САЩ приближават мащабна криза

Доналд Тръмп успя да постигне най-големи успехи именно в икономиката. Той беше избран с голяма и широкомащабна програма за реформи. Някои от тях Тръмп успя да приложи, други не. Но като цяло той има нещо, което да покаже като резултат от работата си. Но, въпреки добрите показатели, ръстът на фондовите индекси на акциите почти спря. И октомври ще бъде запомнен като Shocktober – акциите на най-големите компании се сринаха, до началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всички постижения от есента на 2017 г. Много икономисти възлагат цялата вина върху политиката на Федералния резерв. Малек Дудаков разказва в какво се заключава тя и може ли да предизвика каскада от фалити и дефолти по целия свят.

Реформи, опити

Много хора помнят различните обещания на Тръмп в контекста на имиграцията. Той възнамеряваше и окончателно да реши проблема с нелегалната миграция, и съществено да намали потока от легални мигранти в Америка. Засега той успя да подпише само няколко президентски указа в тази посока – като например забрана за влизането в САЩ на жители на редица страни от Близкия изток, Венецуела и КНДР. Прословутата стена на границата с Мексико едва сега започва да се изгражда. Досега около 15-20 километра са издигнати близо до Сан Диего – не особено значим резултат след две години на поста.

Администрацията на Тръмп, въпреки няколкото опита, така и не успя да извърши пълноценна реформа на здравното осигуряване. Тръмп постепенно отменя със своите постановления различни точки от действащата система за здравно осигуряване, утвърдена от Обама (ObamaCare). Това обаче едва ли може да се нарече успешно разрешаване на ситуацията на пазара на застрахователните услуги.

Разбира се, далеч не всички действия на Тръмп зависят единствено от него самия. В много отношения те са свързани с разположението на силите в Конгреса, който именно трябва да гласува новите закони и да одобрява реформите. През първите две години на президентството на Тръмп, републиканците имаха мнозинство в двете палати. На теория това им позволяваше да гласуват всякакви законодателни норми. Но на практика нещата бяха различни.

Да кажем, в Палатата на представителите, различните фракции вътре в Републиканската партия често не успяваха да намерят общ език помежду си. Така беше, например по въпроса за медицинското осигуряване. Консервативната част от републиканците настояваше просто да се премахне държавната регулация в тази сфера и да се даде на откуп на свободния пазар. По-умерените представители на мнозинството искаха само малко да реформират съществуващата система на ObamaCare, но не и да засегнат нейната основа.

Тръмп се опита да заеме място някъде по средата между тези две позиции. В резултат от това четири или пет гласувания за отмяната на ObamaCare просто се провалиха и въпросът беше оставен на случайността.

В Сената опозицията в лицето на демократите по всякакъв начин блокираше всякакви инициативи на мнозинството от републиканците. За да се премине от обсъждането на проектозакона до гласуването, е необходимо да се привлече подкрепата на най-малко шестдесет сенатори. Републиканците имаха само 51 или 52 места, така че многобройните им законопроекти така и оставаха на стадия на обсъждането.

По принцип всички законодателни успехи на републиканците се основаваха на приемането на нови бюджети. Те се одобряват с обикновено мнозинство от гласовете, така че демократите не са имали възможност да ги блокират. Най-логично е да се включат икономическите иновации в бюджета, което правителството на Тръмп правеше успешно.

Подарък за бизнеса и разцвет на икономиката

В края на миналата година Белият дом, с подкрепата на републиканците, извърши най-голямата данъчна реформа за последните 35 години. Тя включва намаление с 3-5% на данъка върху доходите на американски граждани. Например, максималният процент спадна от 39% на 35%. Но най-много преференции получиха бизнесмените. Максималният данък върху приходите на бизнеса спадна от 35% на 21% – почти с една трета. Тръмп имаше намерение преди всичко да намали данъчната тежест върху предприемачите. В крайна сметка, преди тази реформа, данъкът върху печалбите на компаниите в САЩ беше най-високият от всички икономики на развитите страни (включително Европа, Израел, Япония и Южна Корея).

Такова стремително съкращаване на данъците, съчетано с процеса на дерегулация на икономиката, стартиран от Тръмп, доведе до бърз икономически растеж. През 2017 г. икономиката на САЩ е нараснала с 2,3%, с една трета по-висока от предходната година (1,5%).

През 2018 г. в продължение на няколко последователни тримесечия брутният вътрешен продукт (БВП) расте с темпове над 4% – американската икономика не е виждала такива показатели от времето на благополучните за САЩ 90-ти години. Нивото на увереност в утрешния ден сред американците се е повишило до максимума от 1997 г. Нивото на безработица спадна до минимума от 1969 г. на 3,5-3,7%. При това за първи път в цялата история на изчисленията, безработицата сред малцинствата падна на същото ниво, като безработицата сред белите американци. Въпреки че обикновено афро-американците и испанците имат повече трудности при намирането на работа от белите американци.

