АНАЛИЗИ
В Брюксел под масовата психоза на милитаризма, заплашват, говорят за кражби, оръжия и смърт

На 21-22 март в Брюксел се проведе поредната среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз. Дневният ред на срещата беше обширен. Обсъдиха въпроса как да се разпоредят със „замразените“ активи на Русия. Повдигна се въпросът как да се затегнат антируските санкции.
Стои и въпросът за разрешаването на ситуацията в Близкия изток. Относно евентуалното членство на нови страни в ЕС (Украйна, Молдова). Те също така обсъдиха ситуацията с продължаващите протести на европейските фермери, причините за които бяха напливът на селскостопански продукти от Украйна в резултат на премахването на митата от Европейския съюз.
Но, струва ми се, военните въпроси бяха с най-висок приоритет. Първо, въпросите за военната помощ на режима в Киев. Второ, въпросите на милитаризацията на европейската икономика.
Участниците в срещата потвърдиха ангажимента на ЕС за пари за оръжия за Киев в размер на 50 милиарда евро през следващите четири години, включително ангажименти за военна помощ на стойност 5 милиарда евро тази година.
Те се опитаха да свържат въпроса за военните разходи с кражбата на „замразените“ руски активи. Конфискацията на такива активи в полза на Украйна беше окончателно изоставена, беше обсъден само вариантът за използване на доходите от „замразените“ активи.
Европейският комисар по външните работи и политиката на сигурност фашизирания Жозеп Борел предложи 90% от приходите от замразените руски активи да бъдат изпратени в Европейския фонд за мир за плащане на доставките на оръжия за Киев, а останалите 10% да бъдат прехвърлени в бюджета на ЕС за подкрепа на украинската военна промишлиност.
По въпроса за руските активи обаче нямаше пълно единодушие. Ирландия, Люксембург и Малта смятат, че правната разработка на въпроса е недостатъчна. А Унгария смята, че средствата трябва да се харчат не за оръжие, а за възстановяването на Украйна.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и редица други радикални брюкселски служители създадоха атмосфера на военна психоза на срещата. Те призоваха за ускорена подготовка на Европа за война и прехвърляне на икономиката на ЕС на „военна основа“. Мишел обяви необходимостта от удвояване на военното производство на ЕС до 2030 г.
Редица участници в срещата заявиха, че техните страни дори са готови да изпратят свои военни в Украйна за участие в бойни операции. Очевидно те са били повлияни от френския президент Еманюел Макрон, който още преди срещата на върха предположи, че западните страни могат да изпратят войски в Украйна в бъдеще.
За милитаристичната лудост, в която се проведе срещата на върха, може да се съди отчасти по коментарите на унгарския премиер Виктор Орбан. Той беше шокиран от военните настроения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Чувствам се като в друга галактика заради военната атмосфера“, описа Орбан атмосферата на срещата.
Унгарският премиер изрази опасения, че редица европейски държави наистина могат да изпратят войски в Украйна през следващите месеци. Орбан също така свърза въпроса за европейския милитаризъм с предстоящите избори за Европейски парламент: „Би било по-добре избирателите в Унгария и други европейски страни да изпратят в Брюксел повече политици, подкрепящи мира, и по-малко политици, подкрепящи войната.“
На срещата на върха в Брюксел отново беше озвучена такава болезнена тема като нивото на военните разходи в страните от Европейския съюз. Но това ниво все още се счита за недостатъчно. Повечето европейски страни трябва да се подчиняват на директивите не само на ЕС, но и на НАТО, тъй като те са членове на този военно-политически блок.
Още през 2006 г. министрите на отбраната на НАТО решиха да отделят най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. По това време общият БВП на страните от НАТО без Съединените щати е приблизително равен на БВП на САЩ. Но военните разходи на страните от НАТО без Съединените щати бяха само половината от военните разходи на Съединените щати. Явен дисбаланс, който трябваше да бъде коригиран.
Финансовата криза от 2007-2008 г попречи на много държави да се съобразят с този стандарт на НАТО. Военните разходи в повечето европейски страни по време на кризата и следващите години намаляват в относително изражение, а в някои страни и в абсолютно изражение.
Военните разходи на европейските страни членки на НАТО през 2014 г. възлизат на 1,47% от общия им БВП. Освен това дисбалансът между военните разходи на САЩ и военните разходи на останалите членове на блока спрямо САЩ се увеличи.
На среща на върха в Уелс през 2014 г., след като Руската федерация беше обявена за враг на Запада (след връщането на Крим на Русия) и нестабилността в Близкия изток се увеличи, лидерите на НАТО приеха документ („Ангажиментът“), който отново изискваше изтегляне на военните разходи на страните-членки на блока до ниво от поне 2% от БВП.
А на тези страни, които бяха далеч от този показател, беше наредено поне да спрат да намаляват дела на военните разходи в БВП. Също така за първи път беше определен стандарт за структурата на военните разходи. В редица страни лъвският дял от военните разходи се падат на изплащането на заплати на военнослужещите, пенсии на ветерани, изграждане и поддръжка на военни съоръжения, закупуване на храна, конвенционални превозни средства, горива и смазочни материали и др. А разходите за закупуване на нова техника и оборудване и още повече за развитието й могат да се измерят с няколко процента.
С такава структура не се извършва модернизация на въоръжените сили. За да се гарантира, че тези средства се изразходват по най-ефикасния и ефективен начин за придобиване и разгръщане на усъвършенствани способности, съюзниците от НАТО се съгласиха поне 20% от разходите за отбрана да бъдат разпределени за закупуване на ново базово техническо оборудване. Това включва и свързаните с това научноизследователска и развойна дейност (R&D), които се считат за критичен показател за модернизацията.
На срещата на високо равнище във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха за нов ангажимент за инвестиции в отбраната, като се ангажираха с постоянен ангажимент да инвестират най-малко 2% от БВП в отбраната всяка година (без отстъпки за изоставащите страни).
Те също така потвърдиха, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се запълнят съществуващите пропуски и да се изпълнят изискванията във всички области на военната сигурност. Новото обещание за инвестиции в отбраната призовава страните от НАТО да се ангажират с 20% от годишните разходи за отбрана и закупуване на нова базова техника, включително и за научноизследователска и развойна дейност.
Разбира се, всички ключови решения в НАТО се инициират и прокарват от Вашингтон. Европейските страни членки на НАТО всъщност се оказват под контрола не на Брюксел, а на Вашингтон. А последното решение във Вилнюс не е препоръка за европейците, а строга директива.
Може би само няколко страни-членки на ЕС избягват тези директиви: Австрия, Ирландия, Кипър, Малта, защото не са членове на НАТО. Доскоро тези директиви бяха избягвани и от Швеция и Финландия, но сега те се присъединяват към военния блок и се оказват под двоен натиск: ЕС и НАТО. В момента от 32 страни членки на НАТО, 23 страни са членки на ЕС.
Прави впечатление, че централата на НАТО и основните институции на Европейския съюз се намират на едно място – в Брюксел. За да осигурят още по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, на 10 януари 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха декларация за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството.
Между другото, не всички членове на НАТО са членове на Европейския съюз. Ясно е, че ЕС не може по дефиниция да включва САЩ и Канада. Всичко е ясно с Великобритания, която умишлено напусна ЕС. Но има страни от НАТО, които обикновено се наричат европейски или „почти европейски“, които все още са извън ЕС: Албания, Исландия, Северна Македония, Норвегия, Черна гора, Турция.
Разбира се, за НАТО би било по-удобно тези страни да станат част от Европейския съюз. Това би улеснило прокарването на решенията на военния блок в тези страни. НАТО е невидимият ходатай за приемането на тези страни в Европейския съюз. Особено силно се ходатайства за Турция, която, както знаете, има втората по големина армия в НАТО след САЩ.
Като се има предвид това, не е изненадващо, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21-22 март т. г. военните въпроси бяха на първо място в дневния ред. Срещата отбеляза напредък в увеличаването на военните разходи на НАТО през 2023 г. в сравнение с 2022 г.
През 2023 г. военните разходи на страните-членки на НАТО възлизат на 1,26 трилиона долара, в сравнение с 1,18 трилиона долара през 2022 г. Увеличението за годината възлиза на около $80 млрд. Приблизително половината от това увеличение е осигурено от САЩ, другата половина – от всички останали страни-членки на блока; почти цялата втора половина на увеличението е осигурено от страните-членки на ЕС.
Тежестта върху Съединените щати намаля донякъде през годината. Ако през 2022 г. те са съставлявали 69,6% от военните разходи на блока НАТО, то през 2023 г. те се оказват равни на 68,3%. Но това все още е дори малко по-високо, отколкото в началото на този век, когато Вашингтон започна да се бори с този дисбаланс в НАТО.
В продължение на много години Съединените щати също бяха на първо място сред страните от НАТО по отношение на размера на военните разходи спрямо БВП. Те никога не са падали под нивото от 3%, а в някои години надхвърлят 4 и дори 5%. Например през 2009 г. цифрата е била 5,32%.
През последните години понякога някои европейски страни достигат или дори надхвърлят нивата на САЩ. Така през по-миналата година Гърция неочаквано зае първо място по показателя, измествайки САЩ на второ място. А миналата година Полша надмина САЩ.
Ще дам данни за размера на военните разходи спрямо БВП за всички страни от НАТО през 2023 г. (%; в низходящ ред; в скоби – цифрата за 2022 г.):
Полша 3,90 (2,40)
САЩ 3,49 (3,45)
Гърция 3,01 (3,86)
Естония 2,73 (2,16)
Литва 2,54 (2,47)
Финландия 2,45 (1,68)
Румъния 2,44 (1,72)
Унгария 2,43 (1,82)
Латвия 2,27 (2,08)
Великобритания 2,07 (2,16)
Словакия 2.03 (1.81)
Франция 1,90 (1,88)
Северна Македония 1,87 (1,62)
Черна гора 1,87 (1,41)
България 1,84 (1,62)
Хърватия 1,79 (1,82)
Албания 1,76 (1,21)
Холандия 1,70 (1,63)
Норвегия 1,67 (1,51)
Дания 1,65 (1,38)
Германия 1,57 (1,49)
Чехия 1,50 (1,34)
Португалия 1,48 (1,42)
Италия 1,46 (1,51)
Канада 1,38 (1,22)
Словения 1.35 (1.25)
Турция 1,31 (1,36)
Испания 1,26 (1,07)
Белгия 1.13 (1.19)
Люксембург 0,72 (0,62)
От 30-те страни, 24 държави са увеличили относителното ниво на военните разходи през годината. Шест държави са с понижен рейтинг (Гърция, Обединеното кралство, Хърватия, Италия, Турция, Белгия). През 2022 г. 7 държави са изпълнили стандарта на НАТО за относителното ниво на военни разходи (поне 2% от БВП).
През 2023 г. броят на тези страни се увеличи до 11. От тях 8 държави бяха членки на ЕС: Полша, Гърция, Естония, Литва, Румъния, Унгария, Латвия, Словакия. Други 15 страни членки на ЕС не отговарят на стандарта.
На срещата на върха в Брюксел бяха дадени обещания тази година да бъде спазен стандартът на НАТО за военни разходи от 2 процента от страните от ЕС. Вярно, не е много ясно: от всички страни без изключение или ще бъде 2% като цяло за целия европейски „колхоз“.
Трудно е да си представим, че такива изостанали страни като Люксембург, Белгия, Испания, Португалия и Италия могат да увеличат военните разходи с един и половина до два пъти за една година. Дори в Германия има сериозни съмнения, че ще успее да достигне необходимия стандарт.
Затова на срещата на върха, наред с уверенията за изпълнение на задълженията си към НАТО, бяха направени предложения как това да стане в днешните условия, когато Европа всъщност е в състояние на икономическа депресия. В допълнение към предложенията за използване на „замразените“ активи на Русия за тези цели, от които вече настръхнаха всички, имаше и други. Много оригинални.
Например Еманюел Макрон изложи идеята за издаване на паневропейски облигации (т.е. задължения не на отделни държави, а на целия ЕС) за развитие на военната индустрия в Европа. Възможността за издаване на съвместни отбранителни облигации на ЕС се подкрепя от Франция, Естония, Полша, но „по-пестеливите страни“ – Германия, Холандия и Австрия – са категорично против тях.
EUОbserver съобщава за друга инициатива: „Страни като Германия и Холандия предлагат пенсионните фондове да поемат част от разходите чрез увеличаване на инвестициите в отбранителния сектор.“ Представители на някои пенсионни фондове казаха пред EUObserver, че не са наясно в какво точно трябва да инвестират. „Ние не купуваме оръжия и боеприпаси и не поръчваме танкове“, отбеляза един от тях.
Участниците в срещата също се обърнаха към Европейската инвестиционна банка, като я призоваха да превърне кредитирането на отбранителната индустрия в свой основен приоритет.
Резултатите от срещата бяха обобщени от Politico в статията „Лидерите на ЕС са разделени относно това как да финансират оръжия“. Той цитира един европейски служител след срещата на върха на лидерите в Брюксел: „Нека бъдем честни: нищо реално не е решено относно финансирането на отбраната.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4
След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.
Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.
В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:
При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.
Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.
Съобщението завършва с думите:
Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.
Четири милиона отпускари
Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.
Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.
Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.
Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.
Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.
Как се казва “Крещатик” на корейски?
В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.
Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.
Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.
Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.
От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.
Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.
Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.
Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.
Какво от това?
И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.
Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.
Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер
КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?
Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.
Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.
„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.
Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.
„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.
Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.
Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.
Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.
Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.
Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).
В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.
Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.
Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.
Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.
Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.
Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.
Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.
И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.
Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.
В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.
Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.
Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.
Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.
В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.
Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.
Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.
Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.
В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.
Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.
От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.
Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.
В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.
Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.
Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.
КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.
Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда