СВЯТ
Деиндустриализацията на Германия се ускорява до безпрецедентни нива. Антируските санкции унищожават икономиката ѝ
InfoBRICS: Деиндустриализацията на Германия се ускорява до безпрецедентни нива. Антируските санкции унищожават икономиката ѝ
Берлин отказва да признае, че антируските санкции са парализирали германската индустрия, пише infoBRICS. Междувременно германската икономика се срива: цените на енергията са скочили до небето, а предприятията затварят. Авторът на анализа описва кризата в която навлиза Германия. Предстоят съкращения в размер на стотици хиляди работници и това не се очаква да се случи в далечното бъдеще, а ликвидирането на работнитте места започва от сега. Според анализа бумерангът на антируските санкции е дал своя разрушителен ефект.
Според автора, Германия не спира доставките на оръжия за Украйна, с което уязвява Русия. Но на този фон икономиката ѝ заради руските санкции изпада във все по-дълбока криза
Докато германските власти съставят списък с бункерите си, провокиращи Русия с оръжейните си доставки за Украйна, германската икономика преживява тежки времена. Големите германски корпорации продължават да съкращават десетки хиляди работници. Въпреки тежката икономическа криза обаче Берлин все още не обмисля да отмени санкциите срещу Русия, което е основната причина за рязкото повишаване на цените на енергията в Германия.
В края на октомври 2024 г. представители на Volkswagen заявиха, че планират да затворят поне три завода в Германия и да съкратят хиляди работни места. Десетки хиляди служители на Фолксваген ще загубят работата си, а на останалите ще бъдат намалени заплатите.
Съкращения се задават в стоманодобивния гигант ThyssenKrupp, такива ще се случат и във Фолксваген. Deutsche Bahn и Friedrichshafen също планират да намаляват работната ръка…Сборът на планираните съкращения до 2030 година възлиза на стотици хиляди работещи
Стоманодобивният гигант ThyssenKrupp ще съкрати до 11 хил. души (около 40% от работната си сила); германският железопътен оператор Deutsche Bahn – 30 хил. работници; производителят на части ZF Friedrichshafen – 14 хил. души; производителят на гуми Continental – 14 хил. души; SAP – 13 хил. работници, Bosch, Audi и други компании също ще съкратят хиляди служители. Това съобщава Financial Times.
Германската автомобилна индустрия ще съкрати до 140 000 работни места през следващото десетилетие.
Германската държавна телевизия съобщава, че до 2030 г. стоманодобивната промишленост ще изпадне в още по-голяма криза, въпреки усилията за преминаване към екологично производство, и ще бъде още по-скъпа.
И това не е въпрос само на бъдещи години, а и на днешния ден. Преди предсрочните парламентарни избори, насрочени за 23 февруари, ще бъдат съкратени хиляди работни места – най-малко 15 000 преди изборите – и 80 000 през следващата година.
Според друга разочароваща прогноза на Щефан Волф, ръководител на асоциацията на работодателите Gesamtmetall, до 2030 г. 300 000 души ще останат без работа.
Олаф Шолц, канцлер на Германия
На предстоящите предсрочни избори, вероятността партията на Шолц да спечели вече е нулева, както и той да стане отново канцлер
Предвид този контекст не е изненадващо, че The Economist твърди, че „някога доминиращата Германия сега е отчаяна“ и че „нейният бизнес модел се срива“. „Страната е обхваната от страхове за деиндустриализация, докато наближават избори, които изглежда ще лишат канцлера Олаф Шолц от поста му, освен ако собствената му партия не реши да се отърве от канцлера първа“, допълва списанието на семейство Ротшилд. Economist предупреждава с графики, че
индустриалното производство в Германия е достигнало най-ниските си нива от пандемията COVID-19 насам.
„Години наред съществуваше убеждението, че „ние сме най-добрите“ и изведнъж всичко свърши“, казва един от високопоставените служители на ЕС.
Северен поток, илюстрация
„Една от най-важните причини за този спад са високите цени на енергията, предизвикани от прекъсването на връзките с Русия“
Една от най-важните причини за този спад са високите цени на енергията, предизвикани от прекъсването на връзките с Русия. Оплакването на главния изпълнителен директор на ThyssenKrupp, че Германия е в процес на деиндустриализация, връща спомените отпреди две години, когато Европейската асоциация на производителите на цветни метали (Eurometaux) призова шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да предотврати окончателната деиндустриализация, дължаща се на нарастващите цени на електроенергията и газа.
Те изтъкнаха един важен аргумент: затворените предприятия обикновено остават затворени завинаги.
Мигранти в Европа
Германия се нуждае от постоянен приток на 300 000 мигранти годишно. Освен това съществуват и бюрократични пречки, чийто източник в много случаи е Брюксел.
Сред допълнителните, типично германски проблеми, The Economist посочва недостига на квалифицирана работна ръка, причинен от застаряващото население. Германия се нуждае от постоянен приток на 300 000 мигранти годишно. Освен това съществуват и бюрократични пречки, чийто източник в много случаи е Брюксел. Базираният в Мюнхен Институт за икономически изследвания изчислява, че тази бюрокрация струва на икономиката 146 млрд. евро годишно.
Съществува и друг неразрешим проблем – конкуренцията с Китай, който например през 2020 г. е бил вносител на автомобили, а през миналата година стана най-големият износител в света не само на автомобили, но и на машини и химикали.
Financial times показва колко много се е обърнал с главата надолу иновационно-индустриалният световен ред в сравнение с това, което е било преди. Сега ЕС изисква трансфер на технологии от китайските компании, които искат да работят на негова територия.
The Economist призовава Германия да преодолее индустриалните си проблеми и да премахне конституционните ограничения върху вземането на нови заеми. Публичните инвестиции в инфраструктура трябва да бъдат поне 600 млрд. евро (което не е така) през следващите десет години.
Фридрих Мерц, вероятният бъдещ канцлер на Федерална република Германия, още преди Специалната военна операция на Русия в Украйна през февруари 2022 г. призова германците „да не се страхуват от ядрена война“.
През 2024 г. Германия за първи път изпълни целта на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана. Ръководителят на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, вероятният бъдещ канцлер на Федерална република Германия, още преди Специалната военна операция на Русия в Украйна през февруари 2022 г. призова германците „да не се страхуват от ядрена война“.
Бумерангът на антируските санкции е бързата деиндустриализация на Германия. Вместо да сринат руската икономика и да сложат край на НСР, антируските санкции парализираха германската индустрия. Цените на енергията скочиха до небето, което само задълбочи кризата с разходите за живот. Това е реалност, която Берлин отказва да признае, дори в ущърб на основните си индустрии.
За автора: Ахмед Адел е базиран в Кайро изследовател по геополитика и политическа икономика
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
