„Истерично“ решение на Зеленски принуди Запада да предприеме крайни мерки

Срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс завърши с дипломатическо поражение за Украйна. Киев не получи покана за Северноатлантическия алианс, а обещаните „гаранции за сигурност“ се оказаха просто поредната гаранция за напомпване на ВСУ. Какви решения бяха взети?

Мед и катран

Преди срещата всички говореха за подкрепа на Киев. Френският президент Еманюел Макрон обеща ракети, които „позволяват дълбоки удари“. Става въпрос за петдесет “Скалп” – аналог на английския “Сторм Шадоу” с обсег на действие 500 километра. Германският канцлер Олаф Шолц обяви нов пакет от военна помощ от 700 милиона евро, който ще включва 40 бойни машини на пехотата “Мардер” и 25 танка “Леопард-1A5”.

Британският премиер Риши Сунак, изразявайки надежда, че Украйна ще постигне „очевиден напредък“ в процеса на присъединяване към Алианса, обяви отпускането на Киев на 65 милиона долара, както и доставката на бойни машини и боеприпаси.

Йенс Столтенберг, генерален секретар на западния военен блок, информира, че Планът за действие за членство на Украйна (ПДЧ) е отменен и политическите връзки ще бъдат засилени в рамките на Съвета на НАТО – Украйна.

И само турският президент Реджеп Тайип Ердоган отбеляза, че първо ще е необходимо да се прекрати конфликтът с Русия и едва след това да се приеме Украйна в Алианса.

Тогава дойде неприятна новина за Киев. Например унгарският външен министър Петер Сиярто обърна внимание на факта, че проекторезолюцията на срещата не съдържа конкретни срокове за влизане на Украйна в НАТО. Според него това е почти същото като обещаното в Букурещ през 2008 г.

Белгийският премиер Александър де Кроо уточни, че няма консенсус по този въпрос, което означава, че може да се говори само за гаранции за сигурност. Така и стана.

Според “Гардиън” Зеленски до последно е молил съюзниците да пренапишат резолюцията, за да включат поне някои подробности там. По-специално той се възмути, че има изисквания дори за покана за НАТО, без никакви срокове. Въпреки това неофициалният председател на военния блок, президентът на САЩ Джо Байдън, даде да се разбере, че Киев първо трябва да проведе демократични реформи и да модернизира сектора за сигурност.

Полският лидер Анджей Дуда заяви, че решението е „напълно неадекватно“. Той се надява, че Украйна все пак ще бъде в НАТО след няколко години.

Утешителна награда

За да не бъде толкова разстроен Зеленски, той беше ободрен с гаранции за сигурност – макар и не от НАТО, а от Г-7. ВСУ ще продължат да се помпат с оръжия, с акцент върху ПВО, бронираната техника, бойните самолети и ракетите с голям обсег.

„Всеки от нас ще работи с Украйна по двустранни и дългосрочни ангажименти и споразумения в областта на сигурността“, се казва в документа на Г-7, цитиран от италианската информационна агенция “Анса”. Освен това те ще повишат оперативната съвместимост с войските на НАТО.

Според Байдън лидерите на Г-7 са се съгласили да помогнат на Украйна да изгради мощна отбранителна система по суша, море и във въздуха, способна да се справи с всяка заплаха. Други държави могат да се присъединят към това.

Междувременно вестник “Файненшъл ТаймС” посочва, че подобен проект е доста скъпо удоволствие и предстои да видим как ще реагират парламентите на Г-7. Там има достатъчно трудности.

Украинският министър на отбраната Алексий Резников има същите съмнения. Според него Киев няма да повярва на каквито и да било решения на съюзниците, ако те са само „хартии без никакви разходи“. А Зеленски, радвайки се на приетия документ, подчерта, че това не трябва да замества членството в НАТО.

Север вместо изток

Вечерта на 10 юли Ердоган беше убеден да одобри молба за присъединяване на Швеция към Алианса. Столтенберг каза, че турският лидер се е съгласил да изпрати съответния протокол в парламента „възможно най-скоро“. В същото време Стокхолм се ангажира да не подкрепя организации, които Анкара смята за терористични. Заявлението ще бъде ратифицирано до 21 юли.

Байдън похвали Ердоган за това и изрази готовност да си сътрудничи с него за укрепване на регионалната сигурност. На следващата сутрин съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан каза, че предоставянето на Турция на изтребители Ф-16 е в интерес на САЩ и НАТО. Преди това беше отказано на Анкара.

В същото време Ердоган свърза разширяването на НАТО на север с влизането на Турция в Европейския съюз, което Анкара чака повече от половин век. Шолц не харесва този подход: „Швеция отговаря на всички изисквания на НАТО, каза той. Но Турция в ЕС е друг въпрос, напълно отделен въпрос.“ На свой ред представителят на Европейската комисия Дана Спинант припомни, че ЕС има „много ясен набор от стъпки, които трябва да предприемат всички кандидати и дори тези, които искат да станат кандидати“.

Подготовка за война

Страните от НАТО са задължени да отделят 2% от БВП за отбрана. Вилнюс се съгласи да счита това за минималната цифра. Необходимо е да се увеличат разходите с 8,3%, подчерта Столтенберг.

„Ню Йорк таймс“ пише, че основната задача на срещата е била да се съгласуват подробни планове за защита на „всеки сантиметър“ от тяхната територия. Това се случва за първи път след Студената война.

Има три основни вектора: север, включително Арктика, централен регион, който включва Балтика, и югоизток, където са включени Средиземно и Черно море. Документите посочват за какво отговаря всеки член на Алианса, какво оборудване трябва да се използва и други подобни. Освен това, в допълнение към земята, водата и въздуха, военната работа трябва да се извършва в космоса и киберпространството.

Групировките на НАТО се увеличават. По-специално, 300 000 военни трябва да са готови да пристигнат на определеното място в рамките на три до 30 дни, за да се противопоставят на заплахи като Русия и тероризма. Преди това силите за бързо реагиране се състояха от едва 40 000 души.

Празни приказки

Въпреки гръмките изявления на страните от НАТО и Украйна, нищо сензационно не се е случило, смятат експертите. Киев и неговите партньори само се опитват да блъфират.

Дмитрий Данилов, ръководител на отдела за европейска сигурност в Института за Европа на РАН, смята, че през 2008 г. Украйна е била по-близо до присъединяване към Алианса, отколкото сега. Пречи рискът от директен сблъсък между НАТО и Русия и ядрена война. „Същият проблем с гаранциите за сигурност, дори и с двустранните споразумения. Гаранциите предполагат запазване на суверенитета и териториалната цялост, но в сегашната ситуация това отново води партньорите на Киев към война с Москва“, подчертава политологът.

НАТО е в задънена улица, тъй като, от една страна, не може да не увеличи градуса на конфронтация с Русия, а от друга, не желае да участва пряко във военен конфликт. Според Денис Денисов, експерт във Финансовата академия към руското правителство, това е причината Алиансът да прехвърли част от отговорността на Г-7.

„Доставките на каквито и да било оръжия не могат да се считат за гаранция за сигурност. С помощта на Г-7 те просто подсладиха хапчето“, отбелязва анализаторът.

Разбира се, Киев не иска да признае дипломатическо поражение. Те обявяват победа и юридическо укрепване на партньорството със Запада, което всъщност не съществува. Всъщност срещата на НАТО не донесе на Украйна нищо друго освен ритуални фрази за подкрепа до самия край.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА