Основната заплаха за съществуването на Европейския съюз е безмерната алчност на старите европейски страни!
Това заяви снощи в предаването „Не се страхувай“ по ТВ Евроком Васил Василев.
Верни на колониалните навици, те се втурнаха към държавите от разпадналия се Варшавски договор, не за да ни помогнат да преминем бързо в коловоза на демокрацията и да изравним стандарта на живот с техния, не. Те гледаха на нас като на пазар, така и ни наричаха – нововъзникващи пазари, които да им купуват излишъците или разните индустриални и хранителни продукти, специално изработени с по-ниско качество. Гледаха на нас като на суровинен придатък, пазар на техните стоки и безплатен източник на безценна млада и образована работна ръка. Ние не бяхме съратници в демократичните преобразования, в борбата срещу мафията и корупцията, а територия, която трябва да донесе печалби на техните предприятия, да увеличи богатството им, да засили чувството им за геополитическа мощ. Както казва народът – видяха в слепия едно око и него поискаха да извадят, добави той в предаването „Не се страхувай“ по ТВ Евроком.
Егоизмът, нахалството на Германия и Франция изпъкна и в друго тяхно искане от миналата седмица – който не иска мигранти, да плаща. Т.е. бедна България да плаща на Германия да издържа мигрантите, които Меркел покани. Това не са отношения между съюзници. Натискът, изнудването, юмручното право не са средства за укрепването на един съюз, те са основания за разпада му. Това е лошо за нас, защото вече сме се привързали към модела Брюксел. Както казва пак народът – дал пара да се хване на хорото, дава две да го пуснат, подчерта Василев.
Предаването засегна и въпроса за пътя на руския газ към Централна и Южна Европа – през България или през Гърция?
Не знаем дали правителството е искало от Брюксел становище за преминаването на газопровода през България? Доколкото знаем – не. Бездействието на властта може да означава, че тя е проявила демонстративно безразличие към проекта, та да накара Москва да се обърне към Атина. По подобна схема „Южен поток“ бе отдаден на Турция – първо отказ от постигнатото споразумение, после бавене, увъртания, изхвърляния, мнения на еврочиновници и сенатори – всичко, докато Русия в един момент отклони тръбата към Турция. А съобщенията в руските медии миналата седмица са били само тест – ще се заинтересуват ли българските власти. Ако се интересуваха, на другия ден Борисов трябваше да е в Москва, да изпревари Ципрас и да иска газопроводът за Сърбия и Централна Европа да мине през България. Той не го направи. Бездействието в такива случаи е също толкова пагубно, колкото и умишленото вредителство, отбеляза Василев.
Целта на „пакта Макрон“ е ясна – фирмите и хората, които се занимават у нас с международен транспорт, да бъдат привлечени и да се настанят в западноевропейските страни – там да плащат наеми, осигуровки и данъци, да приберат там семействата си и да там да си харчат парите. И като си представим, че този бизнес у нас обхваща 150 000 души – шофьори и семействата им, че носи значителен процент от БВП на страната, става ясно, че това не е крадене на бизнес, това е крадене на икономика. Не може да не кажем, че правителството се опита да предотврати това развитие, но засега почти без успех.
„Българите са воювали само срещу Русия. Винаги са воювали против Русия, във всяка война“ – твърди един от анализаторите на най-гледаното руско публицистично предаване – това на Владимир Соловьов. Това е фалшификация на историята, но въпросът е защо тя бива натрапвана, запита Василев. Не виждат ли руснаците, че в Европа няма народ, който да има по-топло чувство към тях? Дали руското обществено мнение не се подготвя за безучастност и апатия при реализация на агресивни турски планове у нас.Или някой си прави сметки – Сирия за Русия, България – за Турция.
Трябва да знаем, че при агресия, мигрантско нашествие или други враждебни действия не бива да разчитаме на никого. Европа няма да си мръдне пръста за нас, САЩ отдавна са ни предали на Турция, сега излиза, че може би не трябва да се осланяме и на Русия, каза Василев.
Имаме примери в историята, когато се оправяме със собствени сили – да не ги забравяме, подчерта той.
