Задържането под стража не би трябвало да е инквизиция за подсъдим. Но в момента се случва точно това
Седем месеца. Толкова време стоят в ареста бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Задържани са въпреки тежките си заболявания и въпреки очевидната липса на смисъл. Продължаващият им арест обслужва единствено имиджовия проблем на прокуратурата – не може най-показното и шумно дело от последната година да завърши кротко с един домашен арест. Не може прощъпалникът на КПКОНПИ да се разхожда на свобода. А и някой трябва да служи за назидание, за да няма и други желаещи да се опълчат на политическата класа или пък на прокуратурата. Затова се натиска по всички линии – обвиняемите не са достатъчно болни (!), може да повлияят на свидетели, обвинени са в тежко престъпление…
В същото време
се демонстрира брутален двоен стандарт
– обвиненият като посредник Петко Дюлгеров беше пуснат да си отиде у дома. До последния момент прокуратурата нямаше никакво желание да обжалва освобождаването му. Накрая все пак го направи, и то само защото в обществото се разшумя. Но Дюлгеров така или иначе все още си е у дома. А само срещу него има свидетелски показания, че е искал подкуп. За Иванчева и Петрова въпреки всички старания на разследващите органи такива доказателства няма. Това не пречи инструкцията там да е да се мачка.
За прокуратурата формално всичко е наред – двете са обвинени в тежко престъпление, за което се предвиждат до 30 години затвор. Според закона могат да бъдат държани в ареста даже до година и половина. Проблемът обаче никога не е бил във формалностите, а в начина на прилагането им. На кой точно свидетел ще повлияят тези две смачкани жени, пиещи антидепресанти и плачещи почти на всяко заседание? В закона има достатъчно възможности те да бъдат изолирани, за да не пречат. Още повече че самият съдия Иво Хинов, който гледа делото им, прецени, че може да ги освободи, защото е разпитал всички свидетели и служители на общината, т.е.
вече няма върху кого и за какво да се влияе
Те могат да са под домашен арест, може да им се наложи забрана за напускане на страната, могат да бъдат следени изкъсо. Те са толкова медийни, че ако си покажат носа на улицата, само от социалните мрежи прокуратурата ще разбере какво правят. И веднага може да поиска връщането им в ареста. Не дай Боже пък някой свидетел да каже, че е бил заплашван или натискан.
Но всичко това няма значение. Важна е показността. Това разследване започна и ще завърши по същия начин. Първо, Иванчева и Петрова бяха държани часове наред пред камерите с белезници, после научихме и най-съкровените им тайни. Присъстващите на делото срещу Иванчева и Петрова със сигурност са запознати повече с техния здравен статус, отколкото със собствения си. Научихме всичко за болестта и диетата на едната, микроаденома и провалените опити за инвитро на другата. Водят ги дори до болницата с пранги…
Съвсем друго е отношението към други известни обвиняеми. Евелин Банев-Брендо например е на свобода и никой не може да го открие. Осъден е окончателно за пране на пари, има и друга присъда – в чужбина.
Търси ли го някой изобщо?
И да беше само той. През годините е имало случай дори обвинен в двойно убийство да е на свобода. И после избяга. Него също никой не може да го намери. Едни от малкото, които бяха държани в ареста по време на цялото им дело, са групата на Наглите.
На почти всяко дело за мярка за неотклонение може да се чуе, че задържането в ареста или вкъщи не би трябвало да е наказание. Идеята е да се гарантира, че пред разследването няма да има пречки. В случая обаче арестът се превръща точно в наказание, в инквизиция. Комичното в случая с Иванчева и Петрова е, че прокурорите са поискали не само арестът да бъде удължен, но и на двете да се наложи забрана за напускане на страната. Което пък даде повод на адвокатите им да иронизират как се очаква двете да стигнат до чужбина, след като са затворени. Защо разследващите искат такава забрана, все още не е ясно. Може би просто
изпробват целия НПК върху двете набелязани
В цялата история не бива да се подминават и решенията на съда, с които бе отказано освобождаване на двете. Първият път, когато съдия Хинов пусна двете под домашен арест, решението трябваше да влезе в сила след няколко дни, когато бъдат разпитани всички общински служители. Дюлгеров обаче бе пуснат веднага. Прокуратурата „пропусна“ да обжалва неговото освобождаване, но се задейства светкавично за това на двете жени. След това Апелативният съд реши, че Иванчева и Петрова изобщо не бива да излизат на свобода, защото при ареста си не се подчинявали на полицията и се опитвали да се поставят над закона. А оттогава минаха седем месеца. И никой не попречи на прокуратурата, тя събра всичко необходимо. Но съдът извади аргументи от април, за да държи Иванчева и Петрова в ареста през ноември. След това съдия Хинов ги освободи отново, но Апелативният съд спря решението му с аргумента, че не разполагали с всички материали, за да преценят здравословното им състояние. И отново ги върнаха в ареста.
Кому е нужно всичко това? Едва ли така някой ще бъде убеден колко безкомпромисни са институциите към корупцията. Напротив – колкото повече мачкат тези две жени, толкова повече се появява увереността, че облечените с власт лица го правят просто защото могат. Иванчева и Петрова може още да не са осъдени, но вече са наказани! И то не веднъж!
