АНАЛИЗИ

Истината зад 40-часовата работна седмица…

… и защо сме икономически роби … Икономическото робство, или робството на заплатите, се отнася до тоталната и незабавна зависимост към заплатите за оцеляване.
Въпреки, че хората през историята е трябвало да работят за да живеят, разликата е, че сега живеем в култура, в която сме карани да вярваме, че имаме икономическа свобода. Повечето граждани всъщност не знаят, че сме закачени за сервилността, но както е казано: „най-поробен е гражданинът, който се счита за свободен“.
Без да се интересуваме по темата ние автоматично се съгласяваме с 40-часовата работна седмица, дори и с оскъдното заплащане на час като нещо нормално, а и с извънредните часове. Въпреки тези часове и това къде ги работим – пак се борим за да оцеляваме. Има ги също и тези, които правят достатъчно за да живеят комфортно, но в повечето случаи и страни не са в състояние да поискат по-малко работни часове – в обобщение: или работите 40 ч. на седмица, или сте на временна работа за по-малко часове и заплащане, или не работите въобще.
Отстъпваме, когато ни се каже, какво да обличаме на работното място, кога да пристигаме, и кога можем да си тръгнем, кога ни е позволено да се храним, и дори кога ни е позволено да ползваме тоалетната. Как е станало, че да сме го позволили това?
40-часовата работна седмица се появява по време на индустриалната революция в Британия (да, пак от там), някъде през 19-ти век. На работниците им е било налагано да работят от 10 до 16 ч. дневно, поради което са започнали да протестират. В САЩ работата със завишените часове също е започнала да се влошава и към 1836 г. публикациите на работническите движения също са призовавали за 40-те часа. И в двата случая работниците са били толкова преуморени, че са се съгласили лесно с тези условия. И кой не бил? Все пак, почти всеки един от вас ще си каже, че това е било за добро.
За първи път в света официално се въвежда 8-часовият работен ден в контролираната от болшевиките Русия през 1917 г. с декрет на Ленинското правителство. А за първи път е въведена 40-часовата работна седмица с държавен закон през 1934 г. в нацистка Германия под ръководството на Адолф Хитлер. След това се разпространява с годините и в целия свят. В България е въведена за всички работници през 1974 г. от Президиума на Народното събрание под ръководството на Тодор Живков, а в Гърция е въведен 8-часовият работен ден тепърва през 1983 г.
Както можете да видите, това е тема на по-задълбочен анализ, но за да се допълни картината трябва да се спомене, че в древен Египет по времето на фараоните-владетели са били набирани роби (днес биха се нарекли работници), на които е било заплащано за работата, която са били принуждавани да упражняват. В по-ранните периоди също има свидетелства за робство, но главното, което е било нужно за благоприятните условия за съществуването му е, че е трябвало да има икономически излишъци и висока гъстота на населението, което от своя страна да бъде жизнеспособно. С напредъка на „прогреса“ се е увеличавало и робството. Примерно преди 10 хил. години по времето на Неолитната революция са били намерени също доказателства за това, че е имало робство. Сега изяснява ли ви се картината?
Тази система днес продължава точно по същия начин, само й се променят изразите на тълкувание. Дали е била някога нужна, трябва да си отговори сам съвременният роб(…отник), но щом продължаваме да я приемаме все по-обширно поради ефектите върху нашите капиталистически общества, означава, че е неразривна част от цивилизацията. Основна задвижваща част дори. Всеки минимално интелигентен, в смисъл, че може да прочете от началото до края този текст, би трябвало да може да разбере написаното. Обаче за да го възприеме с трезво съзнание, е, там вече е силно индивидуално и е нужен естествен интелект, за който не се преподава в съвременните учебни заведения. Поне в повечето страни.
Съществуват много фактори допринасящи за настоящата икономическа система, които са довели до 40-часовата работна седмица, но трите основни са и най-големите: консуматорството, инфлацията и дълга.
Важно е да се разбере, какво точно е инфлацията и как работи тя водейки до дълговете.
За да се обясни просто, да кажем, че българското правителство се нуждае от пари, за каквото и да било, дали за личната сметка в чужбина на олигарси като Бойко Борисов или нещо друго, все тая. Та така, властите на смяна искат заем от международната банка (няма значение откъде, все същата е), а тя от своя страна се съгласява да купи от правителството облигации в размера на искания заем. Тогава банката печата купчина хартийки (известни ни като пари), или за да сте още по-наясно – вече само виртуални цифри (само 3% от парите днес са с физическа форма) – и сделката е в ход. След това към този заем са наслагват и множество такси и лихви, както и промени в обмена на валута, и ето, че така са създадени парите от въздуха.
Невинаги е било така. Някога парите са били обезпечени със злато, но интернационалният глобализъм, под формата си на всевъзможни структури, няма морални цели да се придържа към някакви човешки стандарти. Заради това страните по целия свят стават все по-големи длъжници. Под страните разбирай – ти, той, тя, ние, вие, но не и Те. При тях всичко е винаги печалба, за нас са мечтите и розовите слончета, причинени ни от прекомерната употреба на я алкохол, я каквото и да било друго вредно за нас нещо.
Сега само се казва, че примерно няколкостотин процента годишна инфлация не било много. Да бе, направо било приятно, но не за теб драги/а. Натрупаните дългове ги плащаме ние, работещите все повече часове.
И понеже парите са създадени чрез заемите, това означава, че са създадени чрез дълговете. Това какво означава? Означава, че парите са дълг! Колкото повече пари има някъде, толкова е по-голям дългът там, и на обратно. Това означава, че ако правителството и всеки гражданин с дълг са в състояние да го изплатят обратно – няма да циркулират пари. Нито стотинка.
Интересите играят важна роля в тези сметки също. Когато вземете заем и банката ви даде пари, които технически не съществуват, те очакват от вас да им ги изплатите с прикачените им интереси. А щом парите идват от някаква международна, централна банка, откъде мислите, че идват интересите?
Отговорът е отникъде.
Няма значение, че страната никога няма да е в състояние да изплати дългът, и че точно това е целта на тази оркестрирана система. Винаги някой, някъде ще банкрутира за да се гримират интересите, че са платени с още повече дълг. И така народа се потапя повече в дупката, докато цената на живот се увеличава все повече. Нима не го усещаме в България? Оцеляването в икономиката става все по-трудно. Това отчаяние за оцеляване, съчетано с факта, че сме родени в тази система, в крайна е това, което ни кара да се съгласяваме с 40-часовата работна седмица + допълнителните часове = на онова време преди да намалят часовете. Дори не се замисляме повечето, трудно е, гледа се като поредна грешка в системата и до там. Конспирации. Притъпяване. Сервилност.
Сега, след като евентуално разбираме елементът, който ни принуждава да приемаме нещата такива, каквито са … как 40-часовата работна седмица се ползва от банките и корпорациите?
Проучвания показват, че средностатистическия работник започва да получава все по-малко заплащане за 8-часовия работен ден, а е принуден да работи все повече в рамките на тези часове, а и след тях (допълнителните часове). Тогава корпорациите отчитат продуктивност, значи всичко върви на добре. Не за вас, не се успокоявайте. Защо при условие, че корпорациите печелят все повече и имат все по-голяма продуктивност, не ни се увеличават заплатите и не ни се улеснява работата? Примерно давайки допълнителната работа на нови работници? Това ни докарва до консуматорството.
Консуматорството е определено като вяра в нещо, което е до толкова добро за хората, че да бъде купувано от тях със заработените преди това пари. Може да бъдат стоки и услуги. Някога това може и да е било вярно, но при сегашната система и разходите за живот, консуматорството започва да оказва отрицателно въздействие върху обществата ни. Особено когато се вземе предвид инфлацията и нарастващия дълг. Колкото повече купуваме, толкова повече захранваме корпорациите и банките, които от своя страна ни тласкат към икономическото робство.
Още през 1800-те години по време на Индустриалната революция, „консуматорите“ по света са започнали да харчат увеличаващи се количества пари за лекомислени покупки. Това прекомерно удовлетворение е подхранвано от корпорациите, използващи комерсиализма (отношението или действията, които са силно повлияни от желанието да се печелят пари, за да се закупуват стоки) като инструмент.
Психологическите намеци са били засадени в съзнанията на много от днешните общества, от дълго време насам, чрез употребата на реклами, които в крайна сметка са довели до определени навици и вярвания. Това от своя страна е довело до една тотално нова култура, в която дори се хвърлят стари материални неща, само защото са остарели, не защото са спрели да си вършат предназначението. Повечето от нас, без значение дали искаме да си го признаем или не, сме много наясно с тази менталност. Особено по-младите.
В последствие, всяка една война, финансова криза, са били използвани от рекламодателите за да правят обещания (точно като тези на политиците) за нови продукти – между всичките други дори такива като „мир“.
Бързото харчене довежда на свой ред и до употребата на пластмасовите карти за виртуалните пари. Тези кредитни и други карти стоят точно зад рекламата „не губете време“, стояща зад другата „повечето е по-добро“.
Изследвания също показват, че насърчаването на децата чрез реклами, да карат родителите си да им купуват играчки, е увеличило продажбите на 50%. Това също е много показателно.
40-часовата работна седмица е крайният инструмент на корпорациите да поддържат тази култура на лекомислени харчения. Под сегашните работни условия, хората са насилвани да градят живота си работейки по 8 и повече часа на ден, и да използват свободното си време за да харчат това, за което са работили. Все по-малко оставащото свободно време обикновено е запълвано в пътувания, хотели и т.н., и евентуално започваме да пренебрегваме безплатните активности, като разходките, тренировките, четенето и т.н. Дори и тези неща, които все още са безплатни се цели да бъдат включвани в тази система. Примерно разходката, от много вече може да включи закупуването на бутилирана вода, защото няма публична чешма, тренировката включва месечна такса в зала, за четенето е нужна покупката на книга и т.н.
Докато за да имаме някакви екстра-пари е свързано с личната загуба на време за едни, за други не само, че им се краде от свободата им, но и се борят да свържат двата края всеки месец. „Перфектната“ работа им позволява да спечелят точно толкова, че да не изкарат дори до следващата заплата. Дори тогава, при тези хора, също се наблюдава понякога, че имат малки загуби на пари за непотребни неща, свързано с погрешни причини.
Както и да го погледнете, всичките тези подобни общества сме станали нещастни, безмозъчни, и тежко-работещи. Купуват се глупави неща за цената на щастлив момент преди да ни омръзне и се прехвърлим на следващата глупост. Чувстваме се длъжни да изпълним детските си мечти да станем богати. Грешка! „Мама ми каза да си хвана богат мъж“ те превръща до 20 и няколко в пълна курва. При някои се превръща и в работа. „Трябва да си тарикат за да не си мишка“ те вкарва евентуално в затвора (където пак си ползван за работа) или те приключва за определено време. С прикриването на нашата несигурност избягваме проблемите и ги заместваме с психологически нужди свързани с материални предмети.
Да бъде едно общество свободно трябва да е направено всичко така, че то да има свободно време. Не е нужно да си блъскате главите, хора. Сега вече всичко си дойде на мястото. Кой разбрал, разбрал.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!