В свободна Европа свободата на словото е на изчезване

В някои държави убиват журналисти, в други – цели медии

Струва ли си да рискуваш здравето и дори живота си, за да защитаваш обществения интерес? Колко дълго могат журналистите и издателите да издържат на натиска, когато цялата репресивна машина се обърне срещу тях? Може ли демокрацията да оцелее без един от стълбовете си – свободата на словото? Докога люлката на цивилизацията – Европа, ще си затваря очите за настъплението на правителствата срещу медиите и все по-честите посегателства над журналисти? И дали, когато най-после тези проблеми влязат в дневния ред на политиците, няма да е твърде късно?

Тези въпроси бяха дискутирани на провелата се в София конференция „Медийна свобода и плурализъм“, в която се включиха професионалисти от повече от 10 държави, които за първи път се обединиха за съвместни действия и излязоха с обща декларация, описваща драматичната ситуация с медиите в редица европейски страни. Организатори са най-големите професионални сдружения в Европа: Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюзът на издателите в България. В дискусията журналисти от различни държави разказаха за различни форми на натиск върху тях, съдебни преследвания, заплахи и тормоз върху близките им. Физическата саморазправа и опитите за сплашване на журналисти, направили разследвания срещу властта и криминалните групировки, се превръщат в устойчив модел за контрол, който се мултиплицира в държави с авторитарни инструменти за управление. Двете убийства на журналисти за пет месеца – в Малта и Словакия, както и зачестилите нападения показват рисковете пред журналистическата професия.

Журналистите в Полша са под обсада

„Чувствам се повече войник, отколкото журналист“, разказа Томаш Пиатек, който описа тормоза и десетки дела, заведени срещу него след публикуването на книгата му „Мачеревич и тайните му“. Тя описва връзки на бившия министър на отбраната Антони Мачеревич с руската мафия и фирми в Полша, зад които стоят руски капитали и се ръководят от хора, свързани с руските служби. Министърът не посмял да съди журналиста, защото в книгата всяко твърдение е подкрепено с документи. Но подал сигнал във военната прокуратура, че журналистът действа против държавата. На Пиатек бързо му е повдигнато обвинение за тероризъм, по което военната прокуратура иска три години затвор. „Аз съм късметлия, защото случаят ми беше шумен и добре известен на всеки“, казва Пиатек. След статии в западни издания обвиненията в тероризъм са свалени, но срещу него водят дела засегнатите фирми. Пиатек е бил атакуван и от медиите, които са близки до министъра на отбраната, които го наричат луд агент на антиполската конспирация. Бил нападан физически, а мними полицаи разбили апартамента на родителите му.

За съдебно преследване и оклеветяване в медии до властта разказа международният редактор Бартош Виелински, който работи в един от най-авторитетните вестници в Полша – „Газета Виборча“. Заради опозиционното си поведение вестникът е подложен на всякакъв натиск – правителството нарежда на всички институции да спрат абонамента си, разпространителите започват да крият броеве на вестника и изобщо да не го предлагат на читателите. Множество държавни компании, недоволни от критичните статии за тяхното управление, завеждат дела за клевета. „Засега съдебната власт е на наша страна. Но това може да се обърне. Представете си, че управляващата партия контролира съдебната система и съдията получи обаждане, че трябва да бъде патриот и да осъди тази антиполска медия. Ако това се случи няколко пъти, ще загинем“, обобщи той.

Мирослав Вроблевски, който работи към омбудсмана на Полша, сподели, че частните медии в неговата страна са изправени пред редица проблеми, които им пречат за нормалното съществуване. Държавните компании не рекламират в медии, които не са близки до властта. Все още има текст в закона, който предвижда клеветата да е престъпление по Наказателния кодекс, въпреки че Конституционният съд е препоръчал той да бъде отменен. Съветът за радио и телевизия, контролиран от властта, глобява частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Глобата е отменена само заради международния натиск.

Словакия е пред голям избор

след убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му. „Имаме хубави и лоши новини. Гражданските протести доведоха до министерски оставки и до обединение в журналистическата гилдия. Две опозиционни партии предложиха законодателни мерки срещу концентрацията на медийна собственост и защита на разследващите журналисти, а фондация „Отворено общество“ създаде фонд за грантове за разследвания“, разказа Павло Шалай, редактор в Euractiv. Разследването на убийството на Куцяк обаче е на „трупчета“, а вербалните атаки срещу медиите продължават. Новото правителство се контролира от същите хора, а законодателството е безмилостно към журналистите – заради критични публикации за бивш политик журналист е бил осъден на 18 месеца затвор с 3 години изпитателен срок, както и три години забрана да публикува материали където и да било. В последните години словашки медии, които преди това са били собственост на международни медийни компании, са изкупени от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. „Словакия е на критичен кръстопът – ще тръгнем или към Унгария и Полша, или към Западна Европа“, заяви Шалай.

Матюс Давид, бивш журналист в RTVS – обществената телевизия на Словакия, разказа, че той и негови колеги са били уволнени, след като са подписали отворено писмо, в което са изразили своите опасения за това как се развива медията. „Словашките журналисти живеят със съзнанието, че нямат защита в своята работа. Можеш да си тръгнеш, ако не ме харесваш – така мениджърският екип на телевизията посреща всяка критика“, каза той.

Унгария – орбанизация на медийния пейзаж

След като обществените медии вече работят като държавни и са фокусирани върху разпространението на правителствена пропаганда, почти е завършен и процесът на овладяване на местните медии. Ако до 2010 г. в Унгария имало между 7 и 10 регионални медии, собственост на чужди медийни компании, то сега всички са изкупени от местни икономически кръгове, близки до премиера Виктор Орбан, или се поддържат от общини, които ги използват за ведомствени агенции. Директорът на неправителствената организация Mertek Media Monitor Габор Поляк разказа, че по време на предизборната кампания местните медии са се включили изцяло на страната на партията на Орбан ФИДЕС. Затова и на парламентарния вот тази пролет партията получи рекордно високи резултати в селските райони и малките градчета, но не и в столицата.

Все пак, независимо от агресивното правителствено овладяване на редакциите, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включително и срещу най-влиятелните личности от ФИДЕС. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-ФИДЕС медии, обсебени от темата за миграцията, защитата на Унгария и нейните граници и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос. Другият тип медии работят за разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан – Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на ФИДЕС. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големия търговски канал RTL Klub и водещия политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

Чехия – президент с оръжие в ръка

По време на конференцията беше обърнато внимание, че политиците все по-често използват вербални заплахи срещу журналистите. Матийс Берман, съветник на представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите, посочи, че заплахите към журналисти вече са ежедневие, защото е лесно да заплашиш журналист, чиято заплата е ниска, а условията на труд са лоши. А по думите на изпълнителния директор на „Рингиер Аксел Шпрингер“ Марк Декан вербалното и физическото насилие вече са тъжната реалност в ЕС, като даде пример с политиците, които непрекъснато нападат журналистите, че си вършат работата. Красноречив пример за това е президентът на Чехия Милош Земан, който през октомври 2017 г. размахва на пресконференция бутафорен „Калашников“ с надпис „за журналисти“. Земан неведнъж е описвал журналистите като „оборска тор“ и „хиени“. В Чехия бяха приети и нови закони, с които се увеличава обхватът на наказателните санкции за клевета, и специално за клевета срещу президента. Освен че медийната концентрация около управляващия елит стига критични нива, един от най-богатите хора в Чехия – премиерът Андрей Бабиш, също притежава мрежа от влиятелни ежедневници в страната.

В Сърбия журналист е диагноза, а не професия

Основните медии в Сърбия обслужват интересите на правителството и държавните институции, сподели и дългогодишният журналист Зоран Секулич, който председателства Асоциацията на издателите на сръбски вестници. При 7 млн. души население в страната има 2000 медии, а от 12 ежедневника само 3 се издават извън Белград. Спадът в продажбите на вестниците обаче е драстичен – от 750 хил. броя дневно преди години днес тиражите са 10 пъти по-малко. Има и влошаване на професионалните стандарти и етика. Политическата среда е враждебна за независимата журналистика; таблоидите, обществените медии и част от частните медии са юмрук на управляващата коалиция. Пресконференциите на политически лидери са предварително режисирани, нямаме достъп до политиците за интервюта, особено ако се задават неудобни въпроси, добави той. Според Секулич ЕС се интересува повече от икономическите резултати, отколкото от отстояването на европейските ценности. „Много е лесно да се обвинят журналистите и да се каже – ами не работете в такива медии. Но отговорността е и на редакторите, и на собствениците на медиите, които подписват договорите с рекламодателите и правят компромиси с правителството. И това ви го казвам като издател“, каза Секулич.

България – концентрация под погледа на Борисов

Концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости, други форми на политически контрол върху медийното пространство, монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание – това са част от проблемите в България. Според адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията“ в България има две медийни групи. Едната е „куче пазач“ и критик на властта, а другата ласкае политиците и разпространява реч на омразата против всеки, критикуващ властта. „Понякога разследващата журналистика в страната е на много високо ниво. Често журналистите правят по-добри разследвания от правораздавателната система“, отбеляза Кашъмов. Той разказа как често пъти журналистите се притискат чрез различни административни мерки и глоби. Има и множество висящи дела срещу медии за големи суми, чрез които политиците се опитват да им окажат натиск и да ги сплашат.

Според разследващия журналист Христо Гешов от Червен бряг, който наскоро бе нападнат пред дома си, свобода на словото у нас въобще няма. Той няма съмнение, че нападението е заради разкритията му за общински служители, които са злоупотребили с обществени поръчки и европейски средства. Срещу него се водят много дела. „Големият проблем е, че в България нищо не се случва след подобни разследвания. Мои материали за дървената мафия бяха излъчени по Нова телевизия. Шефът на горското беше уволнен и толкова. Не знам дали не е назначен някъде другаде междувременно. А с тези пари се купуват избори, особено в по-малките градове“, каза той.

В частта за България в декларацията, която бе приета от участниците в конференцията, специално се отбелязва ролята на премиера Бойко Борисов за влошаването на медийната среда. Тя бе спомената и от Полин Аде-Мевел, която ръководи балканския офис на „Репортери без граници“. „От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Делян Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии“, пише в декларацията.

А сега накъде

Журналистите, издателите и неправителствените организации се обединиха около няколко препоръки за излизане от тежката ситуация със свободата на словото в Европа. Предлага се да се създаде Фонд за защита на свободата на медиите, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите – членки на ЕС.

В документа се настоява Европейската комисия да обвърже отпускането на средства от ЕС не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите членки и кандидатите. Комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. И се припомня, че в България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

Друга идея е финансирането от европейските фондове да е насочено директно към журналисти и медиите, а не както сега правителствата да са посредник. Така ще се преодолее моделът, при който държавата се превръща в основен рекламодател и спонсорира с европейски пари близки до нея медии.

Медиите настояват и ЕП и ЕК да ги подкрепят в борбата им за авторско право с интернет гиганти като „Фейсбук“ и Гугъл“, които в момента взимат близо 90% от приходите от реклама в интернет, а използват съдържание, създавано от журналистите. „Ние инвестираме в съдържание, те прибират печалбата“, обобщи Марк Декан от „Рингиер Аксел Шпрингер“.

СНИМКА: БГНЕС, ЛЮБОМИР СПИРОВ
Ситуацията в цяла Източна и Централна Европа е сложна, с нов климат в отношенията медии – политика. Тревожно е, че политиците разделят обществата, разчитайки на ниските си страсти и инстинкти. Правителствата упражняват непряк контрол върху медиите чрез бюджетите за реклама, като така налагат своя дневен ред, коментира изпълнителният директор на „Аксел Шпрингер“ Марк Декан (вляво на снимката).

Убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му предизвика масови протести в Словакия и доведе до падането на правителството. За журналистите обаче нищо не се промени – те продължават да работят под непрекъснат натиск.