млрд. депозит. Ето как се разширява паричния фонд. Както е публикувано в „Механика на модерните пари“: ако това се правеше, няма как да се създават допълнителни пари. Това, което правят при заеми е да приемат „обещателни ноти“ в замяна на кредити – пари – към влоговете на кредитополучателите. С други думи деветте милиарда могат да се създадат от нищото. Само поради това, че има търсене за такъв заем, и че има $10 млрд. депозит, за да задоволи изискванията за резерв. Сега да приемем, че някой влезе в тази банка и заеме новопредлаганите 9 милиарда долара. Най-вероятно този някой ще депозира парите в своя собствен банков влог. И процесът се повтаря. Защото новия депозит става част от резерва на банката. Или 8.1 милиарда са вече налични новосъздадени пари за още заеми. И, разбира се, тези 8.1 млрд. могат да бъдат заети и предепозирани, създавайки допълнителни 7.2 млрд.към 6.5 млрд., … към 5.9 млрд., … и т. н. Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически да продължава вечно. Средният математически резултат е, че около $90 млрд. могат да бъдат създадени върху първоначалните $10 млрд. С други думи: за всеки депозит, който се случва някога в банковата система, около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени „от въздуха“.

След като разбрахме как се създават пари посредством тази система за частичен банков резерв, логичен, но убягващ въпрос ни идва на ум: какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари? Отговор: парите, които вече съществуват. Новите пари на практика крадат стойност от съществуващия паричен фонд. Тъй като общото количество пари се увеличава, без оглед на търсенето на стоки и услуги. И тъй като търсенето и предлагането определят равенството, цените се вдигат, намалявайки покупателната способност на всеки отделен долар. Това обикновено се нарича инфлация. А инфлацията в действителност е скрит данък върху населението. Какъв съвет получавате обикновено? Той е – увеличете валутата. Не казват: обезстойностете валутата. Не казват: излъжете хората които са стабилни. Казват: намалете лихвите. Истинската измама е когато изкривим стойността на парите.

Когато създаваме пари от въздуха, нямаме спестявания. И все пак го има тъй наречения „капитал“. Въпросът ми се свежда до това: как очакваме да решим проблема с инфлацията? Тоест: увеличено предлагане на пари, с още повече инфлация. Системата с частичен резерв на монетарна експанзия е по рождение инфлационна. Защото увеличаването на парите в обръщение, без да има пропорционално увеличение в предлагането на стоки и услуги, винаги ще обезстойностява валутата. Бърз поглед върху историческата стойност на US долара към количеството пари илюстрира това категорично. Обратната зависимост е очевидна. Един долар през 1913 отговаря по стойност на $21.60 през 2007. Това са 96% обезстойностяване откакто е създаден Федералния Резерв. Може би тази реалност на наследствена, вечна инфлация ви иглежда абсурдна и икономически необоснована?

Задръжте така. Начина на работа на финансовата ни система е меко казано абсурд. Защото в нашата финансова система парите са дълг, и дълга е пари. Колкото повече пари има, толкова повече задължения. Колкото повече задължения – толкова повече пари. Казано по друг начин, всеки долар в портфейла ви се дължи от някой на някого. Помнете: единствения начин парите да бъдат създадени са заемите. Следователно ако всички в страната можеха да си платят дълговете, включително правителството, няма да остане нито един долар в обращение.

Всъщност последния случай в американската история, когато националния дълг е бил напълно изплатен е бил през 1835 г., след като президента Андрю Джаксън закрил централната банка, предшестваща ФР. Всъщност цялата политическа платформа на Джаксън се базирала на желанието му да закрие централната банка. В нея се казва: „Смелите усилия на настоящата банка да контролира правителството… са знак какво очаква американския народ, ако той бъде заблуден да запази тази институция или създаде друга подобна“. За съжаление това послание не е било чуто. И международните банкери успели да създадат нова централна банка през 1913 г. – Федералният Резерв. И докато тази институция съществува, вечният дълг ни е гарантиран.

– Откъс от филма Духът на времето.