Ускореният растеж на американската икономика започна да се наблюдава още през първите месеци на 2017 г. Тогава реформите на Тръмп все още не бяха реализирани. Въпреки това оптимизмът сред бизнесмените и потребителите за бъдещите данъчни облекчения и премахването на излишните разпоредби вече започна да помага на икономиката. Предприемачите започнаха да инвестират повече в разширяването на бизнеса, а потребителите по-активно харчат пари, уверени, че ще с работата всичко при тях ще бъде на ред.

Неудържимото покачване на индексите

Оптимистичните настроения най-ясно се отразиха на фондовите пазари, които през цялата 2017 биеха рекордите един след друг. Индексът Dow Jones, който е индикатор за движението на курса на акциите на тридесетте най-големи корпорации в САЩ, достигна рекордно ниво 31 пъти през годината. Още в самото начало на 2017 г. той за пръв път надмина нивото от 20 000 пункта, като през последната година се увеличи с около хиляда. И след 12 месеца, Dow Jones надхвърли 26 000 пункта, като разби всички предишни рекорди за годишния темп на растеж.

Сходна динамика показа и индекса S&P 500, който следи акциите на 500-те най-големи американски публични компании. През 2017 г. той се увеличи от 2 200 пункта до 2 700, което показва увеличение с повече от 22%. И Nasdaq Composite, индекс на IT корпорациите, миналата година за пръв път надхвърли нивото на предишния връх от началото на 2000 г. Тогава, след спукването на балона dot-com, Nasdaq загуби две трети от стойността си за няколко години. Той успя да се върне на това ниво едва през 2017 г.

През изминалата година Тръмп често посочваше динамиката на растежа на пазарите като знак за успеха на неговата политика. Въпреки че тя често не съвпадаше с президентските рейтинги. Например, през есента на 2017 г., на фона на спада на доверието в Тръмп до ниски нива от 35-37%, пазарите, напротив, нарастваха все по-бързо и по-бързо. Икономистите от Белия дом очакват тази тенденция да продължи и през новата година. Та нали, през 2018 г. икономиката ще почувства всички последици от реформите на Тръмп. Компаниите ще спестят данъци, които могат да инвестират в разширяване на производството. Безработицата, както и преди, ще спада и потребителските разходи на населението само ще се увеличават.

Шоковият октомври

От самото начало обаче нещата тръгнаха по непланиран курс. Въпреки че всички основни икономически показатели бяха нормални (а някои дори се подобриха), растежът на индексите на фондовете почти спря. Това бе последвано от срив на цените на акциите, който се проточи през февруари и март. Към лятото редица пазарни показатели се върнаха към нормалното русло, но през есента стремителната продажба на акции продължи отново.

Тазгодишният октомври със сигурност ще бъде включен в учебниците по икономическа история като „Shocktober“ (или „Шоковият октомври“). Само за един месец Dow Jones загуби повече от 2000 точки (въпреки че успя да възстанови част от загубите). Nasdaq Composite рухна с почти 12%. Лидери на падането бяха акциите на т. нар. FAANG – Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google. Преди година инвеститорите ги смятаха за най-надеждни за инвестиции на пазара – те почти винаги растат и доста рядко падат.

Но през октомври само Facebook, например, се срина с 22%, а Netflix – с почти 30%. General Electric, една от най-големите компании в Америка, управляваща повечето от енергийните мрежи на страната, загуби 45% от пазарната си капитализация през октомври. Волатилният пазар за криптовалути се срина след фондовия пазар, като загуби 32-34% от септемврийската капитализацията. Списъкът на загубите може да продължаваме още дълго.

Може би основният шок през октомври не беше толкова колапсът на ценните книжа на всички ключови пазари, колкото това колко бърз и неочакван се оказа. Повечето инвеститори, завръщайки се от лятната ваканция, се надяват да видят ръста на фондовите пазари през есента, който може да компенсира пролетните загуби. Обаче в действителност всичко се оказа съвсем различно. До началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всичките си постижения от миналата есен. Същевременно китайският Hang Seng и японският Nikkei паднаха до нивото на пролетта на 2017 г., докато европейските ценни книжа бяха в най-лошо състояние за последните 2,5 години. Международните инвеститори, по традиция, още по-болезнено почувстваха върху себе си всичките проблеми с американските фондови пазари.

Федералният резерв срещу растежа

Но каква е причината за падането на пазарите? Както обикновено мненията на икономистите се разминават. Някой вижда това като естествен етап на коригиране на цените, който ще бъде последван от нов дълъг период на растеж. Но има съвсем различна гледна точка. Тя възлага цялата вина на политиката на Федералния резерв, който от миналата година се опитва с всички сили да ограничи растежа на фондовите показатели.

