БЪЛГАРИЯ
Социалистите изхвърлят лидерите си от политическата сцена

- Как БСП изхвърляше лидерите си от политическата сцена
- Единствено Стратега Лилов избегна тъжната карма на непризнаването
- Живков „носеше одеялото“ в ареста, Виденов е обругаван до днес, а за Станишев другарите предпочитат да забравят, че е вкарал страната в ЕС и е бил резидент на ПЕС
Преди 35 години започна преходът от комунизъм към демокрация, за който мнозина смятат, че още не е свършил. Едно от нещата, които не станаха „като на Запад“, е отношението към хората, които са били на власт, а вече не са. Най-често те са обругавани, постиженията им – отричани и непризнавани. Както от свои, така и от чужди.
И това най-много личи по отношението към бившите партийни лидери. Партиите, които принадлежат към някое от големите политически семейства, веднага направиха в структурите си поделение „Старейшини“ – т.е. ветерани, както е „на Запад“. Но далеч не възприеха уважението, което се дължи на „старейшините“ или „сеньорите“, както още ги наричат в средите на социалистите в Западна Европа.
Пример за това са двете исторически партии на прехода – БКП/БСП и СДС. И в два последователни материала от Епицентър.бг ще припомним каква бе съдбата на лидерите на тези две партии.
Ето хронологията на процеса по изхвърляше лидерите от политическата сцена, който протече в червените редици в постотаритарните години.
За начало на прехода се смята 10 ноември 1989 г. На тази дата се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който за разлика от предишни подобни събития, които пропагандата наричаше исторически, настина става исторически. На това заседание Тодор Живков, ръководил комунистическата партия от 1954 г., е сменен. А по-късно и изключен от БКП.
Младите, които не помнят годините на социализма, ако въобще имат някакъв спомен за Живков, той е как, наметнат с одеяло, го води полицейски кордон. Срещу дългогодишния ръководител на социалистическа България бяха заведени пет дела, той бе тикнат в ареста, независимо от това, че вече е на 78 години и едва ли е имало опасност „да се укрие или да извърши ново престъпление“, че да му се налага точно такава мярка за неотклонение.
Живков остава зад решетките повече от шест месеца. Съден е за възродителния процес, за раздаване на коли и апартаменти, за „лагерите на смъртта“, за помощта, която България е оказвала на други държави. Смъртта му през 1998 г. слага край на делата срещу него. Всъщност това, за което е съдебно преследван Живков, са все решения, взимани от колективни органи. В които са били и част от хората, насърчаващи тази разправа. С други думи – неговите партийни другари. За истинското отношение на хората в преименувалата се вече на БСП БКП към Живков говори посрещането му в завод „Кремиковци“ в края на 90-те години. Тогава той е под домашен арест и получава специално разрешение от правоохранителните органи да се срещне с трудовия колектив. Първите икономически трудности на прехода вече са налице, хората, помнещи спокойния живот по негово време, го посрещат ентусиазирано. Партийното му членство е възстановено.
Знакови имена от висшия ешалон на БКП – Петър Младенов, Станко Тодоров, Добри Джуров, Александър Лилов, Георги Атанасов, като свидетели по едно от делата на Живков в съдебната зала
Наследилият Живков начело на БКП Петър Младенов, който за кратко е и държавен глава, избягва участта на предшественика си може би защото след като подава оставка като президент/председател на републиката, се оттегля напълно от обществения живот.
А сменилият го в БСП Александър Лилов е може единственият ръководител на социалистите, който до смъртта си запазва позициите си в партията, с уважение е наричан Стратега и неизменно получава най-много гласове на конгресите при избора на членове на Националния съвет.
По инициатива на Лилов БКП се отрича от възродителния процес още в края на 1989 г. и са върнати имената на българските турци. Лилов е автор на новата програма на партията „Нови времена, нова България, нова БСП“, основа на която е демократичния социализъм. Под негово ръководство се осъществява смяната на името на партията от комунистическа на социалистическа на 3 април 1990 г.
През декември 1991 г. той дава път на младите и се оттегля, а за председател на БСП е избран Жан Виденов, посочен от него. Виденов тогава е на 32 години.
Няма по-обругаван български политик от Виденов! Той е обвиняван основно за финансовата криза през 1996/97 г., довела до хиперинфлация, обезценила спестяванията на поколения българи за десетилетия. Но никой, дори от сменилите го начело в партията, не обърна внимание нито веднъж на това, че правителството и министър-председателят не могат да имат вина за нароилите се в началото на 90-те години банки, които в края на десетилетието започват „да гърмят“ една след друга, защото ръководството на банковата система от самото начало на прехода е преминало към БНБ. Сякаш всички, заседавали на „Дондуков“ 1 до вчера редом с Виденов, забравиха и, че по негово време България подаде молба за членство в Европейския съюз. Редовите социалисти обаче запазиха уважението си към Жан Виденов, което можеше да се види всяка година на националния събор на Бузлуджа, където той неизменно бе заобикалян от стотици симпатизанти.
Георги Първанов е следващият лидер на БСП, който можеше да стане най-успешният политик от редиците й с двата си президентски мандата, ако, излизайки от „Дондуков“ 2, не беше основал АБВ. С което подкопа собственото си дело на обединител на левицата. Като председател на БСП Първанов направи невъзможното, за да съхрани партията след краха на правителството на Виденов и кризата през 1997 г. За БСП 90-те години са време за идеологически спорове каква да бъде партията – социалистическа или социалдемократическа.
В медите е „прието“ БСП, която с различни маньоври на няколко пъти се е отказвала от властта, да бъде обвинявана, че не е изживяла комунистическия си манталитет, че се стреми към хегемонизъм в политическия процес и към власт на всяка цена (сякаш политическите партии са читалищни организации и по дефиниция не се създават точно, за да участват във властта). През 97-ма изглеждаше, че партията се е запътила към политическото небитие (като останалите си посестрими от съветския блок) и никога няма да се съвземе. Но под ръководството на Първанов взе, че се съвзе. Той осъществи т.нар. Солунски процес, довел до обединение на четири леви партии – БСП, Евролевицата, Обединения блок на труда и БСДП на д-р Петър Дертлиев. Докато в Евролевицата и ОБТ членуваха предимно бивши комунисти, случаят с БСДП не беше такъв. Това е историческата социалдемократическа партия, носеща спомена на много по-стар разкол с комунистите – още от първите десетилетия на ХХ век. По-късно социалдемократите са „врагове“ на комунистическия режим, а самият Дертлиев е изпратен в лагер. Затова в първите години на прехода възстановената БСДП е част от Съюза на демократическите сили. Припомнянето е важно, за да се осъзнае значението на това обединение, изковано от Първанов. Негово дело е и още по-широкото ляво обединение „Коалиция за България“, с което БСП консолидира цялото център – ляво политическо пространство и години наред се явяваше на избори под това име. Ентусиазмът от спечелването на президентските избори през 2001 г. възроди БСП, вдъхна й нов живот.
Начело на социалистическата партия след Първанов бе избран Сергей Станишев. Това стана на заседание на конгреса през декември 2001 г. И тук може би трябва да се припомни един исторически парадокс – формата „постояннодействащ конгрес“ бе измислена срещу Първанов, за да може да бъде отстранен бързо и без тромавата процедура по избор на делегати. А той я използва, за да осъществи елегантно оттеглянето си, след като вече бе избран за държавен глава. Като произнесе фразата, че „сърцето му продължава да бие отляво“.
Какво означава постояннодействащ конгрес? Просто делегатите могат да бъдат свиквани с решение на Националния съвет по всяко време, а не веднъж на четири години.
Днес едва ли някой помни как беше наложена тази поправка в устава. Както стана дума, тя бе елемент от вътрешнопартийните борби. Преобразованията в БСП, извършвани от Първанов и целия курс, който той следваше, съвсем не бе приеман безкритично в партията. Особено трудно бе приет завоят към НАТО. В партията не се ползваше с популярност и начина, по който ръководителите й се отнасяха към Виденов – те сякаш забравиха за него. Видните социалисти хич не се съпротивляваха срещу медийното му очерняне и мълчаха дори, когато отсреща се говореха откровени нелепици. Съпротивата срещу водената политика получи и организационна форма – т.нар. Открит форум, начело с Красимир Премянов. Демократизирайки се, БСП бе разрешила съществуването на фракции в редиците си. И точно Премянов измисли постояннодействащите конгреси, може би с надеждата на някой такъв конгрес да свали Първанов. Но след победата на президентските избори на Първанов му бяха простени всички грехове. Дори от социалистите, които до последно го критикуваха. Както се казва „победителите не ги съдят“.
А Сергей Станишев, оглавил партията на 5 декември 2001 г., остана начело на БСП цели 13 години – до юли 2014 г. Ако живеехме в Средновековието, когато всеки виден участник в политическите процеси е имал девиз, Станишев сигурно би могъл да се нарече „Най-щастливия“. Защото под негово ръководство БСП, бивша комунистическа партия от Източна Европа, не просто получи реабилитация и право на съществуване на политическата арена. БСП последователно бе приета в Социалистическия интернационал (през 2003 г.) и Партията на европейските социалисти, обединяваща социалистическите и социалдемократическите партии от Европейския съюз, през 2004 г. Нещо повече – Станишев бе избран за президент на ПЕС и бе преизбиран на този пост повече от десет години.
Под негово ръководство БСП спечели парламентарните избори през 2005 г., нещо немислимо само няколко години по-рано. Тогава Станишев стана министър-председател и се записа в историята като премиерът, вкарал страната в Европейския съюз.
Но днес другарите му сигурно нямат нужда от опита му или са забравили тези негови заслуги, защото през лятото, когато се редяха кандидатдепутатските листи, не му намериха място в нито една от тях, въпреки десетките номинации от общински организации. А в медиите мнозина от тях предпочитат да изтъкват, че е „започнал с изключванията“, изключвайки Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин, удобно забравяйки, че по устав те бяха се самоизключени заради участие в друга кандидатска листа.
След Станишев БСП бе ръководена от Михаил Миков. Той остана на поста само две години и бе сменен от Корнелия Нинова. Причината – лошото представяне на парламентарните избори през 2014 г., на които БСП получи 39 депутатски места. А в предишното бе имала 84.
На мястото на Миков бе избрана Корнелия Нинова и на първо време тя оправда очакванията. На следващите парламентарни избори през 2017 г. БСП взе 80 места, като предишната година бе спечелила и президентски избори.
Нинова обаче се зае да сменя идеологията на партията, обръщайки се към консерватизма и направо замрази отношенията с ПЕС. Във вътрешнопартиен план на недоволните организации се налагаха организационни мерки за въздействие като организиране на пълен цикъл отчети и избори с цел основно да бъдат подменени ръководствата им. И така в цялата страна, начело с най-големите организации – софийската и пловдивската. За капак Нинова поде и война с Румен Радев, когото сама бе наложила като кандидат за президент. И както се казва, резултатите не закъсняха. БСП направо се срина на изборите. Политическата ситуация пък бе станала такава, че избори има всяка година, а в някои години и по два – три. А резултатите на левицата дълбаеха дъното. Първия път Нинова обвини за това машинното гласуване, което до този момент енергично бе подкрепяла, но после прогледна за истината и подаде оставка. Впрочем, това не беше първата ѝ оставка, но предишната не бе „констатирана“ от конгреса. И за да се застраховат този епизод да не се повтори, за всеки случай другарите ѝ я изключиха от партията. Сега Корнелия Нинова не пропуска да натърти, че тези, които днес ръководят столетницата – Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Кристиан Вигенин, но вчера са били редом с нея и са одобрявали всичко, което е предприемала като лидер. Те пък не ѝ остават длъжни.
И в тази отровна атмосфера, заразяваща дори първичните партийни организации, не е чудно, че бивши лидери на БСП като Жан Виденов и Михаил Миков вече не са членове на БСП. Първанов също се е оттеглил от активната политика, макар че през лятото впрегна целия си авторитет в полза на новата коалиция „БСП – Обединена левица“.
Станишев е от следващото поколение и му е рано за политическа „пенсия“, но другарите му явно са решили, че е минал от ред и няма какво повече да даде на партията. За разлика от Нинова обаче, Станишев не дава публичен простор на огорченията си. И когато критикува, го прави от принципните позиции на редови социалист. “Златното време” на неговото лидерство, когато кадрите на БСП заемаха ключови места и в центъра, и по места се помни. Но Станишев, за разлика от Нинова, не използва този капитал разрушително. Довчерашната председателка на БСП напротив – вече промотира новия си политически проект, с който със сигурност се надява да откъсне някой и друг процент от живото месо на партията.
А тя междувременно продължава да линее, докато водачите й водят битки с предшествениците си.
И в друго нещо не заприличахме на “Запада”. Сигурно, заради слабостта на икономиката ни. “Там” оттеглилите се лидери влизат в бордовете на компании, фондации или неправителствени организации, издържани от тези компании. При нас сякаш място под слънцето за оттеглилите се от активната политика хора, дори и в разцвета на силите им, сякаш няма. В партиите вече царуват нови лидери, които не искат конкуренция, а излаз навън просто няма.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито за санкционираните по Магнитски, нито за медиите под техен контрол.
