“Повече от десетилетие след присъединяването на България към Европейския съюз, тя има най-ниския БВП на глава от населението в блока. Почти всеки четвърти българин живее в бедност, а изтичането на мозъци е накарало населението да намалява по-бързо, от която и да е страна на планетата. Ако изпитващият сега трудности премиер Бойко Борисов, който 10 години бе хванал в желязна хватка властта, не може да убеди чуждестранните фирми да се върнат – рискува да остави наследство от икономическа и политическа разруха след себе си.”
В публикацията се разглеждат събитията от последните месеци – енергийният сектор и ЧЕЗ, АЕЦ “Белене”, уволнените министри, катастрофата край Своге, фалитът на “Олимпик” и измамените 200 000 българи, на които се наложи отново да закупуват задължителна застраховка “Гражданска отговорност, сривът на Търговския регистър…
Акцентът на коментарния анализ на американското издание е поставен върху високото ниво на корупция в България, което се е запазило след разпадането на Съветския съюз преди 30 години, както и ненадеждната съдебна система.
С това бива обяснен и сривът на преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ към страната, отливът на инвеститори и несигурната бизнес среда, която отблъсква хората с пари и идеи.
“В един месец 200 000 българи внезапно останха без задължителната си автомобилна застраховка, след като кипърското дружество “Олимпик” се срина, сайтът на Търговския регистър в продължение на дни бе в режим “Офлайн”, а смъртоносна автомобилна катастрофа придизвика уволнението на трима министри. На фона на призивите за предсрочни избори, премиерът на България Бойко Борисов не можеше да си позволи по-лоши новини от тези. И все пак, краят на август донесе още по-обезпокоителни вести, чиито последици можеха да затъмнят всички кризи, с които се занимава правителството: отливът на преки чуждестранни инвестиции”, пише Diplomatic Courier.
Инвестициите на чуждестранни компании в България са спаднали 10 пъти през последното десетилетие, отбелязва чуждестранната авторитетна медия, като са достигнали 1,13 млрд. долара. Като дял от БВП, процентно погледнато, от 28%, през 2018 г. те вече оформят само 2% от приходите, които влизат в държавата. “Българските индустриалци коментираха, че сега получават повече пари от преводи на българи, живеещи в чужбина, отколкото от чуждестранни компании, които правят бизнес в страната”.
Ето какво още пише още в статията си за България The Diplomatic Courier под заглавието “Тъй като чуждестранните фирми бягат, България трябва да ограничи проблема с корупцията” (27 септември 2018 г.):
Живот без ПЧИ?
Правителството просто не може да си позволи да изчезнат ПЧИ. Повече от десетилетие след присъединяването на България към Европейския съюз, тя има най-ниския БВП на глава от населението в Блока. Почти всеки четвърти българин живее в бедност, а с изтичането на мозъци населението намалява по-бързо, от която и да е страна на планетата. Ако изпитващият сега трудности премиер Бойко Борисов, който 10 години бе хванал в желязна хватка властта, не може да убеди чуждестранните фирми да се върнат – рискува да остави наследство от икономическа и политическа разруха след себе си.
Основната причина, поради която чуждестранните инвеститори се страхуват да стъпят в България, е културата на корупция, която се е запазила след разпадането на Съветската империя преди 30 години. Разпадането на СССР остави вакуум в България, изпълнен със силно натоварване от бивши съветски тайни агенти и криминални “дебели вратове”. Влизането на България в Европейския съюз трябваше да изкорени този проблем, но вместо това, изглежда, нещата се влошиха. ПЧИ започнаха да намаляват през 2007 г. – още същата година, когато България се присъедини към ЕС.
ЕС е инвестирал 80 милиарда евро, за да помогне на България да изпълни редица показатели, свързани с корупцията и злоупотребите, но кампанията се оказа безплодна. В доклад от ноември миналата година ЕС призна, че нито един от критериите не е изпълнен. Механизмът за сътрудничество и проверка – предполагаема временна мярка, наложена в началото на членството на България в ЕС, за да се намали прозрачният дефицит с останалата част от блока – остава в сила.
