Connect with us

СВЯТ

The American Conservative: Дори Дълбоката държава не вярва вече в победата на Украйна

Докато украинците страдат през втората си зима във война, администрацията на Байдън очевидно е изоставила мислите за победа и Украйна цяла и свободна. Вместо това Вашингтон смята, че двете страни трябва да преговарят.

Politico съобщава:

Администрацията на Байдън и европейски служители тихо изместват фокуса си от подкрепата за целта на Украйна за пълна победа над Русия към подобряване на нейната позиция в евентуални преговори за прекратяване на войната, според служител на администрацията на Байдън и европейски дипломат, базиран във Вашингтон. Такива преговори вероятно биха означавали отказ от части от Украйна на Русия.

Това е плод на близо две години война.

През февруари 2022 г. САЩ отказаха да преговарят с Русия относно обещанието на НАТО да въведе Украйна. Вашингтон настоя, че обещанието остава ненарушено, докато трансатлантическият алианс приближава Киев все повече във военно отношение.

Оставянето на Украйна териториално цяла, но политически необвързана, беше твърде висока цена за мир според мнението на администрацията на Байдън. Така че САЩ започнаха скъпа и все по-горчива прокси война срещу Русия с пълна победа като цел.

Изминаха почти две години. Украйна е опустошена. Територията е загубена. Градовете са бомбардирани. Милиони хора са разселени. Много украинци избягаха в чужбина.

Силно рекламираното на Запад вундервафе не успя да постигне победа. Украинската армия претърпя огромни, макар и официално непризнати загуби.

След като потокът от доброволци намаля, Киев възроди древната британска практика за впечатляване, изтръгвайки млади и стари мъже от улиците за военна служба.

Разногласия изпълват Киев с политически и военни служители, които се държат един на друг. За някои от собствените му помощници настояването на президента Володимир Зеленски за победа се превърна от героично в заблуда.

Общественото желание за прекратяване на войната нараства, тъй като „много украинци са уморени и уморени от войната. Един украински военен източник призна, че обикновените украинци говорят за примирие, но има въпроси около това каква ще бъде цената на примирието. Ентусиазмът на съюзниците за наливане на повече пари и оръжия в украинска черна дупка избледнява.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Толкова за постигането на победа. Възстановяване на Донбас и Крим. Унищожаване на Москва. Сваляне на Путин. Разбиване на Русия. По-скоро целта на съюзниците сега е да подготвят Киев за преговори. Отново от Politico:

„Това беше нашата теория за случая през цялото време – единственият начин тази война да приключи в крайна сметка е чрез преговори“, каза служителят, говорител на Белия дом, който получи анонимност, тъй като не е упълномощен да говори в протокола.

„Искаме Украйна да има възможно най-силната ръка, когато това се случи“, добави той.

Сега ни казват! Преди войната Украйна вероятно е можела да запази територията си, като се съгласи на неутралитет – без да понесе десетки или стотици хиляди жертви, да претърпи унищожаване на много градове и малки градове, да деформира земята си с мини, укрепления и гробове и да се изправи пред безкрайни битки.

Съюзниците биха поддържали невоенни връзки с украинския народ, като същевременно спестяват стотици милиарди долари и запазват военните си арсенали.

Западът не би тласнал Путин и други руски националисти на изток в по-здрава прегръдка с Китай. И целият свят щеше да бъде пощаден от тежките икономически сътресения, причинени както от бойни действия, така и от икономически санкции.

Дори след инвазията Москва и Киев очевидно бяха близо до друг компромис, с акцент върху съгласието на Украйна да остане извън НАТО. И все пак съюзническите правителства очевидно разубедиха правителството на Зеленски да продължи напред, създавайки още една пропусната възможност, която щеше да остави украинците много по-добре от днес.

Сега преговорите ще бъдат много по-трудни. Горчивината е метастазирала, правейки всяко споразумение по-трудно постижимо. Ужасяващите човешки и икономически загуби накараха двете страни да поискат повече отстъпки като компенсация.

Нито една страна е склонна да се довери на другата. Украинците презират всякакви преговори с Москва, но тя има причина да се съмнява в Украйна и съюзниците, които сега признават, че споразумението от Минск от 2014 г. е било измама, предназначена да даде на Киев глътка въздух, за да укрепи военните си сили. Какви гаранции ще поиска сега Русия, за да избере мира?

Единственото възможно заключение е, че повечето западни политици са глупаци. Рядко се е случвало толкова много американски и европейски служители да грешат толкова зрелищно и на такава ужасна цена за всички.

Много, ако не и повечето, все още отказват да признаят очевидното. Твърдейки, че светът, какъвто го познаваме, може да свърши, ако Москва триумфира, те продължават публично да настояват за по-голям ангажимент и помощ за Украйна.

Разбира се, признаването на чистия идиотизъм на съюзническата политика не оправдава нахлуването на правителството на Путин в Украйна. Това беше криминално деяние с ужасяващи последици. Атаката обаче не е била „непровокирана“, както обикновено се твърди.

Съюзниците безразсъдно пренебрегнаха интересите на Москва в сигурността, които често бяха изразявани пред съюзнически служители.

Например Фиона Хил, напоследък в екипа на Съвета за национална сигурност на президента Доналд Тръмп, беше брифинг на националното разузнаване и през 2008 г. нейният екип предупреди президента Джордж У. Буш, „че г-н Путин ще гледа на стъпките за приближаване на Украйна и Грузия към НАТО като на провокативен ход, който вероятно ще предизвика превантивни руски военни действия.

Приблизително по същото време Уилям Бърнс, тогавашен американски посланик в Русия (и понастоящем директор на ЦРУ), докладва във Вашингтон:

„Също толкова трудно е да се преувеличат стратегическите последици от едно преждевременно предложение [План за действие за членство], особено за Украйна“.

„Влизането на Украйна в НАТО е най-ярката от всички червени линии за руския елит (не само за Путин). В моите повече от две години и половина разговори с ключови руски играчи, от скрити лица в тъмните кътчета на Кремъл до най-острите либерални критици на Путин, все още не съм намерил някой, който да гледа на Украйна в НАТО като нещо различно от директен предизвикателство за руските интереси“, добави той.

„На този етап предложението за MAP би се разглеждало не като техническа стъпка по дългия път към членство, а като хвърляне на стратегическата ръкавица. Днешна Русия ще отговори“, категоричен е Бърнс.

„Руско-украинските отношения ще изпаднат в дълбоко замразяване, като Москва вероятно ще обмисли икономически мерки, вариращи от незабавно увеличение на цените на газа до нивата на световния пазар, до ограничаване на украинските работници, идващи в Русия“, прогнозира той.

„Това ще създаде плодородна почва за руска намеса в Крим и Източна Украйна. Ще има много тупане в гърдите относно препозиционирането на военни активи по-близо до украинската граница и заплахите от ядрено пренасочване. Съветът НАТО-Русия ще премине на животоподдържащ режим или ще изтече напълно“, казва тогава той.

Предизвикателството сега е как да се възстановим от ужасната грешка на съюзниците и да възстановим поне част от очакваните загуби от поражението.

За съжаление, очевидните проблеми на Киев може да са подхранвали чувството на триумфализъм в Москва. Ако руското правителство надцени шансовете си, войната може да продължи, тъй като и двете страни отхвърлят компромиса, необходим за прекратяване на конфликта.

Въпреки че Москва има предимство, във войната няма сигурност. Продължаването на битката ще изтощи нейната армия и икономика.

Въпреки че Русия устоя на бурята от санкции, съюзническите технологични ограничения вероятно ще притъпят нейните бъдещи военни разработки. Москва също ще остане второстепенният партньор на Китай, за вероятно неудобство на Москва.

Какво трябва да направи Вашингтон?

Първо, САЩ и Европа трябва да проведат сериозни дискусии относно бъдещата сигурност на последната: как да се адаптират към неутрална Украйна, да се свържат с Русия и да прехвърлят отговорността за отбраната върху европейските нации.

Съвършеното не бива да става враг на доброто. Не трябва да има нито една от триумфалните илюзии, които доминират в дискурса за войната.

Второ, съюзниците трябва да разговарят с Киев. Целта не би била да се наложи политика, а да се гарантира, че украинците разбират какво са готови да подкрепят САЩ и Европа.

Ако Украйна не иска да се бие сама, тя трябва да се подготви да приеме болезнените компромиси, необходими за запазване на своя суверенитет и жизнеспособност. Отказът да направи това би рискувал бъдещето на Киев.

Трето, Вашингтон и Брюксел трябва да поставят всичко на масата с Русия. Икономическите санкции, замразените активи, енергийните тръбопроводи и бъдещото сътрудничество трябва да се използват като потенциални стимули за насърчаване на споразумение с Украйна.

Такъв процес несъмнено би бил болезнен и несигурен. Неуспешните съюзници обаче нямат друг избор. Те може да успеят да продължат войната, но това би означавало само повече смърт и разрушение с малка надежда за победа. Приятелите на Киев не са негови приятели, ако решат да се бият с Русия до последния украинец в името на „помощта“ на Украйна.

Въпреки че администрацията все още не е признала публично реалността на бойното поле, фактите излизат наяве. Населението на Америка и Европа става все по-скептично относно продължаването на помощта.

Все повече политици също споделят това мнение. Например, преди скорошното посещение на Зеленски, сенатор Дж. Д. Ванс (републиканец-Охайо) изрази мнение, че Украйна вероятно ще трябва да преговаря и да загуби територия. Приемането на реалността, добави той, би било в „най-добрия интерес на Америка“.

И така, Вашингтон реши, че Киев трябва да преговаря и да загуби територия, за да прекрати войната с Русия. Жалко, че политиците на САЩ не помислиха за тази възможност преди две години, когато отхвърлиха дипломацията с Москва.

Американските лица, вземащи решения, не са в състояние да управляват външната политика на нация с пощенски марки като Монако, да не говорим за суперсила като САЩ.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?



ПОСЛЕДНИ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимка на нашият месинджър и ще бъде публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Списание Зора

195776