НОВИНИ
Това е бунт. Германия отказа да плаща на САЩ ежегодния си данък от 73 млрд. долара
Американската външнополитическа традиция леко напомня на външнополитическата традиция на Високата порта по време на разцвета ѝ. В смисъл, че всяко посещение на лидер на васална държава се възприема като нищо повече от повод за публична демонстрация на готовността му да служи на великия султан или в съвременните условия, да изпълнява исканията на президента на САЩ.
При това посетителят е задължен още и широко да се усмихва и максимално емоционално да говори колко е щастлив, че са му дали да целуне чехъла на султана. Или изразявайки се на съвременен език „да почувства лидерството на САЩ и лично да се вдъхнови на енергията на американския президент“. Всяка друга конфигурация просто не може да се побере в главата на вашингтонската политическа система и затова в настоящата епоха на повяхване на американската хегемония идеални посетители на Белия дом са президентът на Украйна и на Балтийските републики. Всички останали световни лидери, които пристигат във Вашингтон, включително лидерите на ЕС и дори на някои африкански президенти, се водят от гледна точка на американската президентска традиция като нагли парвенюта, които не стоят мирно в редицата, ласкаят без огън и възторг и което е най-важното не бързат да изпълняват пожеланията на ръководителите на американската империя.
Преговорите между Доналд Тръмп и Ангела Меркел, може да се каже, минаха под лозунга „не давай нищичко на Тръмп“ и това може лесно да се забележи в разочарования тон на американските медии.
Ако на нещата се гледа прагматично, то Тръмп и трябваше да получи от Меркел някои отстъпки. На първо място, той се нуждаеше от съгласието на германския канцлер най-малко да върне санкциите (а най-много съгласие за война) срещу Иран, защото за настоящата администрация ликвидацията на „иранската сделка“ и следващата война с Иран е основен елемент от външнополитическата програма. На второ място, Тръмп трябваше да „изкопчи“ от Меркел нещо по въпроса за повишаването на финансовите вноски на Германия в бюджета на НАТО. Според Белия дом, Германия трябва да плаща ежегодно два процента от БВП в бюджета на Алианса (тоест да поръчва от американския военнопромишлен комплекс). Както се изрази поетично по този повод Тръмп, „НАТО е великолепно нещо, но НАТО помага на Европа повече от нас, защо тогава ние плащаме по-голямата част от разходите?“ На трето място САЩ трябваше да постигнат капитулацията на европейските лидери и особено на Меркел по въпроса за тарифните войни между САЩ и ЕС, а в най-лошия случай да получи от Европейския съюз съдействие в търговската война с Китай, която Тръмп неотдавна започна.
Президентът не може да се похвали с нищо по отношение на резултативност. По всички три точки Меркел поднесе вежлив отказ на Вашингтон. Съдейки се по пресконференцията след преговорите тя не е имала избор: изпълняването на тези искания е абсолютно невъзможно по вътрешнополитически причини. Преди пет години щеше да е трудно да си представиш подобна ситуация, но сега това вече е обективна реалност, към съществуването на която не могат да привикнат нито американските експерти, нито значителна част от руските и европейските медии, които и досега смятат ЕС за нещо като „голямо Пуерто Рико“. Тоест неинкорпорирана територия на САЩ, която на практика се управлява от Вашингтон, но няма право да влияе върху американската политика. Освен това официалният дискурс на Вашингтон по повод ЕС вече се е променил радикално и според самия Тръмп се оказва, че ЕС „е създаден за това да се възползва изгодно от САЩ“, макар и преди това в официалния западен наратив ЕС да се описваше изключително с термините „идеал на свободата“, „защитник на демокрацията“ и се говореше за „общоевропейска съдба и ценности“.
На искането на Тръмп да подкрепи разрива на Иранската ядрена сделка Меркел отговор със зле завоалиран отказ, заявявайки, че тя одобрява допълнителните мерки по ограничаването на иранската ядрена програма, но „ядрената сделка“ е една от „тухлите“, с които трябва да се изградят отношенията с Иран. Очевидно е,ч е тази позиция радикално противоречи на възгледите на Тръмп, за когото основен проблем в отношенията с Иран е същата тази сделка, която той възнамерява да провали още на 12 май. Освен това нежеланието на Германия да излезе от споразумението означава и , че Германия е против въвеждането на нови антиирански санкции, защото те противоречат на задълженията, които подписалите договора са поели върху себе си.
Обсъждането на въпроса за финансирането на американския военно-промишлен комплекс от германския бюджет премина още по-зле. Тръмп иска повишаване на разходите до равнище два процента от БВП на Германия. В превод на езика на живите пари може да се каже, че американската страна иска, веднъж и завинаги Германия да купува американско оръжие и да влага в НАТО около 73 милиарда долара ежегодно (номиналният БВП на Германия за 2017 г. по данни на МВФ е 3684 милиарда долара).
Проблемът е в това, че Меркел вече има подписано коалиционно споразумение, в което не е предвидено нищо подобно и няма никакви шансове за промяната му, дори и ако това е искано от Вашингтон. Допълнителният проблем е това, че Германия под носа на Вашингтон вече е организирала нещо като „паралелно европейско НАТО“ без САЩ и Великобритания и за финансирането на този германски военен проблем са необходими пари, които могат да се вземат единствено от самия военен бюджет, за който претендира Тръмп. Именно по горепосочените причини госпожа канцлерът на пресконференцията просто подчерта, че Германия е прекрасен член на НАТО, без преки коментари по повод „двата процента на Тръмп“.
По отношение на търговската война с Европа лидерът на Америка също няма с какво да се похвали – той не успя да постигне капитулацията на Макрон и не успя да постигне капитулацията на Меркел. Единственият успех се заключва в това, че нито един тот европейските лидери не успя да убеди президента на САЩ да се откаже от самата идея за трансатлантическа търговска война. Но това явно не е този резултат, който може да удовлетвори самия Тръмп и тези, които вярват в американската хегемония.
Цялата същност на новите трансатлантически отношения се изразява в позициите на Макрон, цитиран от „Блумберг“: „Ние няма да разговаряме за нищо, ако до главата ни е допрян пистолет“. Тоест европейските политици искат дискусии между равни, което Вашингтон по принцип не може да си позволи. Освен това вече дори и по-малките европейски чиновници заплашват САЩ с употребата на икономическа сила. Френският министър на икономиката Брюно льо Мер заяви: „За едната седмица, която проведох в САЩ с президента Макрон, разбрах едно нещо: американците уважават единствено демонстрацията на сила“. „Излишно е да се говори, че с настоящия световен хегемон не се говори с подобни термини.
Независимо от това как ще приключат всичките дипломатически и икономически конфликти между двата бряга на Атлантическия океан, още сега може да се каже, че Европа се е измъкнала от ръцете на САЩ, а по-нататък взаимодействието между САЩ и ЕС ще бъде все повече и повече конфликтно. За Русия и Китай това са просто прекрасни новини, а за самата Европа шанс да си върне загубената някога свобода.
НОВИНИ
МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.
След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.
Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.
„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.
Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.
МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ
Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.
Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.
Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет
Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.
Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.
Ето кои са министрите в новия кабинет
Стефан Янев – служебен министър-председател;
Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;
Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;
Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;
Валери Белчев – служебен министър на финансите;
Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;
Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;
Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;
Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;
Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;
Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;
Велислав Минеков – служебен министър на културата;
Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;
Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;
Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;
Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;
Стела Балтова – служебен министър на туризма;
Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.
Тримата нови министри
Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.
На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.
Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.
Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.
След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.
БЪЛГАРИЯ
Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите
Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.
“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.
“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда