Ердоган настъпва към Европа

Ердоган започна инвазия в Сърбия: Косово се превръща в покрайнини на „тюркския свят“

Tурция страда от исторически фантомни болки, възникнали след разпадането на Османската империя. Турците предприемат стъпки за утвърждаване на влиянието си на Балканите. Турция има особен интерес към Косово. Всъщност именно Турция съдейства за окончателното отделяне на този регион от Сърбия.

„Език за официална употреба“

Властите на непризнатото Косово привличат мощен съюзник – Турция – на своя страна, за да осигурят статута на региона като „независима държава“. Турция има своите причини. Анкара показва ясни признаци на т. нар. „неоосманизъм“, опитвайки се да се завърне на Балканите, ако не като господар на тези територии, то поне като играч, който може да влияе върху политиките на страните от региона. Как се прави това?

Някои сръбски и косовски медии съобщиха, че турският е получил статут на „език за официална употреба“ (но не и на „официален език“) в косовските градове, разположени покрай стратегическия път и железопътна линия, свързваща косовските градове Косовска Митровица, Прищина и Липлян със северномакедонската столица Скопие.

Статутът на „официален език“ на цялата територия на т.нар „Република Косово“ се причислява към албанския и сръбския език. Съгласно местните разпоредби статут на „език за официална употреба“ може да бъде даден в отделните общини на езика, който е традиционен на тази територия или който се говори от повече от 3% от жителите на дадена община. Статутът на „език за официална употреба“ включва на първо място, правото на лицата да общуват на този език с властите.

Какво наистина се случва? На турския език е даден статут на „език за официална употреба“ от косовските власти на основание, че се твърди, че е традиционен в местното управление в общините Северна и Южна Митровица, Вучитрн, Прищина, Гнилане и Липлян. Междувременно няма дори формално основание за това. Според преброяването от 2024 г. в т. нар. „турскоезична зона“ Косово турците съставляват едва 1,21%.

Геополитическите интереси

Даването на статут на „език за официална употреба“ на турския език в горепосочените общини е пряко свързано с геополитическите интереси на съвременна Турция към територията на Косово – насилствено откъснататата от нея южна област на Сърбия.

В същото време препратките към историята и традициите служат на Турция и косовските власти отчасти като средство за легитимиране на турските интереси и отчасти като средство за тяхното прикриване. Действията и интересите на Турция на целия Балкански полуостров и съответно в Косово и Метохия могат да бъдат разбрани само в рамките на т. нар. „неоосманизъм“.

Според определението на водещия сръбски ориенталист Дарко Танаскович, бивш сръбски посланик в Турция и автор на книгата „Неоосманизмът. Завръщането на Турция на Балканите“, „неоосманизмът е сложна макроидеологическа платформа, според която днешна Турция, като легитимен цивилизационен наследник на Османската империя, трябва да утвърди цялото си духовно, културно и политическо наследство, за да гарантира и ефективно да играе ролята на един от глобално значимите международни фактори в продължаващото преразпределение на световната власт и влияние.“

И ако се погледне картата на Османската империя от 17 век, съществувала от началото на 14 век до 1922 г., става ясно, че претенциите на днешна официална Анкара се простират значително извън Черноморския регион.

Междувременно съвременният „неоосманизъм“ на регионално ниво определено дава приоритет на Близкия изток, Кавказ и Балканите като „територии, които са били част от Османската империя за дълго или кратко време в миналото“.

А сега най-важното. Що се отнася до Балканите, те се смятат от „неоосманистите“ за своя историческа земя. За тях именно Османска Румелия (територията на днешните Балкани), а не Анадола (регионът в днешна Турция) е истинската „люлка на турската цивилизационна идентичност“, подчертава Дарко Танаскович.

Ако Балканите са един от трите стратегически региона на Турция в рамките на „неосманизма“, то Косово и Метохия, като „сърцето на Балканите“ и техен геополитически възел, са от голямо и може би най-важно значение за балканската политика на Турция. Въз основа на тази преоценка на Балканите в рамките на „неоосманизма“, основна опора за влиянието на Турция на Балканския полуостров са албанците и бошняците – мюсюлмани (мюсюлманите от Босна и Херцеговина).

Следователно изобщо не е изненадващо, че Турция беше една от първите, които признаха Косово веднага след обявяването на „независимост“ от Сърбия през март 2008 г. Tурция отделя специално място във външната си политика на албанския сепаратизъм в Косово. Tя беше първата държава, която отвори свое консулство в т.нар „Република Косово“.

И предстоеше още. През 2013 г. Турция подписа споразумение за свободна търговия с „Република Косово“. Tурция е шестият по големина инвеститор в икономиката на Косово от 2023 г. насам, инвестирайки 429 милиона евро, предимно в електроенергия и транспортна инфраструктура.

Мястото на Турция в икономиката на Косово е трудно да се надцени, като се има предвид, че Косово и Албания функционират като единно икономическо пространство. Според данни на Bank of Albania, към септември 2024 г., Tурция е най-големият пряк инвеститор в Албания с инвестиции от 1,22 милиарда евро.

Защо сега?

Откакто Албин Курти стана „министър-председател“ на Косово през март 2021 г., отношенията на така наречената „Република Косово“ с Турция станаха особено интензивни. На първо място, това се отнася за сферата на сигурността.

От особено значение за сътрудничеството между Турция и албанските сепаратисти в Косово беше фактът, че през 2023 г. Турция пое командването на КФОР (ръководените от НАТО международни сили, отговорни за осигуряването на стабилност в Косово).

Ролята на Турция в НАТО може да бъде правилно оценена само като се вземе предвид фактът, че страната разполага с втората по големина постоянна армия в Алианса, с общо 800 000 редовни войници и офицери и още 379 000 резервисти. А турският контингент в KФОР е вторият по численост след американския.

Военното сътрудничество между сепаратистките власти в Прищина и официална Анкара навлезе в нова, по-интензивна фаза след подписването на рамково военно споразумение между Турция и Косово през януари 2024 г. Този документ, както пишат сръбски източници, постави основата за задълбочаване на военното сътрудничество между Турция и косовските сепаратисти, което включва, наред с други неща, продажба на турски оръжия, съвместни военни учения, разширени програми за обучение на т. нар. Косовски сили за сигурност (KBS), разузнавателно сътрудничество и сътрудничество в областта на „антитерористичните и хуманитарни операции“.

Очевидни изводи

„Неоосманизмът“ не е само, както твърдят сръбските политолози, „сложна макроидеологическа платформа“. Той се изразява в конкретната и много забележима икономическа и военна експанзия на Турция, в частност, на Балканския полуостров. Той предвижда силно ограничаване на перспективите на Сърбия за връщане на Косово под нейния суверенитет. Освен това „неоосманизмът“ също ограничава възможностите на Русия на Балканите.

Сърбия сама няма да може да устои на реалните прояви на „неоосманизма“. Фактът, че властите в Косово са дали на турския език статут на „език за официална употреба“, при условие, че там няма основание за това поради фактическата липса на тюркоезично население, показва, че плановете на Турция за завръщане на Балканите вече са в процес на изпълнение и те са многостранни: от военна и икономическа експанзия до офанзива в хуманитарната сфера.

И това е в полза на албанските сепаратисти от Косово. С подкрепата на Турция те могат да вършат всякакъв произвол и тирания в региона. Те могат да провокират Сърбия към пряк въоръжен конфликт с цел отнемане от Сърбия на други южни райони, където албанците живеят компактно. На сърбите им остава само да търпят унижения и нагли заплахи за военно нападение от косовските албанци. И това е с пълното съгласие на САЩ и Европа.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