В началото на тази година новия ръководител на Федералния резерв стана консервативният икономист от Принстънския университет Джером Пауъл. Той е привърженик на твърдата парична политика. Това означава бързо увеличаване на лихвите на Федералния резерв от тези околонулеви позиции, на които те се намираха дълго време след кризата от 2008 г.

По принцип такава политика започна да провежда напусналата вече поста ръководител на Федералния резерв Джанет Йеллен. Пауъл обаче възнамерява да ускори този процес. През последните две години лихвата се е увеличила почти 10 пъти. През лятото на 2016 г. тя е била само 0.15%, а сега достига до 2.25%. Очаква се до края на 2019 г. Пауъл да проведе още 3 или 4 кръга от увеличението й – до 3.5-4%.

Осем години след началото на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв продължи да прилага политика на ниски лихвени проценти. Нейният пример беше последван от централните банки на други водещи страни по света – Европейския съюз, Япония, Великобритания и Китай. Те координирано „заливаха“ фондовите пазари с евтини пари, които предоставяха на банките практически безплатно (в крайна сметка е малко вероятно 0.1-0.2% да се смятат за съществени суми за банкерите).

Шоковата терапия срещу балоните

Политиката на евтините пари спомогна за смекчаване на последиците от кризата и доведе до безпрецедентен ръст на фондовите пазари. Борсовите индекси на акциите нарастваха почти непрекъснато от 2009 г., ако не вземем предвид кратките периоди на рецесия през 2013 и 2015 г. Но сега централните банки се опасяват, че тези политики са допринесли за формирането на масивни балони на всички големи пазари. Ако тези балони започнат да се пукат един след друг, тогава светът ще се окаже в дълбините на много по-лоша криза, отколкото през 2008 г.

Сам по себе си, постоянният растеж на ключовите фондови пазари може да се счита за нови балончета. Пазарът на ипотечното кредитиране в Америка отново набира обороти, точно както преди кризата през 2008 г. Пазарът на дългове на университетските студенти в САЩ непрекъснато нараства и се увеличава по обем. Големите мегаполиси на света (Лондон, Хонг Конг, Ню Йорк) са изправени пред рязко увеличение на стойността на недвижимите имоти. В случай на нова глобална рецесия, всички тези балони ще започнат да се изпаряват един след друг, предизвиквайки верижна реакция. Последствията могат да бъдат изключително плачевни.

Ето защо ръководителят на Федералния резерв Пауъл реши да работи на изпреварване. Чрез бързо повишаване на лихвения процент той възнамерява да постигне един вид „шокова терапия“ за пазарите. Това ще им позволи да се сринат за известно време, но няма да доведе до мащабна рецесия. Никой не е доволен от действията му: нито институционални играчи като банки и хедж фондове, свикнали с времето на евтини пари, нито политиците, начело на САЩ. Тръмп, който по-рано подкрепяше политиката на Пауъл, изправен пред последствията от нея, започна все повече да го проклина. Той вероятно не очакваше действията на Федералния резерв да доведат до такива бързи и резки последици.

Миризмата на криза

В американската история не винаги разпадането на фондовите пазари е водило до мащабна икономическа криза. Например, през октомври 1987 г. внезапният спад на Dow Jones с 23% почти никак на повлия върху реалния сектор на икономиката. Октомврийският колапс тази година напълно може да завърши с подобен резултат. Всъщност, въпреки цялата паника на пазарите, повечето от индексите се върнаха само до нивото от миналата година. Повлия бързия растеж на фондовите пазари през 2017 г. Докато, например, през октомври-ноември 2008 г., на върха на финансовата криза, индексите загубиха целия си успех за 4-5 години.

Въпреки това, сходствата с големи кризи от миналото могат да бъдат проследени в друго. Голямата депресия започна с големия срив на цените на акциите на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Основната причина бе завършването политиката на евтини пари по време на „ревящите 20-те години“. А задействащ механизъм на колапса беше решението да се повиши лихвата на Федералния резерв в Ню Йорк.

Ипотечният балон в средата на 2000-те години също до голяма степен се дължи главно на политиката на евтиния долар, която провежда Федералния резерв, за бързо излизане от рецесията през 2002 година. И вече през 2005 г. Федералният резерв започна постепенно да повишава лихвения процент от 0,5% до 5%, което в крайна сметка доведе до ипотечната криза, която предизвика финансов крах.

Дали тази история ще се повтори днес? В крайна сметка сега сме свидетели на завършването на поредния деветгодишен експеримент по „заливане“ на пазарите с евтини пари. Но сега, към всичко това, се добавя сериозният проблем на дълговото натоварване на държавите и големите корпорации. И с нарастването на лихвените проценти се увеличават и разходите за обслужване на заемите. Ако Федералният резерв и централните банки на другите държави се заиграят твърде много, те могат да причинят каскада от фалити и дефолтове по целия свят. В този случай, текущата пазарна волатилност (нестабилност-бел.пр.) ще изглежда само цветенца на фона на плод четата – дълга и болезнена икономическа криза.