Вместо това изглежда, че Борисов и неговият режим са основният проблем. Премиерът е обвинен, че поддържа връзки със стария съветски елит и отказва да разследва престъпниците. Критиците му дори твърдят, че България на Борисов представлява “автокрация, в която публичните ресурси и институции се използват, за да обслужват личните интереси на управляващите”, а тези, които не се поддават на тази “култура”, са преследвани и с повдигнати обвинения. Под покровителството на Бойко Борисов, България е извоювала репутацията си най-корумпираната страна в Европа, като приблизително 22% от нейния БВП всяка година изчезва.
Освен системата “кръг от стари приятели и познати”, чрез която българското правителство предоставя благоприятни условия на определени фирми в замяна на рушвети, чуждестранните компании трябва да се борят и с двустепенна система, което означава, че западните компании са изправени пред произволни и неоправдани пречки.
България отдавна е смятана за “енергиен център на Балканите”, а сега се бори за благоприятни отношения с инвеститорите в енергийния сектор. Когато отвори своя пазар за западния капитал и бяха приватизирани електроразпределителните дружества, наблюдателите тълкуваха това като готовност за намаляване на руското влияние в енергийния сектор.
Две десетилетия по-късно енергийният сектор в България силно зависим от Русия, като това същевременно затруднява живота на западните инвеститори: и трите електроразпределителни дружества трябваше да инициират арбитражни производства срещу България, а страната настоява да прекрати споразуменията си за енергийна покупка с чуждестранни енергийни компании AES и Contour Global, които генерират около една пета от електроенергията на България, докато се опитва да съживи спорната АЕЦ “Белене”, която използва руска технология.
Чешкото решение на ЧЕЗ да продаде българския си бизнес на напълно неизвестна местна компания е ясен знак, че големите международни енергийни играчи вече нямат доверие в България като инвестиционна дестинация. България оправдава енергийната си политика, като твърди, че трябва да либерализира своя пазар, но подкопава този аргумент, като не иска да спре монополната власт на “Лукойл”. Борисов се надява руското предприятие ще възстанови връзките му с Кремъл, каквато е ключовата цел на неговото управление. И все пак тя вече е отблъснала редица западни енергийни компании.
Изборът на Правителството
Дори България да осигури на своите чуждестранни инвеститори равни условия, много от тях ще бъдат разтревожени от извънредно ненадеждната съдебна система в страната. Правната система е затрупана от многобройни проблеми – от прекомерната централизация на прокуратурата до зависимостта на съдебната власт, която позволява на магистратите да не се страхуват от налагането на санкции. Търговските камари в България отдавна призоваха правителството за реформи, но досега молбите са нечути. Неотдавнашно проучване на Евробарометър установи, че българите имат най-малко положително мнение за тяхната съдебна система от всяка страна в ЕС.
Като се имат предвид пробойните в съдебната система, едва ли е изненадващо, че случаите на корупция не стигат до съда. Според статистиката, цитирана от Центъра за изследване на демокрацията, в България са приключени само 72 съдебни дела през 2015 г., въпреки че се смята, че повече от 1,3 милиона души са участвали в корупционна сделка. Освен това българската съдебна система не гарантира защитата на частна собственост. Затруднените чуждестранни фирми отдавна уреждат българските си спорове в Лондон, а не на местно равнище. А сега изглежда, че решиха да се отърват от проблема като директно напуснат българския пазар.
Борисов арогантно попитал своите критици по-рано тази година: “Ако има толкова много корупция, защо хората продължават да ни избират?” Сега обаче изглежда, че не е по силите му да спре огромния отлив на чуждестранните фирми и лятото му на срама е на път да се превърне в годината на големия му позор.
