Цената на петрола е твърде ниска, за да се оправдаят разходите за неговите производство
„Смъртта на американския петрол“ – под това закачливо заглавие OilPrice.com публикува статия на Артър Берман, 36-годишен нефтен геолог, един от водещите енергийни експерти в САЩ и консултант на няколко компании на горива. Вече няколко години Берман защитава мнението, че рано или късно шистовият „сапунен мехур“ ще се спука. Коронавирусната епидемия създаде всички предпоставки за това. „За по-голямата част от петролната индустрия в САЩ играта приключи“, каза американския експерт след анализ на състоянието на глобалния пазар на въглеводороди.
Според Берман глобалното потребление на „черно злато“ през 2020 г. може да падне до 20 милиона барела на ден. Не сега, но като цяло през цялата година, като се отчете третото и четвъртото тримесечие, когато търсенето е почти гарантирано да се възстанови. Повечето анализатори смятат така, но Берман заема различно мнение: „Съмнявам се, че ще има възстановяване на търсенето през третото тримесечие, въпреки възобновяването на бизнеса през второто. Това няма да се случи, защото сме в глобална депресия. Безработицата ще остане висока и потребителите ще страдат от липса на доходи след няколко месеца на карантина“.
Втората песимистична прогноза на експерта се свежда до това, че предлагането на петролния пазар ще намалее по-бързо, отколкото очакваме. Дори и при условията на сделката на OPEC+ световният капацитет за съхранение на петрола скоро ще бъде запълнен и много производители няма да имат друг избор, освен да затворят производството. Изчисленията на Берман показват, че до юни производството на трудноизвличаните запаси в САЩ може да падне под 3 милиона барела на ден, а общото производство на суров петрол и кондензат до края на първата половина на 2020 г. ще намалее от 12 на 5,5 милиона барела на ден.
Оценките на управлението за енергийна информация на САЩ (EIA) са далеч по-оптимистични, но не отчитат рисковете, че скоро петролът няма да има къде да се съхранява. Берман дори не предлага рецепти за спасяване на американското „шистово чудо“. Напротив, той призовава да се прекрати с петролните игри и да се съсредоточим върху спасяването на икономиката, която ще функционира различно след епидемията.
Преди това икономическият растеж беше начело, а потреблението на петрол беше неговото отражение. В отговор на забавянето, производителите на енергия започнаха да се въртят в дългова кабала и да се надяват да излязат от нея в бъдеще. Но вместо стремителен прогрес, бъдещето донесе епидемията COVID-19. „Големите сегменти от американската петролна индустрия трябва да бъдат национализирани до края на годината. Цената на петрола е твърде ниска, за да се оправдаят разходите за неговите производство, дори ако имаше достъпни хранилища“, убеден е Берман.
Колкото и мрачни да изглеждат тези прогнози, Берман рядко греши напоследък. Той се оказа прав в началото на годината, когато написа, че смъртта на Касем Сюлеймани няма да е достатъчна причина да се поддържа ценовото рали за дълго време, ако няма открит конфликт между САЩ и Иран.
През февруари той предупреди, че коронавирусът ще „смаже“ цените на петрола и няколко дни по-късно те се сринаха. На 17 март той обвини Саудитска Арабия, че повтаря грешката от 2014 г., която може да има катастрофални последици за икономиката, а на 6 април нарече сделката OPEC+ безсмислена. Оценките на Берман най-малкото заслужават внимание.
Освен това последните новини само потвърждават, че перспективата за масови фалити на петролните компании в САЩ стана по-реална от всякога. Днес само мързеливите не говорят за скорошното изчерпване на световните капацитети за съхранение на петрол: Южна Корея достигна лимита си за дни, Индия вероятно ще повтори същия сценарий. Според Ройтерс, в САЩ има място в централното хранилище на петрол – града хранилище на петрол Кушинг, Оклахома. Официално гигантският център е пълен само до 70%, но търговците твърдят, че останалите мощности вече са запазени от петролните компании.
Може би паниката около Кушинг беше една от причините майските WTI фючърси за първи път в историята да паднат до отрицателни стойности. Броят на танкерите, които сега активно се използват като плаващи складове, също е ограничен. Съществува и стратегическият петролен резерв на САЩ (SPR). Преговори за използването му от началото на месеца водят няколко американски търговски компании, а Bloomberg твърди, че онзи ден те са били успешни. Но колко голяма е тази „въздушна възглавница“? Никой не знае отговора. В това уравнение има твърде много неизвестни.
Анализаторите все още се чудят какви обеми от потреблението на петрол днес ще „изпаднат“ поради ограничителните мерки, причинени от коронавирусната епидемия. Някои казват за 20 милиона, а други за около 35 милиона барела. Ясно е само, че намалението на производството по сделката OPEC+ не беше достатъчно за стабилизиране на пазара.
Едно от главоболията за Тръмп е епопеята със саудитските танкери, които са „заседнали“ в Мексиканския залив и край западния бряг на САЩ.
Още едно главоболие за Тръмп е епопеята със саудитските танкери, които са „заседнали“ в Мексиканския залив и край западния бряг на САЩ. Те не могат да бъдат разтоварени, тъй като нефтопреработвателните предприятия коригират своите планове за покупки в съответствие с падащото търсене. Нови танкери, превозващи общо 43 милиона барела петрол, са на курс. Републиканските сенатори предлагат да не се церемони с неканените гости и да се наложи ембарго върху вноса на саудитски петрол. Онзи ден Тръмп каза, че ще обмисли подобен вариант. Възможно е обаче стопанинът на Белия дом да нанесе много по-тежък удар на своя съюзник в Близкия Изток.
Според чиновници от президентската администрация, на които се позовава OilPrice.com, много хора от вътрешния кръг на Тръмп го убеждават, че саудитците трябва да платят скъпо за нефтената война, която започнаха. Те смятат авантюрата на Салман за предателство към старите съюзнически отношения между двете страни. Между другото, това в никакъв случай не е първото предателство.
Съществува мнение, че ценовата война 2014-2016 г. беше неуспешен опит на управляващата саудитска фамилия да довърши своите шистови конкуренти. Може само да се гадае дали шейховете са се опитали да завършат това, което са започнали, но решението им да „удавят“ света в евтин петрол по време на коронавирусната епидемия вече струва скъпо за американските производители. Значи е време да се лиши Рияд от военната подкрепа на САЩ? Без нея, според Тръмп, управляващият елит на кралството не би издържал и две седмици…
„Отказващи“ мита или отказ от внос на петрол от Близкия Изток също остават в арсенала на стопанина на Белия дом. Вярно е, че съществува риск от изстрел в крака. Саудитска Арабия остава един от малкото източници на стабилни доставки на „кисел“ петрол (марка Arab Heavy), което е важно за САЩ за производството на дизел. Попълването на тази празнина ще бъде трудно, ако изобщо е възможно.
И накрая, друго страшно оръжие в ръцете на американския лидер е антикартелния законопроект NOPEC (No Oil Producing and Exporting Cartels Act). Според западната преса още от първия ден на новата петролна война Тръмп е бил убеждаван да подпише този документ. В този случай американските антимонополни закони се прилагат и в останалия свят. Участниците в картелни заговори, включително Саудитска Арабия и Русия, могат да бъдат съдени. И след това – замразяване на сметки, арест на активите им в САЩ и. т. н. За Русия това също може да създаде определени трудности (Nord Stream 2 е обеца). Но за саудитите ще е много по-лошо.