Най-ощетен се оказа Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. Подобно унижение за лидера на партията мандатоносител и трикратен министър – председател от човек, който дори не заема държавен пост, е срам за цялата държава и показва тоталното дъно, в което е пропаднала цялата политическа класа. Там, където в лобито на бившия Шератон Бойко издебна сина на Тръмп, едно време жриците на любовта причакваха клиенти в малките часове на нощта.
Аман от наведени чиновници, преди .ижеха задниците на руснаците. Сега на Американците.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/Pms5k65fcb
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Изводите:
В очите на новата администрация на Белия дом България остава блато, “пълно с крокодили и хипопотами”, в което трябва да се стъпва внимателно. Сделки няма да бъдат правени, освен за криптоактиви, а правителството на Желязков – Пеевски не е припознато въобще за партньор на Щатите. Такъв тепърва ще се търси.
САЩ ще си търсят до последно и онези 5 милиарда долара, ограбени от криптофараонката Ружа Игнатова от американски граждани, които сега се намират най-вероятно изпрани в български престъпни ръце. Този знак вече е даден и на Сарафов, сещай се – на Пеевски и Таки, така че скоро ще следват остри действия срещу хората с власт у нас. Кой знае дали Нексо не съдействат с информация на американските служби?
Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетнитеhttps://t.co/WVmSm2nQBD pic.twitter.com/ydUpdGG1ch
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025
САЩ си дават сметка за отровната медийна среда в България и за завладяната държава и затова лишиха БГ медиите от достъп до Тръмп – младши, както и лишиха Борисов от медийно влияние. За ЦРУ не е тайна #КОЙ изпрати мисирките на пистата със самолета на Тръмп – младши и #КОЙ целеше да си го закачи на ревера за пред публиката. За разлика от Сърбия, където се пекоха прасета пред медиите и от Унгария, където Тръмп спокойно общуваше с политици и медии, в България нямаше среща с журналисти и политици. А Тръмп – младши също е влогър и журналист, но не пожела да дава или да взима интервюта.
На събитието на NEXO много хора си говореха със сина на президента на САЩ и си направиха селфита, но сред тях не бяха депутати или бизнесмени от кохортата на Мечо и Шиши. Освен ако, някой строителен бос, виден хотелиер или Калин Стоянов не са се промъкнали дегизирани като хостеси или сервитьори. Някой от тях имат опит в миналото като такива.
Не един или двама от поканените и организаторите на събитието с Тръмп бяха жертви на Пеевско-Бойовите бухалки през годините – Антони Тренчев от хоста NEXO и собственикът на Еврохолд, когото Борисов плашеше да размаже с КЗК заради фамозната Гинка Върбакова, а по-миналата година и тази зима му се заканваше и Пеевски. Тези хора бяха избрани от САЩ и от Тръмп пред Пеевски, Борисов и техните проксита и назначени милиардери.
Най-ощетен се оказа Бойко Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. pic.twitter.com/m6Z17A4gC8
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025
Никой няма да бъде ваден от санкциите по
Магнитски и дори никой не работи в тази посока – просто защото няма как и няма смисъл. Борисов лъже мисирките безсрамно за някакви доноси срещу Пеевски и Горанов, но не доносите са били причината да попаднат в Магнитски. Самият Пеевски също излъга мисирките нагло с думите си, че е подал възражения с “доказателства” срещу санкциите. Както BIRD и медиите показаха, Пеевски не е отрекъл черно на бяло пред САЩ нищо от това, че е корумпиран, а единствено отрича, че е бил лице на висш държавен пост, когато е вършил гранде корупцията. Тъжна история, защото мисирките тиражират лъжи и дори не задават въпроси.
В Унгария извадиха един от Магнитски и затова в Будапеща имаше публични срещи с политици и с медии на младия Тръмп. Борисов не е Орбан и Пеевски не е Антал Роган. И няма да бъдат.
Най-тежката присъда от Тръмп – младши бе не за Борисов и Пеевски със съпътстващата ги олигархия, а към ТЕХНИТЕ медии в завладяната от тях държава! Начинът, по който мисирките бяха напъдени от пистата с едно махане на ръка и с “Къш!” по нареждане на Тръмп от самолета му е истинската оценка на това семейство и службите зад гърба им към Пеевски и пеевщината в българските медии. 👇👀
Николай Бареков
БЪЛГАРИЯ
Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата.
Цената му за бита от 1 юли ще бъде определяна с политическо решение от НС и от МС. Има ли риск за сметките за тока? Темата коментираха енергийните експерти Еленко Божков, бивш зам.-министър на енергетиката, и Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.
Божков заяви, че решението за премахването на крайната дата предизвиква противоречиви чувства.
„В случая това решение е възприето поради крайна необходимост. Цените на свободния пазар продължават да бъдат високи, защото има дефицит в нашия регион. Той се дължи на това, че заедно със Сърбия, Турция, Румъния и Гърция, предоставяме енергия на Украйна. Нашият и техният дефицит достигат 8 милиона мегават часа на месец, което е горе-долу годишното производство на „ТЕЦ-Марица изток” 2. Това държи цените високи в региона. Дефицитът не може да се попълни от Западна Европа. Пуснеш ли цените за бита в този момент на свободния пазар рискуваш много. Оказва се, че не сме готови за това, което се иска от нас от 10 години. А трябва”, заяви Божков.
Според него, ако се освободят цените, ще има много повече инициатива за създаване на граждански енергийни общности.
„Големият риск е, че по този начин се обезкървява самата енергетика. В момента това означава запазване на обществения доставчик. А единственият начин той да запази цените е като товари водноелектрическите централи, НЕК и Атомната централа”, каза Божков.
Цветомир Николов обясни, че либерализацията е в две стъпки.
„Първата е либерализиране на пазара на едро. Това означава да отпадне моделът на обществения доставчик в лицето на НЕК и крайните снабдители да започнат да купуват електроенергия за своите потребители на свободния пазар. Министерският съвет вместо КЕВР да определя крайната цена за битовите потребители. Т.е. за потребителите нищо не се променя от гледа на точка на тарифите. МС ще продължава да субсидира разликата между пазарната цена и цената, която стига до потребителите посредством Фонда за сигурност на електроенергийната система. Това е, което би се случило. Защо няма да се случи? Поради една проста причина: това правителство няма намерение да прави реформи в електроенергетиката. Вижда се от действията им по отношение на ПВУ, вижда се от всички неща, които продължаваме да си говорим тази година”, заяви Николов
БЪЛГАРИЯ
„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър
След дългоочакваното пристигане на „новият“ изтребител F-16 в България, пилоти и авиационни експерти започнаха да коментират качествата на машините. Един от тях – ветеран авиоинструктор с дълъг стаж, който по разбираеми причини пожела да остане анонимен – сподели ексклузивно пред нашия екип:
„Разбирате ли, тези F-16 са като да получите нов телефон, който обаче е произведен през 70-те години. Разбира се, той все още може да звъни, но няма екран, а зарядното му е с три кабела и нужда от дизелов генератор. Ако трябва да съм честен, мисля, че ако съберем достатъчно капачки от буркани, разтопим ги и ги отлеем във форма на самолет, вероятно ще получим по-смислена и надеждна бойна машина.“
„Изцяло нов, но малко стар“
Правителството гордо обяви, че изтребителите са „чисто нови“, макар че са по-стари, като модел, от пилотите, които ще ги управляват. Единственият наистина нов етикет върху тях е този с надписа „НЕ ПИПАЙ – МОЖЕ ДА ПАДНЕ!“.
Когато попитахме авиоинструктора какви точно са проблемите с машините, той въздъхна тежко и започна да изброява:
Авиониката е толкова стара, че системата за навигация все още смята, че Съветският съюз съществува.
Бутони в кабината са толкова много, че някои от тях просто не знаем за какво служат – подозираме, че някои всъщност са от стар руски телевизор.
На някои самолети вместо модерни HUD дисплеи имаме залепени листчета с инструкции от предния пилот.
„Българският инженеринг ще спаси положението“
Въпреки всичко, нашите военни инженери вече работят по подобрения. Според тях, някои от иновациите включват:
Монтиране на мигачи от „Голф 2“, за да могат пилотите да сигнализират преди завой.
Въвеждане на бустер с домашна ракия – просто защото ракетното гориво е прекалено скъпо.
Обмисляне на вариант за парашути от найлонови торбички – „те са евтини и се разпадат по-бавно от бюджета на армията“.
Какъв е изводът?
Макар че новите (но стари) F-16 все пак могат да летят, остава въпросът дали инвестицията е била оправдана. Авиоинструкторът, който започна този разговор, обобщи:
„Ще свикнем, разбира се. Но ако видите пилотите да носят отвертки и резервни части в джоба си, не се чудете – просто така изглежда новата модернизация.“
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда