Няма какво да се лъжем и да обръщаме внимание на протестния палатков лагер пред служебния вход на парламента. Истината е, че в България ситуацията с инвалидите изглежда много по-добре дори от най-социалните държави в света като Швеция, Великобритания и Швейцария.
Когато отидеш във всяка по-богата страна в Западна Европа, неминуемо си казваш: „Леле, колко са зле тези! Те са направо инвалидна нация. Аз толкова много хора с увреждания на едно място не съм виждал“.
Това, разбира се, е едно измамно усещане. Породено от факта, че българските инвалиди наистина няма как да ги видиш, защото те са затворници в домовете си. В негостоприемна за хората с увреждания България те няма как да се придвижват и остават удобно скрити за обществото.
И наистина не трябва да ви учудва и дразни по никакъв начин и отношението на вече бившия зам. социален министър Росица Димитрова към тях. Този ВИП чиновник, който лети към Щатите със самолетен билет за 8300 лева, съвсем няма как да види проблемите на българските инвалиди.
Намирайки се високо над облаците, на 10 хиляди метра височина в огромния „Боинг“ над Атлантическия океан, тя е на друго ниво. Росица лети за Ню Йорк, за да бъде похвалена от всички останали държави в света как изпълнява правителствената програма за хората с увреждания в България.
Вие може би за първи път чувате за нея, но тя е много висока топка. Росица дори не е бизнес класа. Росица е първа класа.
Заедно с чиновника експерт, който най-вероятно е свършил по-черната работа по време на командировката, за да може Росица да обере само овациите за успешната си работа.
Росица и безименният експерт не се редят на дълги опашки преди и след полета. Настаняват ги в специален салон на втория етаж преди бизнес класата, където ВИП гостите се ширят на пространство, заето само от 8 седалки.
В бизнес класата отзад на същите квадратни метри се возят 16 пътници, а в икономичната класа на долния етаж – 36.
Но това е твърде тясно за толкова успешен зам.-министър от толкова успешно министерство на цъфналата и вързала България.
Мястото на Росица е в първата класа. Тя трябва да бъде посрещната на борда с шампанско, персоналната стюардеса да се обръща към нея поименно. Да пие добро вино и да се храни с тристепенно меню в порцеланова чиния. После да погледа филм на големия LCD екран отпред и да придремне в широката седалка, която може да бъде настроена удобно като легло.
Росица да не е инвалид, че да стои на тясно и неудобно вкъщи. Росица е чиновник, който се храни от инвалидите – със сребърни прибори – част от екстрите на първа класа в самолета за Ню Йорк.
Когато започнах да пиша този коментар, стана ясно, че зам.-министърката е подала оставка, а премиерът Борисов я е приел. Убеден съм, разбира се, че Росица не е пожелала да напусне сама, а е била принудена.
От наглото й изявление пред медиите ден по-рано личи, че тя не изпитва никакви угризения за луксозния полет. Росица дори не си дава сметка колко нахална и просташка е постъпката й. Тя наистина живее в друг свят.
Когато си държавен чиновник в страната с най-бедното население в Европейския съюз, как може въобще да ти хрумва, че можеш да се возиш за сметка на същите бедни хора в самолет? Да не говорим за първа класа?!
Ако пътуването на Росица трябва да отговаря пряко на резултатите от работата й и положението на инвалидите в България, повярвайте ми, тя трябва да бъде качена за Ню Йорк дори не в трюма на товарен кораб, а на скован набързо дървен сал.
В този смисъл най-силното ми притеснение в този момент е как след този скандален край ВИП чиновничка ще се прибере в родното Велико Търново, когато дотам не пътува никакъв транспорт първа класа?
Но най-лошото в тази история всъщност е, че Росица може и да си отиде завинаги, но възможността чиновници да харчат пари за луксозни командировки, за купуване на твърде скъпи служебни коли и всевъзможни други екстри остава. Защото от всичко, казано до момента, се разбира, че круизът на Росица до Ню Йорк е дълбоко неморален, но напълно законен.
Което значи, че може би в този момент, преди да сложа точката на това изречение, в някое министерство в София, някакъв чиновник поръчва на външната туристическа агенция, спечелила преди това конкурс, да му закупи бизнес или първа класа билет.
Което си е супер нахално дори и този ВИП чиновник да отговаря за индустриалците в България. А за инвалидите да не говорим. Защото със самолетните билети на Росица и придружителя й могат да се купят 4 и дори 5 от по-евтиния модел луксозни електрически колички с акумулаторни батерии, за които хиляди мъже и жени в неравностойно положение напразно мечтаят.
Не знам какво мислите вие, но аз лично смятам, че ако тези почти 17 хиляди лева за двата самолетни билета бяха инвестирани в инвалидни колички, това щеше да е едно много добро дело. Което да накара 5 човешки същества да се чувстват по-равни с останалите.
В България, от която много семейства емигрират, за да се чувстват децата им в неравностойно положение някъде в чужбина с равни възможности за живот и професионална изява.
